Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260000 от 16.01.2024, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 3442/2018
Вид
Решение № 260000
Подписан
16.01.2024
В сила
16.01.2024
Състав
НИНА МЕТОДИЕВА КОРИТАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
  • чл. 72 - 74 · Закон за собствеността
  • чл. 72 - 74 · Закон за собствеността
  • чл. 72 - 74 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260000 / 16.1.2024г.

Гр. П., 16.01.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, трети състав в открито заседание на десети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА при участието на съдебният секретар Ц. М.,като разгледа докладваното от съдия КОРИТАРОВА гр.д.№ 3442/2018 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството се движи по реда на чл. 250 ГПК във вр. с чл. 344 ГПК и чл. 346 ГПК.

С Определение № 50001 от 09.01.2023 г. на ВКС не е било допуснато до касационно обжалване въззивно решение №409 от

25.11.2021 г. по в.гр.д. №404/2021 г. на ПОС, с което е било потвърдено Решение № 260227 от 26.02.2021 г. на ПРС по делото и е било отменено протоколно определение, постановено в о.с.з. на ПРС от 21.08.2020 г., с което е било оставено без уважение искането на съделителя Р.Г.Д. за приемане за съвместно разглеждане в производството по делбата и претенциите по сметките по реда на чл. 346 ГПК и е било върнато делото на същия състав за произнасяне по същите съобразно указанията на въззивната инстанция съгласно които съдът следва да остави без движение молбата на съделителя Р.Г.Д. и след това да се произнесе по основателността на същата.

С оглед на тези указания на въззивната инстанция съдът е оставил без движение молбата на съделителя Р.Г.Д., като е указал на същия в едноседмичен срок от уведомяването му да конкретизира съделителите срещу които е насочена претенцията му по сметките, какви са конкретните подобрения на имота които претендира и тяхната стойност, кога същите подобрения са били направени, дали са били направени със знанието и съгласието на останалите съсобственици или при противопоставяне от тяхна страна, с колко се е увеличила пазарната стойност на имота в резултат на извършените подобрения, както и каква сума претендира от всеки един от останалите съделители съобразно тяхната идеална част.

Съделителя Р.Г.Д. чрез адв. Б. е изпълнил указанията на съда, като с изрична молба от 28.03.2023 г. е предявил претенцията си към останалите съделители Л.Л.С., С.К.Б., Е.Д.Р. и Н.Д.Г..

С определение от 22.05.2023 г. съдът е конституирал на основание чл. 227 ГПК като наследник на починалата в хода на производството на 08.04.2023 г. съделителка Л.Л. С. нейната дъщеря и единствен наследник видно от представеното удостоверение за наследници С.К.Б..

В настоящото производство е приета за съвместно разглеждане в производството по делбата и претенцията на съделителя

