Определение № 2279 от 23.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2279 гр. Пловдив, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бранимир В. Василев

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Радослав Хр. Г.ев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г.ев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502064 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.Г. К. от ПАК, като пълномощник на Н. Т. Т., против разпореждане №261865/24.06.2024г., постановено по гр.д.№13381/2017г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което е прекратено производството по подадената от адв.К. жалба с вх.№261715/24.04.2024г., против разпореждане №261114/09.04.2024г., поставено по дело №13381/2017г., поради оттеглянето на същата.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт.

Жалбоподателят навежда, че атакуваното разпореждане било неправилно и моли същото да бъде отменено.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е констатирал, че адв. К., като пълномощник на Н. Т.

Т., е депозирал жалба с вх.№261715/24.04.2024г. против разпореждане №261114/09.04.2024г., като с молба вх.№262481/24.06.2024г. жалбоподателят е оттеглил депозираната от него частна жалба. С оглед на това, с обжалвания съдебен акт, районният съд правилно е разпоредил, че производството по депозираната от адв.К. частна жалба против разпореждане №261114/09.04.2024г. следва да бъде прекратено поради оттеглянето на същата. Това води до извода за правилност на съдебния акт, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Настоящият състав констатира, че жалбоподателят не е заплатил държавната такса, дължима за разглеждане на частната жалба с вх.№262613/04.07.2024г., инициирала въззивното производство. Следва да бъде отбелязано, че адв. К., като пълномощник на Н. Т., на 24.04.2024г. е депозирал частна жалба с вх.№261715 против разпореждане №261114 от 09.04.24г. С разпореждане от 23.05.2024г., районният съд е дал указания за внасяне на държавна такса за разглеждане на частната жалба, като е 1 указано, че при неизпълнение ще бъдат приложени последиците на чл. 77 ГПК.

Указанията на съда не са изпълнени, като вместо това жалбоподателят, с молба с вх.

№262481/24.06.2024г. оттегля така депозираната от него частна жалба, с оглед на което решаващият съд, с разпореждане №261865/24г. прекратява производството. Същото разпореждане за прекратяване на производството е предмет на обжалване и в настоящото въззивно производство, като отново не са налице доказателства за заплатена държавна такса.

От друга страна, с посоченото вече разпореждане №261114 от 09.04.24г., първоинстанционният съд е върнал друга депозирана от адв. К. частна жалба с вх.

№260985/07.03.2024г. отново поради невнасяне на дължимата се държавна такса, а пък с Разпореждане №260584/26.02.2024г., районният съд е върнал въззивна жалба с вх.

№260461/05.02.2024г. отново поради неизпълнение на същите указания.

В практиката си ВКС нееднократно е посочвал, че последователно създаваната верига от частни жалби съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК.

Фактът, че първоинстанционният съд цели три пъти е давал на страната идентични указания за внасяне на държавна такса, които тя нито веднъж не е изпълнила, при положение, че размерът на държавните такси не е висок и тя не е направила искане за освобождаване от внасянето им, като всяка една от подадените жалби е била изготвена и подадена от адвокат, води до обоснования извод, че не са финансови съображенията, поради които страната не изпълнява дадените указания. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни частни жалби, като целта е споровете да намират своето разрешение.

В този смисъл – Определение №222 от 21.03.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№1076/2014г., III г.о., ГК.

С оглед изложеното, настоящият състав намира за необходимо, въпреки липсата на доказателства за внесена държавна такса, че следва да отговори по същество на така подадената частна жалба с вх.№262613/04.07.2024г., като предвид и горните съображения, същата се явява неоснователна. Следва да бъдат приложени и последиците, уредени в разпоредбата на чл. 77 ГПК, предвиждаща, че съдът постановява принудително събиране на разноските, за които страната е останала задължена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261865/24.06.2024г. постановено по гр.д.

№13381/2017г. по описа на Районен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА Н. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, представляван от пълномощника си адв. Г. К. от ПАК, да заплати по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, сумата от 15 лв. (петнадесет), представляваща дължима държавна такса за разглеждане на частна жалба с вх.№262613/04.07.2024г.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3