Решение № 104 от 11.08.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Девин, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20255410100344 по описа за 2025 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК вр. чл.

11, ал. 1, т. 12 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.11 и чл. 21, ал. 1 от ЗПК – нищожност на Договор за потребителски кредит № 243*/21.02.2024г. и насрещни искове - чл. 79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с цена на иска: 178.00 лева - остатък непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 243*/21.02.2024г. ведно със законна лихва върху главницата нея, считано от дата на предявяване на настоящия иск – 15.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищеца твърди, че на 21.02.2024г. е сключил Договор за потребителски кредит № 243* с ответното дружеството „М.” АД, с ЕИК: *********, като предмет на договора е отпускане на паричен заем в размер на 1000.00 лева. Страните договорили 24 вноски, всяка в размер на 61.73 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 41.00% и ГПР 49,65%, с обща сума за погасяване – 1481.50 лева. Счита, че Договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Твърди, че относно съдържанието на договора за потребителски заем и по конкретно изискванията по чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК, за точно посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния размер на 1 законната лихва/ и на общата дължима сума са изпълнени само формално.

Твърди, че в чл. 10, ал. 1 от договора е предвидено заплащане на неустойка от 6.90 лева плюс 0,230 % от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредит не е обезпечен, а в чл. 10, ал. 2 от договора е предвидена друг вид неустойка.

Твърди, че в погасителния план обаче Заемодателят се е постарал и е изчислил неустойката, която се равнява на 1656.00 лева, като е посочил и общата сума при необезпечен кредит, която следва да заплати заемателя – 3137.50 лева, която е над три пъти на дадената в заем сума. Изчислената неустойка към месечните вноски била разпределена от по 69.00 лева на 24 месечни вноски.

Твърди, че Договорът за потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Счита, че в договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,65%. Твърди, че не става ясно, по какъв начин е формиран годишния процент на разходите, като не се сочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите.

Освен това нито в договора нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да се направи преценка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Счита, че тази неяснота ограничава правата му като потребител и е основание за недействителност на договора за кредит. Твърди, че не са спазени чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК чл.22 от ЗПК. Счита, че при изчисляване на годишния процент на разходите, при процесния договор, е следвало да бъде включена и неустойката в размер на 1656.00 лева, като по този начин в договора не е посочен действителният ГПР. Така не само, че ГПР е посочен единствено като процентна стойност в цифри, а и не е посочена действителната стойност на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит. Твърди, че според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9, договорът е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална 2 недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.

Твърди, че договорените неустойки в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора в размер на 1576.80 лева са нищожни, като счита, че уговорената неустойка излиза извън основните й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се дължи дори при редовно изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума. Счита, че клаузата в чл. 10, ал. 1 и ал.

2 от Договора за недействителна поради заобикаляне на закона именно чл. 19, ал. 4 ЗПК, която недействителност е изначална още към момента на сключване на договора. Моли съда на основание чл. 124, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК, да бъде признато за установено по отношение на „М.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Г. С. Р. № ***, ап. **, че Договор за потребителски кредит № 243* от 21.02.2024г. е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11, чл. 10а, ал. 2, чл. 19, ал. 4, и ал. 1 от ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответното дружество „М.“ АД, чрез пълномощника си адв. М. К., с който счита, че в случай, че съда приеме иска за допустим, моли да има предвид, че „М.“ АД признава същия за основателен. Счита, че от текста на депозираната искова молба става ясно, че ищецът не оспорва факта на сключване на процесния договор за кредит, както и отпускането и усвояването на сумата, поради което моли съда да отдели като безспорни посочените факти. Твърди, че страните не спорят, че на ищеца е отпусната сума в размер на 1000 лева, съгласно сключения договор за кредит, като сумата в размер на 1000 лева е преведена на ищеца и усвоена лично от него на каса на „И.“ АД на 22.02.2024г. в 14.22ч., представя разписка за получено плащане и информация за нареден превод. Твърди, че за погасяване на процесното задължение по сметка на „М.“ АД са постъпили суми в общ размер на 822 лева, платени както следва: на 21.03.2024г. сумата от 130 лева; на 22.04.2024г. сумата от 135 лева; на 03.06.2024г. сумата от 140 лева; на 01.07.2024г. сумата от 142 лева; на 22.07.2024г. сумата от 140 лева и на 26.08.2024г. сумата от 135 лева. Твърди, че при уважаване на главния установителен иск, по повод на който е образувано настоящото производство, то на основание чл. 23 ЗПК ищецът несъмнено дължи връщане на чистата стойност на кредита, поради което и предвид факта, че отпусната и усвоена сума е в размер на 1000 лева, а постъпилите плащания са в размер от 822 лева, 3 то непогасена и дължима се явява сумата в размер от 178 лева, която и следва да бъде заплатена на „М.“ АД .

