Решение № 5557 от 23.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5557 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110137626 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Г. С. А. срещу Н********** част, обективно кумулативно съединени искове с правно основание както следва: чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед на командира на Н********** част № ЛС-37/07.05.2025 г., за незаконно и неговата отмяна; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт“ в квартет „Армейска песен“ на изпълнителския състав в Представителния ансамбъл на въоръжените сили на Националната гвардейска част; чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 07.05.2025 г. – 07.11.2025 г. в размер на 14 103,60 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.06.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е заемал длъжността „старши експерт в квартет „Армейска песен“ на изпълнителски състав в Представителен ансамбъл на въоръжените сили“ на Националната гвардейска част, с месечно трудово възнаграждение в размер на 2 350.60 лева. Със Заповед на командира на Националната гвардейска част № ЛС-37/ 07.05.2025 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ му е наложено дисциплинарно наказание като цивилен служител от Националната гвардейска част „уволнение“ и трудовото му правоотношение с ответника било прекратено на основание чл.

1

192 от КТ във вр. с чл. 188, т. 3, чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл. 195 от КТ. Посочената заповед се оспорва като неправилна, немотивирана, незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оплакването е обосновано с довода, че ищецът не е нарушил разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т.

1, т. 3 и т. 7 от КТ, както и не е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Обяснява, че на 28.02.2025 г., е бил командирован в гр.Битоля, Република Северна Македония, като певец от квартет Армейска песен от Представителния ансамбъл на въоръжените сили на Република България. След пристигането си имали кратък обяд със заместник консула, в края на който уточнили час на тръгване от хотела до залата, в която бил изнесен концерта. Транспортът – микробус, бил подсигурен от заместникконсула, който предложил тръгването да бъде в 17:00 ч. пред хотела с подсигурения от него транспорт. Тогава и.д.ръководител на групата Веселин Вачев определил сборен пункт задния вход на хотела в 16.45 ч. Ищецът твърди, че се е явил на уговореното място - сборния пункт на задния вход на хотела в 16:47 часа и констатирал, че групата е заминала. Единствено колегата му И. Н. пристигнал в 16.50 часа на определеното място. Двамата обикаляли хотела, Н.вайки се да открият микробуса. Твърди, че неговият колега И. Н. написал и изпратил по Вайбър съобщение на колегата им Вачев, съдържащо изявление за некоректното решение да отпътуват без тях, но отговор не последвал. Твърди се, че пред ищеца колегата му И. Н. провел разговор с общ колега - лицето Н. К., за узнаване на местонахождението на залата. Тогава двамата тръгнали пеша към залата и пристигнали в 18:20 часа при обявен начален час на концерта от 19:00 часа.

Релевира, че пристигайки в залата звуковата проба на колегите им била приключила и те се подготвяли за концерта в предвидената за преобличане и изчакване стая, където провели разговор с ръководителя на групата за случилото се, но не получили разбиране. Твърди се, че ищецът след разговора се подготвил за концерта и изпълнил задълженията си на певец от квартет Армейска песен, а концертът преминал на професионално ниво. След концерта били отправени положителни отзиви, включително и покана за следващо тяхно участие/гостуване. След концерта всички били поканени на вечеря, на която ищецът присъства. При тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв. Ответникът признава, че между него и ищеца е съществувало трудово правоотношение от месец юли 2010г. до месец май 2025г., когато е издадена атакуваната заповед, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши експерт в квартет „Армейска песен“ на изпълнителския състав в Представителния ансамбъл на въоръжените сили на Н********** част /НГЧ/, както и че ищецът е бил командирован, заедно с други служители, в гр.

