Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 51 от 31.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 183/2022
Вид
Протокол № 51
Подписан
31.03.2023
В сила
31.03.2023
Състав
Елеонора Петрова Серафимова

Цитирани разпоредби

  • чл. 142 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 375 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493а, ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 51 гр. П., 27.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20225200900183 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищците Н. Г. Г. и Й. Д. Х. не се явяват. За тях се явява адв. К. редовно упълномощен.

За ДЗИ Общо застраховане ЕАД не се явява законен или процесуален представител.

Страните са редовно призовани.

От ответното застрахователно дружество е постъпило становище, в което се съдържа следното:

Не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие и ако не са налице пречки за даване ход на делото да се даде ход. Взето е становище и по съществото на спора.

Адв. К.: – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. К.: - Поддържам ИМ, като ще моля в петитума да бъде направено допълнение именно по отношение на иска предявен от Й. Д. Х. да бъде отразено, че той се предявява лично и със съгласието на майка си А.С. Г. Х.а. Това е отразено и в пълномощното, което е предоставено за изготвяне на ИМ, която се намира на стр. 31. Поради технически пропуск в титулната 1 страница е посочено, че се предявява само от него. Уточняваме, че посочените от нас в раздел Доказателства на молителите са онези банкови сметки, които са посочени в документ за НОИ издаден от ПИБ на стр. 23 и 24 от делото. Претендираме лихвата от дата на отказа и моля в тази част също да допуснете изменение на претенциите ни. Оспорваме отговора. Нямаме други допълнения и уточнения.

Съдът съобразно направените уточнения в д.с.з счита, че следва да бъде допуснато изменение в частта относно представителството на вторият от ищците непълнолетния Й. Х., на когото иска следва да се счита предявен със съгласието на неговата майка и законен представител А. Х.а.

Следва да се допусне изменение на петума на иска като акцесорната претенция на иска да се счита предявена от 11.02.2022г.

Поради изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА изменение на иска както следва:

Същият да се счита предявен лично от Й. Д. Х. с ЕГН********** и адрес гр. П. ж.к. Т. бл.154 вх. В ет. 2 ап.5 и със съгласието на законният му представител А.С. Г.-Х.а с ЕГН **********.

Акцесорната претенция за лихвите да се счита от 11.02.2022г., която дата е датата на отказа постановен от ответното застрахователно дружество.

На основание чл. 375 от ГПК

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Настоящото дело е образувано по повод постъпила искова молба от Н. Г.

Г., ЕГН **********, от гр. П., ул.“Цар Симеон“ № 26, ет.5, ап.10 и от Й. Д.

Х., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. „Т.“ бл.154, вх.В, ет.2, ап.5 лично и със съгласието на законният му представител А.С. Г.-Х.а чрез пълномощника адв.

К. К. (ПзАК) против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1463, район „Триадица“, ул.

„Витоша“ № 89Б.

В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните твърдения:

Сочи се, че двамата ищци са внуци на Д.С. Г., която починала при ПТП 2 на 24.05.2021 г., описано подробно в ИМ.

Описано е, че на 24.05.2021 г. С. Н.ов Г. и Д.С. Г. пътували с л.а. „Рено Клио“ с peг. № ...... в посока от с. Д., обл. П. към с.Т.П, обл. П., като автомобила бил управляван от С. Г., а Д. Г. била на задната седалка. По същото време, около 14.55 ч., Н.а Лесов управлявал служебен трактор марка „Ламборджини“ с peг. № ......, с прикачен към него инвентар - пръскачка, който излязъл от базата и потеглил към нивите в посока от с.Т.П към с. Д.. По това време в посока от с. Д., обл. П., към гр. П. пътували И.Б., заедно с В. Г.

К.. И.Б. управлявал личния си л.а. „Опел Зафира“ с peг. № ..... а К. бил на предна дясна седалка до него.

