Присъда № 19 от 15.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 19 от 15.05.2026 г. по н.о.х.д. № 896/2025 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград

Подсъдимият К. Г. от гр. П. е предаден на съд с обвинение за това, че на *** г. около 18.30 - 18.35 часа в град П. по ул. *** в посока на движение към ул. *** като правоспособен водач на моторно превозно средство категории „В“, „АМ“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *, нарушил правилата за движение, установени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: като водач на пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците - чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП; като водач на пътно превозно средство да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; като водач на МПС, имайки техническа възможност за предотвратяване на удара чрез аварийно спиране извън опасната зона, не е намалил скоростта и не е спрял в случай на необходимост при възникнала опасност за движението - чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП; в резултат на което е допуснал пътно - транспортно произшествие, като блъснал пресичащата пътното платно пешеходка Г. Г. К.а от град П., родена на * г., при което по непредпазливост й причинил тежка съчетана политравма с водеща тежка закрита черепно-мозъчна травма и други тежки увреждания на жизнено важни структури и органи, довели до нейната смърт на *** г., квалифицирано като престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1 НК вр. чл.

342, ал.1, пр. 3 НК вр. чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.

В съдебното производство наследниците на починалата Г. Г. К.а – А. К., И. М. и С. Н., правят искане за конституиране като частен обвинител и са конституирани като такива, не предявяват в това производство граждански искове срещу подс. Г..

Съдебното производство пред първата инстанция по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие /глава ХХVІІ НПК/, като поради изразено съгласие на страните по делото на основание чл. 371, т. 1 НПК не е проведен разпит на свидетелите К. и Н., и на част от вещите лица, изготвили експертизи по досъдебното производство, като в хода на проведеното съкратено съдебно следствие е разпитана св. М., изслушани са вещите лица по автотехническите експертизи, изготвени на досъдебното производство, по реда на чл. 282, ал. 3 НПК са приобщени към доказателствения материал друга част от експертизите, изготвени на досъдебната фаза, предявен е видеозаписа, приобщен като веществено доказателство в производството. По искане на страните и служебно от съда са събрани нови гласни доказателства, изискани са записите от тел. 112, за сигналите, подадени за случилото се, назначена и изслушана е повторна тройна автотехническа експертиза, изпълнена от вещите лица К., С. и Н..

1

В хода на съдебните прения представителят на ОП –Благоевград пледира, че от събраните доказателства по безспорен начин се е установила вината на подсъдимия К. Г., който при управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП, допуснал пътнотранспортно произшествие и блъснал пресичащата пътното платно пешеходка Г. К.а, по непредпазливост й причинил тежки увреждания, довели до смъртта й на *** г. Прокурорът сочи, че подсъдимият е нарушил посочените в чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр.

2 от ЗДвП правила за движение по пътищата, като всички вещи лица сочели, че техническата причина за ПТП-то е несвоевременното възприемане от подсъдимия като водач на намираща се в лявата част на платното за движение пешеходка и несвоевременното намаляване на скоростта, като е имал техническа възможност да предотврати удара. Прокурорът иска подсъдимият да се признае за виновен по повдигнатото обвинение, като му се наложи наказание лишаване от свобода под предвидения в закона минимум и изтърпяването на наказанието се отложи за срок по усмотрение на съда, като се наложи и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС, подсъдимият се осъди да заплати направените по делото разноски и съдът се произнесе за веществените доказателства.

