Определение № 3390 от 21.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3390 гр. София, 21.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно частно наказателно дело № 20241100606248 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 вр. ал. 7 НПК.

Образувано е по частна жалба от М. Х. С. чрез адв. Ц.А. срещу определение на Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение 93 с-в от 13.09.2024 г. по НЧД № 11861/2024 г., с което е потвърдено постановление на Софийска районна прокуратура /СРП/ от 23.07.2024 г., за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 1245/2023 г. по описа на 6 РУСДВР, пр. пр. № 18699/2023 г. по описа на СРП.

С жалбата се сочи, че са приложени доказателства за вербалната и физическата агресията, към които е бил склонен Н. към процесния период и, че почти нито едно агресивно поведение спрямо партньор не е направено в присъствието на трети лица - заплахите в настоящия случай също. Изтъква се, че последващото поведение на П.Н. сочи, че той има високи нива на агресия в съставомерния период. Посочва се, че поведението му е годно да възбуди основателен страх и такъв е бил възникнал и у жалбоподателя. Твърди се, че не са събрани данни за психическото му състояние към момента на извършване на деянията, за нивата на агресия и наличието на психични разстройства по отношение на личността на П.Н. и приемани от него лекарства. Посочва, че изготвените експертизи дават само моментното състояние на Н. и С., но не и това към времето на твърдените деяния. Сочи, че спрямо Н. се водят наказателни производства от частен характер. Твърди, че с поведението си Н. оказва натиск върху С. и поддържа страх у нея. Иска отмяна на определението и отмяна на постановлението на СРП и връщането на делото на прокурора с указания за събиране на доказателства относно предходни психични и психиатрични лечения на П.Н., с оглед психиатрична или психологична оценка на поведението му през инкриминирания период, данни за психотропни лекарства, които същият е приемал през този период, както и да бъде назначена повторна тройна експертиза.

1

Софийски градски съд, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, доказателствата по делото и, като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от правоимащ субект.

Досъдебното производство е водено за престъпление по чл. 144а, ал. 2, вр. ал. 1 НК – за това, че през 2023 г. в гр. София М. Х. С. е системно следена, по отношения на нея е имало поведение със заплашителен характер, наблюдавана е, навлизано е в нежелана комуникация с нея чрез всички възможни средства, като това би могло да възбуди основателен страх за живота й здравето й и за живота и здравето на нейни ближни – престъпление по чл. 144а, ал.

2 вр. ал.1 НК

С постановление от 23.07.2024г. СРП прекратила наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, приемайки, че извършеното не съставлява престъпление по чл. 144а, ал. 2 НК или друго престъпление от общ характер.

По жалба от С. било образувано НЧД № 11861/2024 г. по описа на СРС, НО, 93-ти състав, който е изцяло възприел застъпените от прокурора фактическа обстановка и правни изводи.

Районният съд е счел, че не е налице обективна съставомерност по чл. 144а, ал. 2 или чл.

144, ал. 3 НК, като са извършени и всички необходими действия по разследването.

При така установеното, въззивният съд намери от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е изпълнил прецизно задълженията си по чл. 243, ал. 5 НПК да провери обосноваността и законосъобразността на обжалваното пред него постановление.

Обосновано районният съд е възприел фактическа обстановка, припокриваща се изложената в постановлението на СРП. Въззивният съд изцяло споделя същата и не намира за необходимо да я повтаря.

Правилно първоинстанционият съд е приел, че за да достигне до изложените в постановлението фактически изводи, прокурорът е направил пълен и верен анализ на събраните по делото доказателства. Нещо повече, СРС е извършил на свой ред собствен подробен коментар на доказателствения материал, който е добре мотивиран и напълно резонен. Аргументирано са анализирани отделните доказателства и тяхната относимост към предмета на доказване. Действително, не се доказва св. Н. да е проследявал св. М. С., да е демонстрирал пред нея, че е наблюдавана. Показанията на св. С. в този смисъл съставляват предположение, а не твърдение. Не се доказва и св. С. да е била причаквана от Н. пред дома й или той да е проявявал към нея вербална агресия - пряка или чрез отдалечени форми за комуникация. Показанията на св. М. С. за отправени от Н. към нея заплашителни думи, също се явяват изолирани твърдения, неподкрепени от другите доказателства. Логично е св. Н. да отрича за такива, но следва да се вземе предвид, че и родителите на пострадалата М. С. - св.