В срока за отговор на исковата молба и на основание чл. 211 ГПК от ответното дружество „М.“ АД чрез пълномощника си адв. М. К. е предявен насрещен иск, с който моли съда Р. Р. А., ЕГН **********, да бъде осъден да заплати на „М.“ АД усвоената от него, но непогасена сума в размер на 178 лева, ведно със законна лихва върху нея, считано от дата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението.

Уточнява, че претендираната сума в размер на 178 лева е формирана като разлика между отпуснатата и усвоена сума в размер на 1000 лева и извършените плащания в размер на 822 лева. Претендира направените по делото разноски, включително заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Постъпил е отговор на насрещен иск от Р. Р. А., чрез пълномощника му адв. С. П. е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който оспорва изцяло насрещния иск, като неоснователен и недоказан и излага съображения. Моли съда да отхвърли изцяло насрещния иск на „М.“ АД като неоснователен и недоказан. При условия на евентуалност - ако приеме, че се дължи някаква сума по чл. 23 ЗПК, да я определи въз основа на събраните доказателства и да възложи разноските по делото преимуществено върху „М.“ АД. Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв.

С. Ж. П. от АК Пловдив за предоставена безплатна адвокатска защита и съдействие на близък - ответника по насрещния иск Р. Р. А. на основание чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, в размер на 400 лева.

Оспорва твърдението на „М.“ АД, че общият размер на платените от ответника А. суми по договора е 822 лв.

В о. с. з. ищеца не се явява и не изпраща представител. С молба чрез процесуалния му представител – адв. С. П., моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Моли съда да отхвърли изцяло насрещния иск, като излага подробни съображения. Претендира разноски.

В о. с. з. ответникът „М.“ АД не изпраща представител. С постъпила молба от ответното дружество, чрез процесуалния му представител – адв. М.

К., поддържа отговора на исковата молба и предявения насрещен иск. Моли 4 съда да уважи предявения иск срещу ответното дружество, а разноските да останат в тежест на ищеца. Моли съда да уважи предявения насрещен иск, претендира разноски.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между Р. Р. А. - като заемател „М.“ АД - като заемодател е сключен Договор за потребителски кредит № 243*/21.02.2024г. за сумата от 1000 лева, при ГПЛ: 41.00 % и ГПР: 49.65 %, при срок на кредита от 24 месеца, или обща сума по кредита - 1481.50 лева.

Приложен по делото е Договор за потребителски кредит № 243*/21.02.2024г.

От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: 1. По процесното задължение са извършени плащания от Р. Р. А. в общ размер от 420.28 евро /822.00 лева/, разпределени по пера както следва: Погасена главница – 109.36 евро /213.88 лева/; Погасена договорна лихва – 97.94 евро /191.55 лева/; Погасена неустойка – 212.85 евро /416.30 лева/; Погасена законна лихва – 0.14 евро /0.27 лева/; 2. Размерът на дължимата от Р. Р. А. сума, при хипотеза на недействителност на договора и задължение за връщане единствено на чистата стойност на кредита, възлиза на: 91.01 евро /178.00 лева/.

Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.

Съдът намира, че предявеният иск по чл. 26 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.11 и чл. 21, ал. 1 от ЗПК е основателен и доказан, по следните съображения:

Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на 5 чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.

Процесният договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които, съдът следи служебно.

Безспорно е, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 243*/21.02.2024г.

Безспорно е, че ищеца притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Процесният договор по правната си същност по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл.

143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. За да бъдат валидно сключен договора за потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.