Адв. Й. като повереник на частните обвинители пледира подсъдимият да се признае за виновен. Прави анализ на доказателствата, от които се установявало, че пешеходката преди пресичането е била на платното за движение, не е имало ограничение водачът на автомобила да я види, като съдебната практика била категорична, че тогава е създадена една реална, а не предполагаема опасност, и подсъдимият е следвало да реагира с аварийно спиране или да намали скоростта, като пешеходците на пътното платно са винаги опасност за разлика от пешеходците, намиращи се извън пътното платно. Сочи се, че от доказателствата следвало да се приеме, че пострадалата пешеходка е пресичала на това място, защото не е имало в близост пешеходна пътека и била налице хипотезата на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, като същата нямала задължение да мине 100 или 200 метра в друга посока, за да избере обозначено място за пресичане, а пресичането е на място, на което й е било позволено, като единственият й обективен принос за настъпване на пътния инцидент е, че не е съобразила наближаващия автомобил, който я блъснал. Прави искане за налагане на наказание за извършеното, като оставя на преценката на съда срока на същите, изразява се съгласие за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Претендират се разноските, направени от частните обвинители.

Адв. Я. като повереник на частните обвинители изтъква в пледоарията си мъката в годините след случилото се за семействата на частните обвинители, като иска подсъдимият да получи справедливо наказание. Сочи, че подсъдимият не показал съжаление и разкаяние, не погледнал пострадалата, като поради това счита, че наказанието лишаване от свобода, което следва да се наложи на подсъдимия, дори да е за минимален срок от 3 м., следва да бъде изтърпяно при общ режим, като с това ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция.

2

Адв. Д. се присъединява към казаното от другите повереници на частните обвинители и към това от прокурора, като оставя преценката на съда за вида и размера на наказанието.

Защитникът на подсъдимия – адв. Г., сочи, че е налице неправилен анализ на фактите и на експертните заключения от прокурора, като следвало да се кредитира само последната тройна експертиза и заключението на същата, че ударът е непредотвратим, като въпреки възможността на подсъдимия да възприеме за първи път пешеходката на пътното платно от разстояние - 94 м или 81 м, като е имал възможност да спре, това е било ако възприеме пешеходката като опасност за движението, но тя е била плътно до тротоара в насрещната лента и не е демонстрирала намерение да пресече на неразрешено място, а когато подсъдимият вече за втори път може да я възприе на пътното платно - от около 17 метра, същият не е могъл да предотврати удара. Иска се съдът да приеме, че е случайно деяние по чл. 15 от НК, защото подсъдимият деецът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Изразява се и несъгласие с посочените нарушения на правилата за движение по пътищата, като не били допуснати такива от подсъдимия, който се е движил с разрешена скорост. Излагат се и доводи, че след изслушването на записа от тел. 112 следвало да се приеме, че подсъдимият е направил всичко възможно да окаже помощ на пострадалата.

Иска се признаване на подсъдимия за невиновен, защото е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, като се постанови оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия Г. - адв. ***, излага съображения за това, че прокурорът не излага обстоятелства от обвинението за допуснати нарушения по чл. 20 и чл. 5 от ЗДвП; във връзка с техническа възможност за предотвратяване на удара чрез аварийно спиране извън опасната зона излага доводи, че на 94 м, когато подсъдимият вижда пострадалата и има техническа възможност да реагира, пострадалата е реална опасност само за насрещно движещите се участници, които не спират, а не за подсъдимия, който е невинен, защото не е нарушил правилата за движение, а пешеходка не е показала, че има намерение да промени посоката си на движение, като не се е движила на тротоара, тя не била опасност и за насрещно движещите се коли, които я заобикаляли, не е била опасност за подсъдимия, който не е бил длъжен и не е могъл да предвиди какво ще бъде нейното поведение, за да има задължение да спре. Излагат се и подробни съображения за допуснати нарушения от пострадалата пешеходка при пресичането. Според защитника подсъдимият не е допуснал нарушение на правила за движение по пътищата, пешеходецът е допуснал нарушения и подсъдимият не е имал обективна възможност да действа, когато пешеходката внезапно е тръгнала тичайки да пресича пътното платно, поради което се иска признаването му за невинен с постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият в лична защита заявява, че съжалява за това, което се е случило, но единствената му вина е, че точно в този момент се е оказал на това място.

В последната си дума подсъдимият отново изразява съжалението си за 3 случилото се и моли да бъде оправдан.