Р.Д. по сметките по реда на чл. 346 ГПК. Същият твърди, че с влязло в сила решение по допускане на делба е било установено, че той и Л.Л.С., С.К.Б., Е.Д.Р. и Н.Д.Г. са съсобственици на недвижим имот –дворно урегулирано място, което по КККР на П. съставлява поземлен имот с идентификатор № *** ведно с построените в този имот сгради-двуетажна еднофамилна сграда с идентификатор № *** , двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, едноетажна сграда с идентификатор № *** и едноетажна сграда с идентификатор №*** при следните квоти- Р.Д.-11/72 ид.ч., Л.Л.С.-15/72, С.К.Б.-15/72, Е.Д.Р.-6/72 и Н.Д.Г.-6/72, Д.Г.Д.-11/72, Д.М.С.-8/72. Твърди, че заедно с него наследодателят му Г. Д.С. бил извършил редица подобрения със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици на имота. Били изградили пристройка на жилищна сграда от западната страна на сграда със застроена площ от 21 кв.м., състоящи се от две стаи-преходни на първия етаж на сградата, механа и котелно помещение в мазето на сградата, извършени СМР. Изброява в 22 точки извършените СМР и труд и материали с овехтяването им и посочва, че били направени през 1988 г. и посочва стойността на всяко едно от тях. Счита, че общата стойност на пристройката ведно с вложения труд и материали се равнява на 16 257,87 лв., като със същата сума се била увеличила и стойността на имота следствие на извършените подобрения. Твърди, че през 1990 г. били изградили гараж в дворното място и посочва като обща стойност на гаража като труд и вложени материали сумата от 6667,48 лв. със същата сума се била увеличила и стойността на имота следствие на извършените подобрения. Заявява, че през 1990 г. били изградили басейн в имота на стойност 1000 лв., труд и вложени материали и със същата сума се била увеличила и стойността на имота следствие на извършените подобрения. Посочва, че цялата стойност на извършените в имота подобрения от общия наследодател била в размер на 23 925,35 лв. Съделителите били дължали на Р.Г.Д. част от тази сума съответна на идеалните им части от имота. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди Л.Л.С. да му заплати сумата от 4984,45 лв., С.К.Б.-сумата от 4984,45 лв., Е.Д.Р.-сумата от 1993,78 лв. и Н.Д.Г. сумата от 1993,78 лв. или общо всичките ответници да му заплатят сумата от 13 956,46 лв., съставляваща приспадащият им се дял от общата стойност на извършените в имота подобрения-пристройка към жилищна сграда и гараж, построени в съсобствения им недвижим имот от страна на Р.Г.Д. и неговия наследодател и да му заплатят законовите лихви върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на претенцията по сметките на ищеца от ответниците

Н.Д.Г. и Е.Д.Р. чрез адв. С.В.. Същите заявяват, че не оспорват обстоятелство, че наследодателят на Р.Г.Д., Г. Д.С. до смъртта си е изградил пристройката на жилищната сграда от западната страна, състояща се две стаи на първия етаж, механа и котелно помещение в мазето на сграда, както и гараж и басейн. Оспорват твърдението, че подобренията в имота били извършени без тяхно противопоставяне, както и че Р.Д. бил участвал в извършване на подобренията, тъй като същият бил на 15 години през 1990 г. Оспорва стойността на извършените подобрения посочена от Д.-23 925,35 лв. Подобренията щели да се дължат на всички наследници на общия наследодател Г. Д.С., ако се било установило, че били извършени от него. Била предявена такава претенция и от другите наследници и било образувано гр.д. № 3446/2021 на ПРС. Правят възражение за погасяване на претенцията за заплащане на подобренията по давност. Г. Д.С. бил починал на 21.03.1992 г., което било видно от приложеното удостоверение за наследници и след неговата смърт Р.Д. и неговата сестра Д.Д. и майка му Д.С. станали съсобственици заедно с останалите съделители на процесния имот. Посочват, че освен тях съсобственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот била и И. Д. Б., която била починала през 2013 г. и била оставила за свои наследници всички съделители и Р.Д. и неговата сестра Д.Д. наследници по заместване на техния баща. Твърдят, че от смъртта на Г. С. на 21.03.1992 г. до смъртта на И. Б. през 2013 г. страните били обикновени съсобственици на процесния недвижим имот. Твърдят, че давността за предявяване на претенцията за подобренията била изтекла на 22.03.1997 г. Моли да се отхвърли претенцията по чл. 346 ГПК и претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е бил депозиран отговор от ответницата С.К.Б. чрез адв. И.В. ***, с който се излагат аналогични съображения за отхвърляне на претенцията по чл. 346 ГПК като неоснователна и също се прави възражение за погасяването по давност на претенцията за подобренията.

Съдът в о.с.з. проведено на 28.06.2023 г. е приел като правна квалификация на заявената претенция по сметките чл. 346 ГПК във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН.

