Решение № 960 от 23.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. П., 23.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Л. Алексиева при участието на секретаря Светлана Г. Кочанова-И.а като разгледа докладваното от С. Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20255330200521 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 24-5697000912/26.07.2024 г. на Началник група в сектор „СПС“ към ОД на МВР П., с което на Н. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № **, ет. *, ап. ** е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят в жалбата излага възражения за липса на точен адрес на мястото, като и за неясно описание на фактите и различна фактическа обстановка.

Страната редовно призована, не се явява не се представлява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. П., не изпращат представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните правила.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което съдът намира, че същата е редовна и допустима.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

1

На 28.05.2024 г. около 13:06 ч. жалбоподателят управлявал лек таксиметров автомобил Хюндай Соната с рег. № ****, собственост на Ивайло М., в гр. П. на ул. „**“. В този район служебните си задължения по контрол на движението изпълнявали свид. В. Б. и свид. Г. П., които се движили на мотори по бул. Северен. Когат взприели че водачът на таксметровия автомобил не бил поставил обеззопасителния си колан, същите го спрели, но за да не пречат на движението го отбили до № 18 на ул. ***, където също установили, че водачът е именно жалбоподателят и той не е бил поставил обезопасителния си колан.

Свид. Б. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с GA № 1296512 от 28.05.2024 г., и го връчил на нарушителя.

На базата на съставения от АУАН било издадено процесното наказателно постановление и нарушителят бил наказан съответно за нарушение по чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лв и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му били отнети 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които подробно описват движението си по булеварда, времето през което са възприемали водача, фактът че същия бил сам в автомобила и ходът на самата проверка. За изясняване на фактите съдът се базира и на писмените доказателства АУАН, справка за собственост и нарушител/водач и Заповеди рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Въпреки въведените с жалбата оспорвания на фактите, не се представи нито едно доказателство, което да оборва констатациите в АУАН, поради което оспорването остава бланкетно, недоказано и неотносимо, поради което съдът отчете презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Не се установиха противоречия между доказателствата, включително гласни и писмени като същите са еднопосочни и взаимнодопълващи се.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Съдът намира за неоснователно въведеното възражение, че не бил посочен адреса на нарушението. Ясно е посочено, че същото е установено на ул. Борба до № 18, поради което всички свързани с това възражение за неразбиране на това къде било извършено нарушението са неотносими.

Неотносимо и несподеляемо, че непосочването на посоката на движеине, било съществено процесуално нарушение, тъй като носенето на колан не е обвързано по никакъв начин с посоката на движение на превозното средство.

В противоречие на посоченото в жалбата ясно е описано и от фактическа и от правна страна нарушението – „до № 18 управлява лек автомобил марка Хюндай Соната с Рег № ***** … като извършва следното нарушение водач на МПС от Категория М1, М2, М3, и N1, N2 и N3 , когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.“ С оглед 2 необходимостта от завършена степен на образование, за да има СУМПС и още повече професионално такова, съдът намира, че жалбоподателят е с достатъчно развит интелект, за да може да разбере за какво нарушение му е съставен АУАН и НП от посочения текст, поради което бланкетното възражение за неясно описание на фактите, които както се доказа напълно съвпадат с описаните в диспозицита на нормата на чл. 137а от ЗДвП, не се споделя.

Не се споделя от настоящия състав на съда възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на процедурата по издаване на наказателното постановление и АУАН. Всички елементи на фактическия състав на нарушението са подробно описани.

Извършеното нарушение е описано недвусмислено и изчерпателно в унисон с ангажираната административно наказателна норма и правилото за поведение.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице по представената заповед № 8121з -1632/ 02.12.2021 г., като компетентността не се оспорва, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед№ 8121з -1632/ 02.12.2021 г., в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е инструктивният срок по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като се преповтарят констатациите в АУАН без да се излиза от очертаните с акта факти. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС, без поставяне на обезопасителен колан.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 137а, ал. 1, от ЗДвП. Посочените норми гласят, че регистрираните моторни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, както и че водачите и пътниците в моторни превозни средства от 3 категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушенията.

Установява, се че Н. И. М. като водач на МПС на 28.05.2024 г. около 13:06 ч. в гр. П. на ул. „***“, до № **, е управлявал, автомобил Хюндай Соната с рег. № *****, като не бил поставил обезопасителния си колан.

Именно това е поводът да се ангажира административнонаказателната му отговорност. Жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като по време на движение не е използвал и поставил обезопасителния колан, с който е бил оборудван. Посочените в НП правила за поведение имат за цел да се гарантират живота и здравето на всички участници в движението, както и да се предотвратят настъпване на ПТП та с фатални последици.

Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да постави обезопасителен колан може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на самия него. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

За размера на наложената имуществена санкция:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, която предвижда при нарушение на правилото по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП нарушителят да се наказва с глоба в размер на 50 лв.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.

27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се разкриват белези на по-ниска обществена опасност в сравнение с други случаи, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. Личността на дееца също не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, видно от множеството нарушения на ЗДвП,посочени в справката нарушител/водач. Наказанието е точно определено, а не в определени граници. Размерите на наложените глоби са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда и се приемат за правилно определени. Правилно е приложена и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР където в чл. 6, ал. 1 т. 18, е предвидено че за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан се отнемат 10 контролни точки, от първоначално предвидените 39.

Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА № 24-5697-000912/26.07.2024 г. на Началник група в сектор „СПС“ към ОД на МВР П., с което на Н. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „****“ № **, ет. *, ап. ** е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд П. по реда на гл.

XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5