Непосредствено преди с.Т.П Н.а Боев забелязал движещият се срещу него трактор. Тъй като преди населеното място имало мост и пътното платно се стеснявало, Н.а Боев спрял автомобила, за да може да премине трактора.

Спирайки преди моста, максимално вдясно на пътното платно, водачът Боев включил аварийни светлини. Малко след като излязъл от базата, тракториста Лесов забелязал спрелия автомобил „Опел Зафира“ с peг. № РВ 4855 MX, с включени аварийни светлини. Същевременно, водачът на трактора забелязал и друг автомобил, черен на цвят, който се движил срещу тях, в платното за насрещно движещи се автомобили, с висока скорост. Поради това за секунди приближил спрелия на пътя л.а. „Опел“. Като възприел опасността, за да избегне евентуален удар, Лесов натиснал спирачките на трактора и минал максимално в дясно. Независимо от посоченото, последвал удар между автомобила марка „Рено Клио“ с peг. № ......, управляван от С. Г., който се ударил в задна лява част на спрелия „Опел Зафира“, управляван от Боев, завъртял се, в резултат на което преминал в отсрещната пътна лента, където последвал втори удар в предната част на трактора. Веднага след произшествието, водачите на автомобилите слезли, за да окажат първа помощ. Възприели, че в л.а. „Рено“ има двама човека - водач - мъж и пасажер - жена, возеща се на задна лява седалка. Водачът на автомобила бил в съзнание и викал за помощ. Неговата спътничка – бабата на ищците, не показвала признаци на живот и била в безсъзнание.

Сочи се, че във връзка с инцидента било образувано ДП № 427/2021 г. на РУ на МВР – П.. Изложени са подробни съображения, описващи в детайли обстоятелства, установени в хода на въпросното ДП. Твърди се, че според 3 възложената в хода на ДП експертиза лекият автомобил „Рено Клио“ с peг. № ...... е бил управляван от С. Г., а на задна лява седалка е пътувала съпругата му - Д. Г.. Заключението на вещото лице по цитираното ДП сочело, че процесното ПТП не е настъпило следствие на техническа неизправност на автомобилите и не са установени и други пътни или природно-климатични фактори, които да са оказали влияние, а причината за инцидента била допуснато безконтролно движение по път, в посока от с.Д. към с.Т.П, с висока скорост на движение от страна на водача на л.а. „Рено Клио“ починалият С. Г., в резултат на неопитност, отклонение на вниманието или други действия. Твърди се, че при описаното ПТП от 24.05.2021 г. С. и Д. Г.и получили травматични увреждания, в пряка причинно-следствена връзка с последвалата смърт и на двамата. Смъртта на Д. Г. настъпила на 24.05.2021 г., а водача на автомобила С. Г. починал на 10.06.2021 г. Причината за смъртта на Д. Г. била тежката закрита съчетана черепно[1]мозъчна, лицево-челюстна, гръбначно-мозъчна, гръдна и опорно двигателна травма, довела до субдурален кръвоизлив и прекъсване на гръбнака в шийния отдел със засягане на гръбначния мозък, довели до спиране на сърдечната дейност и дишането. Налице била пряка причинна връзка между нарушаването на правилата за движение от страна на водача С. Г. и настъпилата смърт на Д. Г..

Произшествието се дължало единствено на виновното поведение на водача на л.а. „Рено Клио“, който не следял акуратно пътната обстановка, не забелязал спрелия в негово платно на аварийни светлини ла. „Опел“, движел се с висока и несъобразена скорост и всичко това е довело до настъпването на произшествието.

Сочи се, че гореописаните обстоятелства, установени и в хода на образуваното ДП, дали основание на наблюдаващия прокурор да прекрати наказателното производство, на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

Изложени са твърдения, че двамата ищци били в изключително близки връзки с пострадалата, а мъката и скръбта от настъпилата смърт били неизмерими и непреходни. Тя била радост и морална опора в техния живот.

