Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1143 от 20.12.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5740/2021
Вид
Решение № 1143
Подписан
20.12.2021
Състав
Милен Иванов Бойчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1143 гр. Русе, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20214520105740 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.

ИВ. Б. ИВ. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете П.И.П., род. на 25.10.2008г. е предявила против ИВ. П. Ц. иск за увеличаване на дължимата от ответника като баща на детето месечна издръжка от 180лв. на 300лв. Искът е основан на обстоятелството, че от предходното определяне на издръжката – с Решение №****/10.12.2018г. по гр.д.№***/2018г. е налице съществено и трайно изменение в обстоятелствата при които тя е била определена – детето е пораснало и нуждата й от парична издръжка се е увеличила чувствително. Ответникът получавал достатъчно голямо трудово възнаграждение и нямал задължение за издръжката на други свои деца, поради което можел да участва с повече средства в издръжката на своята дъщеря.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът признава предявеният иск до сумата от 250лв. Твърди, че освен заплащаната от него месечна издръжка участва в покриването и на други нужди на детето – заплаща сметка за мобилен телефон, дава му джобни пари и при нужда допълнителни средства, включително и чрез неговата майка. Възможностите му не позволявали заплащането на по-висока издръжка и моли предявеният иск да бъде 1 отхвърлен като неоснователен за сумата над 250лв.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

ИВ. Б. ИВ. и ИВ. П. Ц. са родители на детето П.И.П., род. на 25.10.2008г. С решение от 10.12.2018г. по гр.д.№***/2018г. на РС – Русе е прекратен гражданския брак на двамата родители, като на майката е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, а на бащата е определен режим на лични контакти и издръжка, която да му заплаща в размер на 180 лв. месечно.

Според представеното удостоверение от „Интернационални морски технологии“ ЕООД, И.Б. Ц.а заема длъжността „главен счетоводител“ в дружеството и за периода от октомври 2020г. до септември 2021г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 16 687 лв.

Според представеното от „Булмаркет рейл карго“ ЕООД удостоверение, ответникът заема длъжността „машинист, локомотивен“ и за периода от октомври 2020г. до септември 2021г. е получил трудово възнаграждение в брутен размер от 27 509,61лв.

Няма доказателства по делото за реализирани от страните други доходи.

И двамата родители нямат други деца освен детето П., което понастоящем е ученичка в седми клас на *** гр. Русе.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. В настоящия случай искът е за увеличение на издръжката. Предпоставка за уважаване на иска по чл. 150 СК и промяна размера на издръжката е наличието на изменение на обстоятелствата, при които тя е била определена.

В случая, от определяне на издръжката дължима от ответника, чието увеличение се иска е изминал период три години, през който период действително е налице промяна в социално-икономическата обстановка и то трайна и значителна. За тези три години и особено през последната, значително са повишени цените на стоките и услугите от първостепенно 2 значение, обстоятелство, което е общоизвестно и не се нуждае от доказване.

Основен показател, който следва да бъде съобразяван при сравняване на издръжката и основа за определяне на нейния минимален размер, независимо от възможностите на задължения родител, е размерът на минималната работна заплата. При определяне на размера на дължимата до момента от бащата издръжка минималната работна заплата е била 510лв., а понастоящем е 650лв., като предстои ново значително увеличени от началото на следващата година, т.е. след по-малко от две седмици. Само отчитайки това нарастване на минималната работна заплата и инфлационните процеси в страната, би могло да се приеме, че първоначално определената издръжка следва да се увеличи с около 25-30%. Т.е. обоснованото само въз основа на промяната в икономическата обстановка в страната изменение на издръжката следва да е с не по-малко от 50лв. Същевременно е налице обаче и съществено изменение на нуждите на детето. През изминалите три години то е пораснало, нараснали са и неговите потребности за храна, учебни пособия и социални контакти, съответно и средствата за задоволяването им. Предстои детето да завърши основното си образование, да кандидатства в друго учебно заведение, което налага нуждата от допълнителни средства, включително и за учебни пособия. Продължаващата усложнена обстановка в резултата на пандемията от Ковид – 19 налага постоянната употреба за образователния процес на актуални технологии, компютри, лаптопи, таблети, телефони и интернет, за които също са необходими не малко парични средства.

Отчитайки и тези увеличени нужди на детето, настоящият съдебен състав намира, че претендираната издръжка от 300лв. месечно не е прекомерна и несъответстваща на основните нужди на детето.

На следващо място претендираната издръжка от 300лв. е и във възможностите на ответника за плащане. Видно от реализираните от него доходи месечно, 300лв. са по-малко от 20% от нетния им размер. Поради тази причина не би могло да се приеме, че бащата ще е материално затруднен да изплаща тази сума, дори и, че ще бъде в невъзможност да изразходва допълнителни парични средства за детето, за издръжката му докато осъществява режима си на лични контакти с него или да задоволява други негови потребности, които счита за необходими. Обстоятелството какви средства е изразходил ответника за детето си не би могло да повлияе върху определянето на издръжката за бъдеще време. Закупените вещи и 3 предоставените пари за минал период не задължават бащата да продължи да прави това и вбъдеще. Издръжката на детето следва да се определи по начин да гарантира задоволяването на основните му потребности, а не на тези, които и да са полезни не са с такова важно и първостепенно значение за правилното му отглеждане, възпитание и обучение, като посещаването на платени спортни занимания, екскурзии, луксозни подаръци и пр. В случая обща издръжка от 500лв. съдът намира че е справедливия баланс между нуждите на детето и възможностите на двамата му родители да я покриват. Още повече, че така определената издръжка следва да е съобразена и с предстоящите повисоки нужди на детето в следващите месеци, а не с тези които има към момента, което ако не се отчете в настоящото производство би могло да обоснове нуждата от допълнително съдебно производство за увеличаване на издръжката в кратко време от приключване на настоящото.

По изложените съображения и без да обсъжда подробно представените по делото писмени доказателства за разходи на страните свързани с отглеждането на детето им, предявеният иск за увеличаване на издръжката от 180лв. на 300лв. следва да бъде изцяло уважен. Останалата част от издръжката ведно с непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето следва да покрива майката.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 300лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да заплати по сметка на РС – Русе 172,80лв. държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение №**** от 10.12.2018г. по гр.д.№***/2018г. по описа на Районен съд – Русе издръжка, която ИВ. П.

Ц. ЕГН********** следва да заплаща на дъщеря си П.И.П. ЕГН**********, чрез нейната майка и законен представител ИВ. Б. ИВ. ЕГН**********, като я УВЕЛИЧАВА от 180лв. на 300лв. месечно, считано 21.10.2021г., до настъпване на обстоятелства водещи до изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до 4 окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ИВ. П. Ц. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** да заплати на ИВ. Б. ИВ. ЕГН**********, с адрес гр. Русе б*** сумата от 300лв. разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА ИВ. П. Ц. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** да заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 172,80лв. държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок считано от 27.12.2021г.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5