Съдът след съвкупен анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел В. Й., който е съсед на страните от 1958 г. страните били правили пристройка и гараж между 1988 г. до 1989 г., като свидетелят също бил помагал за изграждането на пристройката, като гаражът бил направен по-късно, като чичото на Р.Д.К. бил участвал най-активно. С разрешение на бащата на свидетеля били строили до мушата, като били построили две стаи, а под стаята имало механа. Гаражът още бил съществувал като постройката се била ползвала за живеене. Майката на Р. била живяла в едната стая, а в другата дъщеря му. Бащата на същия Г. бил копал мазето, изкарвал бил земята и бил строил. По същото време се бил направил и басейна в двора, както и парното, с което се била отоплявала механата. Другите роднини, които имали претенции не били живели в къщата, като били идвали, но не били живели. Когато лелята на Р. била починала били направили ремонт, като същият бил живеел там заедно със семейството си. Бащата на Р. сам бил строил, като чичото на същия бил помагал за строежа на гаража. В една от стаите на пристройката бил живял Р. заедно с жена му. Чичо му К. бил живял на втория етаж, но от 1994-1995 г. никой не бил живял на етажа. Лелята на Р. И. също била живеела там в една стая на долния етаж и била държала и една стая на горния етаж. Свидетелят не знае със сигурност дали Р. е участвал в строежа, тъй като бил млад преди да влезе в казармата. Свидетелят бил виждал Р. и чичо му заедно да отливат през 1992 г. бетон след като баща му бил починал.

Видно от показанията на свидетеля А. Р., който е съсед на страните в края на 80-те години били започнали да правят пристройка на къщата с две стаи и механа и котел, а впоследствие и гараж и басейн, като стаите били част от къщата и били годни за живеене. Р. бил участвал в строителните дейности, като бил помагал, като след смъртта на баща си той сам бил правил удобства. Гаражът бил масивен и имал удобства и имал рампа. Басейнът бил построен през 1991 г. от Р. и от баща му. Пристройките, механата и басейна се били ползвали. Р. бил поддържал всичко и строеното било направено със съгласието на всички. Дълго време другите роднини на Р. не били идвали в имота и не били живеели в него. Чичото на Р. също активно бил участвал в строителните дейности. Средствата за тези дейности били осигурявани от Р. и от баща му.

Пристройката на къщата я бил правил бащата на Р. през 1988-1989 г. като Р. бил 14 г. и също бил участвал. В момента в имота живее Р., неговата майка, неговата съпруга и децата му.

Видно от показанията на свидетеля Д. П., който също е съсед на процесния имот бащата на Р. бил направил пристройката, която била 15-16 кв. и била част от къщата. Били направили парно, механа и гараж откъм улицата. В строежа бил участвал бащата на Р. Г.. Изразява предположение, че Р. също е бил помагал на баща си. Чичо му К. също бил помагал на баща му. От много години в къщата били живеели Р., неговата съпруга, неговите деца и майка, както и сестра му. Останалите съделители не ги бил виждал в имота повече от 20 години.

След смъртта на Г. чичото К. бил помагал за пристройката и за гаража. Р. сам бил правил басейна. Когато се строяла пристройката в къщата били живели К. и И..

При строежа на пристройката Р. бил осми клас и свидетелят го бил виждал да помага на баща му.

Видно от показанията на свидетелката Б. М. В. , която е леля на Р. подобренията били правени през 1988-1989 г. до 1990 г. от бащата на Р. и от самия Р.. Били направени пристройка с парно и изкоп за басейн. В мазето имало парно и механа, и имало две стаи към къщата.

Пристройката била част от къщата. В дворното място имало гараж, които бил започнат от нейния зет и след смъртта му Р. и сестра й били продължили да дострояват гаража. Бил изкопан басейн, като сестра й и Р. били плащали затова. Р. бил участвал в строежа и до днешен живее в имота заедно със семейството си. В едната стая от пристройката били живеели Р. и съпругата му, а в другата леля му И. докато същата не била починала. Всички били съгласни да се строи. Чичото на Р. също бил помагал. Имотът се бил поддържал от Р., сестра й и неговото семейство.

С.Б. *** и не била посещавала имота. К. бил помагал на Г. за подобренията, но свидетелката не знае дали му е давал пари за тях. Пристройката била правена от Г., Д. и Р., когато Р. бил на 15 г.

Свидетелката живее в гр. П. от 1976 г., като в имота била ходила често.

След като се уволнил от казармата Р. бил поел строителните дейности, като зетът на свидетелката Г. бил ги финансирал.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни и безпротиворечиви и кореспондиращия със събрания по делото доказателствен материал.