Определение № 3831 от 15.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3831 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503122 по описа за 2025 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на адв.Р.Р., като пълномощник на П.Е.К.. против Определение № 14188/ 04.11.2025г. постановено по гр.д.№ 13548/ 2025г. по описа на ПРС – ХХI гр.с., с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото. По изложени оплаквания в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С предявената ИМ ищецът чрез проц. си представител е претендирал осъждане на ответното дружество заплащане на сумата в размер на 1290 лв като част от общата сума 3 900 лева, платени без основание суми по сключен с ответника Договор за паричен заем от 29.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ, като е заявена нищожност на договора на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Заявено е твърдението, че ищцата е заплатила в периода 29.08.22г – 22.08.25г сумата в размер на 5200 лв, която била отнасяна за заплащане на главница, лихва, неустойка за неосигуряване на поръчителство, законна лихва за забава и такси за администриране на просрочен кредит.

С Разпореждане от 01.10.2025г. съдът на основание чл.129, ал.2, вр с чл.127, ал.1,т.2, т.4, т.5, ал.4 и 128 ГПК ведно с указанията за индивидуализацията на адрес и законен представител на ответника, заверено копие от проц.договор, е указал и посочване на начин на формиране на сумата от 3900 лева, респ. – частичната сума от 1250 лв, доколкото се поддържа плащане, но не и недължимост на различни суми, поради което се касае за нередовност на ИМ , тъй като се оспорва дължимостта на различни по основание и размер вземания. С оглед на това 1 е указано в съответствие с указанията формулиране и на надлежен петитум чрез разграничение на сумите, които претендира съобразно съответните вземания, вкл. по период и дали се поддържат претенциите да са частични – от каква по-голяма сума , или пълни вземания.

С молба от 08.10.2025г. ищецът чрез проц.си представител е изправил част от нередовностите, като конкретно по т.4 от указанията на РС , е поддържал отново като цяло в същия вид предявената частична претенция в размер на 1250 лева от общата претендирана сума от 3900 лева като е посочено, че последната представлява всички разходи платени над главницата / 5200лв – 3900 лв/. Предявеният иск бил за връщане на всички разходи над главницата съгласно чл.23 ЗПК, поради което е счетено, че е ирелевантно за какво са съотнесени.

С обжалвания акт на РС е констатирана неизправена нередовност на исковата молба в указания в т.4 от разпореждането част, доколкото се претендира наличие на различни по основание и размер вземания, които са уговорени, дължими и платени от страна на ищеца, поради което се следва посочване на това кои точно суми като основание и размер се претендира да бъдат върнати. Обосновано е, че не е допустимо, нито отговаря на изискванията за редовност на ИМ да бъде заявен иск от цяло, което обаче само по себе си да включва различни по основание и размер вземания в себе си.

В частната жалба жалбоподателят извеждайки доводи от практика на ВКС, счита, че поради прилагане на правната последица на разпоредбата на чл.23 ЗПК при недействителност на договора, то всички останали плащания под формата на лихви, такси, комисионни, застраховки или неустойки са недължими като лишени от правно основание и подлежат на връщане.

Доводът е неоснователен.

С ИМ ищецът чрез проц.си представител е предявил осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ което с частната жалба се уточнява като такова в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.I ЗЗД/ , включващо договорени в сключен между страните по материалното правоотношение договор вземания на кредитора по различни акцесорни задължения на потребителя по договора, за който се претендира нищожност / недействителност/ по смисъла на чл.22 ЗПК, предмет на изследване в производството по делото и въпрос по същество при неговото решаване. Осъдителният иск за връщане на дадено при изначална липса на основание вкл. в предмета на доказване какви суми и на какво основание са платени от ищеца с оглед претендиране връщане на тези суми по чл.55, ал.1, пр.I ЗЗД и след преценка наличието на предпоставката по чл.23 вр с чл.22 ЗПК. Това с още по-голяма значимост се отнася към изискването за детайлизация на процесните претендирани очевидно частични плащания на изброените от проц.представител като заплатени акцесорни договорни задължения, установяването на което подлежи в хода на процеса. В зависимост от доказването на заявеното в ИМ насока на заявените и посочени като заплатени акцесорни вземания по основание и размер, за този предмет на доказване ще се формира СПН, което е релевантно и важно за бъдеща претенция за остатъка от вземанията по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, 2 които ще следва да се съотнесат към евентуално останала част от тези вземания. Това се обуславя и от начина на формулиране на исковите претенции като частични, детайлизацията им за което с още по-голяма значимост е важима в настоящия случай. С оглед на това мотивираното от районния съд се явява правилно и обосновано, споделя се от въззивната инстанция и обжалвания акт ще се потвърди като съответстващ на процесуалния закон и законосъобразен.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I вр с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 14188/ 04.11.2025г. постановено по гр.д.№ 13548/ 2025г. по описа на ПРС – ХХI гр. с., с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3