ОС Благоевград, след като взе предвид доказателствата, събрани в хода на проведеното по чл. 371, т. 1 НПК съкратено съдебно следствие, намира, че следва да се приеме за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. Г. към датата на обвинението е бил около 68-годишен, живеел постоянно в гр. П., ***, *** на „Е.“ ООД със седалище в гр. П., неосъждан към датата на обвинението и към настоящия момент.

Към датата на престъплението - *** г., подсъдимият Г. е бил правоспособен водач на моторно превозно средство категории „В“, „АМ“, като СУМПС имал от *** г., ползвал е към датата и часа на обвинението за управление лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *, собственост на сина му - св. *** Г..

На подс. К. Г. до датата на обвинение са били налагани с влезли в сила 7 наказателни постановления /последното отразено в справката е отменено/ и 4 фиша наказания за нарушаване на правилата за движение по пътищата /вж. приложена справка в т. 1, л. 18-19 от ДП/, като 7 от наказателните постановления и 3 от фишовете са за административни нарушения, извършени преди повече от 10 г. към датата на деянието по настоящето дело, а последният фиш е от 14.09.2019 г. с наложена незначителна по размер глоба от 20 лв.

Налице са положителни характеристични данни за подсъдимия, който е трудово и семейно ангажиран, като не е имал регистрирани криминални прояви.

На *** г. около 18:30-18:35 часа, в град П., подсъдимият К. Г. управлявал посочения по-горе лек автомобил като се движил по ул. *** на града с посока на движение към ул. ***. Видно от отразеното в приложения по ДП протокол за оглед на местопроизшествие, извършен кратко време след произшествието – на *** г. от 19:15 до 19:55 часа, пътната настилка в района е била мокра, времето влажно с ограничена видимост, асфалтът е бил едрозърнест, гладък и мокър, като асфалтовата настилка на мястото на пътното платно в района на произшествието е била разделена на две пътни ленти с прекъсната осева линия между тях за двупосочното движение, като широчината на асфалтовата настилка на пътното платно е измерена на 10,50 метра, а широчината на полагащата се пътна лента на лекия автомобил, управляван от подс. Г., е била измерена на 5,30 метра /по данните от протокола за оглед на местопроизшествие/.

По същото време пострадалата *** пешеходка Г. К.а, съпруга, съответно майка на конституираните като частни обвинители нейни наследници, изключително кратко време преди случилото се била заедно с дъщеря си – св.

И. М., пред жилищния блок, в който тогава живеела. Двете жени тръгнали към ул. ***, която била в близост, разделили се секунди преди катастрофата, като св. М. тръгнала към дома си, а пострадалата К.а, без да се качва на тротоара при движението си от паркинга пред жилищния блок до ул. ***, предприела пресичане на ул. ***, по която в същото време подсъдимият управлявал 4 автомобила, защото пострадалата трябвало да отиде на работа в магазин Кауфланд. Видно от приложените по ДП писмени документи и показанията на св. М. в този ден непосредствено преди ПТП пострадалата Г. К.а е била тръгнала за работа – в 18:30 часа е започвало работното й време в магазин на „Кауфланд България“ ЕООД /до 22:30 часа/ на ул. *** път № 1 в гр. П., където е работила като „обслужващ магазин/служител филиал“, като по ДП са приложени документи за това, че случилото се ПТП е прието от работодателя и като трудова злополука с пострадалата. Св. М. била направила само няколко крачки след като се разделила с майка си, когато чула силен удар и спирачки, без да може да уточни кое първо е чула, и обръщайки се, видяла майка си да лежи в насрещното пътно платно на това, от което е предприела пресичане, главата й била на бордюра, като дишала, но не била в съзнание. Св. М. била при майка си, на която викала силно, за да я чуе, когато подсъдимият като водач на автомобила, който я блъснал, позвънил на тел. 112 /провел два разговора през няколко минути/, за да извика линейка, която пристигнала на място след около 15 минути. На място пристигнал и св. М., уведомен от св.