Х.С. и Г. С. не дават информация за агресивно поведение от страна на св. Н. към дъщеря им.

2

С оглед това, правилна е преценката на контролирания съд, както и на прокурора, че показанията на св. М. С. не са достатъчни, за да приеме, че Н. е проявил агресия, тъй като не намират опора в други доказателствени материали по делото и не следва да бъдат кредитирани.

Правилна е и преценката, че приложената по делото писмена кореспонденция между свидетелите Н. и М. С. разкрива изрази от страна на Н., които са крайни или цинични, но те нямат заплашителен характер. В тази връзка, следва да се отчете, както е сторено и в обжалвания съдебен акт, заключението на КСППЕ на М. С., Въззивният съд също приема, че причина за комуникацията на Н. с М. С. се дължи на желанието му да вижда дете си, което следва от това, че в преобладаващата част от съобщенията, акцент се поставя върху детето, начина и средата, по които то е отглеждано, а не върху личността на св. М. С..

СРС и СРП са коментирали, че действията на св. Н. спрямо св. М. С. не са предизвикали у нея реален страх за живота или здравето, на нея или на нейни близки, в резултат на отправени към нея заплахи или проява на агресивно поведение, тъй като не са довели до изпадане в остро стресово, тревожно или депресивно състояние, което да е резултат от попадане в психотравмираща обстановка, предизвикана от него. Това се установява от материалите по делото, но е без значение за съставомерността на деянието, което изисква поведението на дееца да е годно да породи такъв страх, а не той реално да е бил предизвикан у адресата на същото.

Резонно първата съдебна инстанция е счела и, че СРП е провела пълно и всестранно разследване, като са били извършени всички възможно и нужни за разследването действия били са разпитани всички свидетели, имащи отношение към казуса, приложени са съответните писмени доказателства и за били изготвени необходимите експертизи. Подобно на първата, и тази съдебна инстанция намира, че при изготвяне на КСППЕ на св. Н. са взети предвид всички доказателства. Това се отнася и за КСППЕ на св. С.. Противно на посоченото в жалбата, заключенията и на двете КСППЕ коментират състоянието на освидетелстваните лица и към момента на твърдените деяния. И двете експертизи са обосновани и дават отговор на поставените и на всички необходими за изясняване на предмета на разследване задачи, поради което не е нужно събиране на доказателствата посочени с жалбата и допускане на повторни или допълнителни психиатрични експертизи.

При така установените факти, правилен се явява изводът, че поведението на св. Н. не е обективно съставомерно по чл. 144а, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Същото, дори да е неприятно за св.

М. С. и да предизвиква отрицателни емоции у нея, не покрива обективните съставомерни признаци на това престъпление, защото няма заплашителен характер, не е налице следене /преследване или показване на другия че е наблюдаван, нито пък осъществената комуникация е със заплашително съдържание/. Не е обективирана и закана с убийство, поради което не е налице и деяние по чл. 144, ал. 3 НК. Правилно е прието, че за съставомерност на деянието, следва да се установи, че поведението на дееца е било годно да възбуди основателен страх, /което не е така/ и че субективните възприятия на адресата са ирелевантни.

3

С оглед горното, въззивната инстанция намира, че потвърждавайки прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство като обосновано и законосъобразно, първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно отделение 93 с-в от 13.09.2024 г. по НЧД № 11861/2024 г., с което е потвърдено постановление на Софийска районна прокуратура от 23.07.2024 г., за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 1245/2023 г. по описа на 6 РУ-СДВР, пр. пр. № 18699/2023 г. по описа на СРП.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4