По време на детството тя полагала изключителни грижи за тях, като нейни внуци, а те били изключително привързани към нея. Вместо да изживее в спокойствие старините си, да се радва на внуците си, както и на другите близки хора, живота й бил отнет преждевременно по нелеп начин, а ищците оставало да живеят в бъдеще с описаната мъка и скръб от загубата, която не 4 можело да бъде попълнена с нищо.

Обобщено е, че описаните неимуществени вреди ищците оценяват в размер на по 50 000 лв. за всеки един от тях, като върху претендираните суми се дължала и законна лихва, считано от 11.02.2022г., която дата е датата на отказа постановен от ответното застрахователно дружество.

Твърди се, че отговорността на водача на увреждащия л.а. „Рено Клио“ с peг. № ......, който предизвикал ПТП и смъртта на пострадалат Д. Г., имал задължителна застраховка ГО в ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.

На 02.11.2021 г. ищецът предявил претенция за заплащане на обезщетение по реда на чл.380 КЗ. С писмо изх. № изх.№0-921975/11.02.2022 г. застрахователят отказал изплащането на такова, което пораждало правния интерес от предявяване на настоящата претенция.

Въведеният петитум е съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 50 000 лв., като обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат на мъката и скръбта от причинената смърт на тяхната баба Д. Г., на 24.05.2021 г., в резултат на ПТП от 24.05.2021 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 11.02.2022 г. до окончателното им изплащане, съгласно допуснатото изменение в днешното съдебно заседание. Претендират се и разноските по делото.

Банковите сметки са:

Н. Г. Г. ЕГН ********** IBAN:BG38FINV::::::::::

BIC: FINVBGSF

Й. Д. Х. ЕГН **********

IBAN:BG26FINV91501017576412

BIC: FINVBGSF

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответния застраховател, в който се оспорва основателността и размера на претенциите.

Не се спори, че към датата на процесното ПТП за посочения л.а. “Рено Клио“, с peг. № РА8675АТ е съществувало застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите 5 съгласно полица № BG/06/120001952450, сключена с ответното дружество.

Оспорва се материалната легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба им Д. Г., като се излагат съображения, че приложените към ИМ писмени доказателства не обосновавали в достатъчна степен наличието на изключение от разрешенията, залегнали в задължителните ППВС №4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.

Оспорват се и твърденията, че на ищците са причинени изключителни емоционални страдания, довели до дълбока и отрицателна промяна в живота им. При условията на евентуалност се сочи, че търпените от тях болки и страдания не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка с тяхната баба. Възразява се и да е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с починалата. Излагат се твърдения, че ищците не са живеели с нея в общо домакинство, не поддържали лични контакти, не били в изключително близка емоционална връзка. Затова и не настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат на смъртта й.

Отделно се оспорва и твърдението въобще да са настъпили неимуществени вреди за ищците, подлежащи на обезвреда по отношение на каквито не били ангажирани никакви доказателства.

Оспорва се и механизма на настъпване на процесното ПТП.

Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Сочи се, че същата не ползвала обезопасителен колан и уврежданията настъпили в резултат на съприкосновението на тялото й с купето на автомобила. Излагат се съображения във връзка с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Цитира се съдебна практика на ВКС. Анализиран е и текста на чл. 493а, ал.4 КЗ.

Оспорва се също и размера на претенцията за неимуществени вреди, който бил прекомерно и неоснователно завишен, а освен това не съответствал на социално-икономическите условия на живот в страната, както и на принципа за справедливост, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД. Размера на претенцията се оспорва и по съображения, че същият не бил съобразен с текста на §96, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД КЗ (ДВ бр.101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.), според който обезщетението по чл.493а, ал.4 КЗ се определяло в размер до 5000 лв. и до който размер е задължено и лицето, което отговаря 6 за причинените неимуществени вреди. Сочат се подробни съображения в тази насока.