Битоля, Република Северна Македония, за участие в мероприятие с международен характер, организирано от Генералния консул на Република България в Битоля, по повод Националния празник на Република България Трети март, по покана на консула, със заповед на министъра на отбраната от 21.02.2025г. Обосновава обаче законността на уволнението с твърдението, че с 2 друга заповед – заповед № РД-М-37/27.02.2025г. на командира на НГЧ били възложени в детайли задълженията на командированите служители, като след приключване на командировката с докладна записка от главния експерт в ПАВС Венцислав Бучински, с вх. № 536/11.03.2025 г. работодателят бил уведомен как е протекла командировката. Позовавайки се на тази докладна записка, ответникът счита, че описаните в атакуваната заповед нарушения са извършени от ищеца и оспорва като неверни твърденията му, изложени в исковата молба. Посочва всяко едно от нарушенията, приети за установени от ищеца и съдържащи се в уволнителната заповед, като счита, че задълженията на ищеца са били ясно изразени в издадената заповед на командира на НГЧ и констатирани за извършени от Комисията, по-конкретно констатирано било закъснение при тръгването на автобуса от хотела към концертната зала в Битоля, неявяване на генералната репетиция и пробите на звука преди концерта. Сочи, че с тези си нарушения е изпълнен състава на нарушение неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, а именно поставена задача на командированите служители, сред които и ищеца, да се яви в указаните дата и час за тръгване 16:45 ч., като е пристигнал в залата 15 минути преди началото на концерта 18.45 ч., въпреки отстоянието 500 метра на залата от хотела, както и да вземат участие в генералната репетиция преди концерта, както и неизпълнение на законните нареждания на работодателя – да се яви на тази генерална репетиция, което не сторил, по която причина и с това си поведение препятствал задължението на ръководителя на групата да организира репетицията и поставил под въпрос успешното представяне на изпълнителите от ПАВС в международно мероприятие, организирано от Генералния консул на Република България в гр. Битоля, които му задължения били предвидени в издадената от командира на НГЧ заповед. Излага довод, че цялостното поведение на ищеца било укоримо и проява на системно нарушаване на трудовата дисциплина и неизпълнение на вменени с длъжностната характеристика задължения, както и задължения, произтичащи от заповед/и на работодателя, което довело до издаването на процесната заповед за уволнение. Твърди, че преди издаване на заповедта за уволнение писмени обяснения от ищеца са поискани, като изчерпателно и детайлно му били посочени извършените от него нарушения и евентуалните последици произтичащи от тях, такива обяснения били предоставени и съобрази при налагане на наказанието, но в тях липсвала критична самооценка, както и съзнание, че личното поведение по време на работа засяга работния климат, рефлектира пряко и косвено, в повечето случаи и трайно, върху цялостния работен процес. Релевира, че заповедта е детайлно мотивирана. При тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между 3 ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение от месец юли 2010г. до месец май 2025г., когато е издадена атакуваната заповед, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши експерт в квартет „Армейска песен“ на изпълнителския състав в Представителния ансамбъл на въоръжените сили на Н********** част /НГЧ/; че ищецът е бил командирован, заедно с други служители, в гр. Битоля, Република Северна Македония, за участие в мероприятие с международен характер, организирано от Генералния консул на Република България в Битоля, по повод Националния празник на Република България - Трети март, по покана на консула, със заповед на министъра на отбраната от 21.02.2025 г.

Между страните не се спори също, че на 28.02.2025 г., в гр. Битоля, всички командировани служителите, сред които и ищеца са имали среща пред хотела, в който са били настанени, за да се придвижат заедно до залата, в която е следвало да се проведе концерта, и да проведат репетиция. Не се спори също така, че групата от командировани служителите е тръгнала от хотела за залата без ищеца и И. Н., че репетицията за концерта е проведена без тях, както и че концертът е започнал в обявения час – 19:00 ч., и е протекъл добре.

Спорните от фактическа страна въпроси са какъв е часът, който е бил обявен като за тръгване от хотела, дали ищецът се е явил навреме за тази среща, и в колко часа ищецът е пристигнал в залата, в която се е провел концертът.

В показанията си, дадени в откритото съдебно заседание по делото на 28.01.2026 г. (протокол на лист 196, гръб – 197 ), свидетелят Н. К. заявява, че познава ищеца от Софийски университет, а от осем години са колеги в Гвардията. Обяснява, че около трети март са имали участие в гр. Битоля, където около обяд ги посрещнал заместник-консулът в Северна Македония, и с последния имали уговорка в 16:45 ч. всички командировани служители да бъдат пред хотела, в който са настанени, за да бъдат транспортирани до залата.

Свидетелката чула ръководителя на групата да казва да тръгнат от хотела в 16:45 ч. Свидетелката искала да се разходи преди това из града, и се обадила на ръководителя на групата, че ще отиде направо в залата. Преди концерта ръководителя на групата казал на свидетелката, че не намира Г. и И., и й казал тя да им звънне, защото той ги бил търсил и предположил, че са заспали.

Свидетелката заявява, че не знае дали ръководителя на групата е ходил до стаята да търси ищеца и И. Н. Според свидетелката залата се намира на 5-7 минути на бърз ход от хотела. В 16:45 ч. свидетелката била в залата, а в 17:00 ч. пристигнала групата. След като говорила с ръководителя на групата, свидетелката веднага се свързала с И. и Г., и те й казали, че са ги изоставили в хотела, чувствали се обидени и разгневени. Между 17:00 ч. и 19:00 ч. служителите на ответника подредили озвучаването на тонколоните, и направили озвучаване, като всеки от групата изпробвал микрофона. Ищецът и И. не участвали в тази проба. Микрофоните били служебни.

В показания си, дадени в откритото съдебно заседание по делото на 28.01.2026 г. (протокол на лист 197, гръб – 198 ), свидетелят И. Н. дава показания, че в гр. Битоля е бил за първи път на процесната командировка, а микрофоните, които е трябвало да изпробват за концерта са служебни и са част от озвучителната техника. Посочва, че след пристигането на групата в гр.

4

Битоля са имали кратък обяд с консула, и в края на обяда се повдигнал въпроса в колко часа ще се тръгне към залата. Свидетелят седял до консула, а ръководителя на групата – в другия край на масата. Консулът казал, че в 17:00 ч. ще дойде и ще вземе групата от хотела, при което ръководителят на групата казал, че ще се чакат в 16:45 ч. на рецепцията на хотела. Свидетелят твърди, че в 16:45 ч. слязъл на рецепцията, и от намиращия се в близост супермаркет си взел вода, като между 16:50-16:55 ч. бил на рецепцията на хотела, а на излизане от хотела видял ищеца. Двамата обиколили около хотела, за да видят дали бусът не е спрял накъде наблизо, но установили, че такъв няма.