Решение № 1683 от 15.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1683 гр. Пловдив, 15.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330116510 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК 831094393, против Д. Т. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на *** г. между страните бил сключен Договор за банков кредит ***, по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответника банков кредит в размер на 3015 евро. Сумата била усвоена изцяло от кредитополучателя на *** г. Крайният срок за погасяване на предоставения кредит, съгласно т. 3 от договора, бил *** г. Задълженията не били погасени в срок, поради което, считано от датата на падежа – *** г., целият кредит бил изискуем.

За вземанията си ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ ***, рег. *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

Ответникът подал възражение срещу издадената по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, поради което са предявени настоящите установителни искове.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1150.96 евро – просрочена и непогасена главница; 72.79 евро – възнаградителна лихва, дължима на основание т. 4 от Договора, за периода *** г. – *** г. вкл.; 774.87 евро – наказателна лихва, дължима на основание т. 10 от Договора, от която 762.64 евро за периода *** г. – *** г. и 12.23 евро за периода *** г. – *** г. вкл.; 35.68 евро – обезщетение за забава на просрочени плащания за периода *** г. – *** г. вкл., ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – *** г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.

Счита, че не е спазено изискването за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Сочи, че правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

На следващо място, ответникът счита, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване разпоредбата на чл. 22, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че не е спазено изискването за размера на шрифта в договора, който в настоящия случай бил помалък от 12.

Освен горното, сочи, че договорът е недействителен и на основание чл. 22, вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че процесният договор съдържа ГПР в т. 5, но счита, че не са спазени минималните законови изисквания, като не са посочени изрично и изчерпателно разходите, отчетени при формирането на ГПР.

Поддържа, че при недействителен договор за кредит, потребителят връща само чистата стойност, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

Поради изложеното, моли за прогласяване недействителността на процесния договор за кредит, както и за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на РС - Пловдив, в полза на „Първа Инвестиционна Банка“ АД са издадени против Д. Т. М., Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 0*** г. и изпълнителен лист от *** г. за следните суми: 1150.96 евро – просрочена и непогасена главница, дължима по Договор за банков кредит №***/*** г., с краен падеж: *** г. ; 72.79 евро – възнаградителна лихва, дължима на основание т. 4 от Договора, за периода *** г. – *** г. вкл.; 774.87 евро – наказателна лихва, дължима на основание т. 10 от Договора, от която 762.64 евро за периода *** г. – *** г. и 12.23 евро за периода *** г. – *** г. вкл.; 35.68 евро – обезщетение за забава на просрочени плащания за периода *** г. – *** г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – *** г. до окончателното й изплащане, както и за разноски в производството, въз основа на които е образувано изпълнително дело №**** по описа на ЧСИ ***, рег. *** КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив.

В срока по чл. 414 ГПК ответникът Д. Т. М. е възразила срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Предвид изложеното, съдът приема, че установителните искове против Д. Т. М., по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът приема следното:

За успешното провеждане на исковете, при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно – наличието на валидно правоотношение по договор за банков кредит № **** от *** г. , при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя; предоставяне на уговорената сума и усвояването й; настъпването на падежа за плащане; наличието на 2 валидни уговорки и предпоставки за начисляване на договорна лихва в търсения размер за исковия период, както и наказателна лихва за просрочие, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, като установи и всички свои твърдения и възражения в отговора, вкл. за недействителност на договора, поради наличие на сочените нарушения на ЗПК, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията.

Между страните по делото, на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т .4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за банков кредит № **** от *** г. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 3966/11.04.2022 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

От приетите по делото като писмени доказателства - Договор за банков кредит № **** от *** г. и Погасителен план към него, се установява, че същият е сключен между „Първа Инвестиционна Банка“ АД – Банката и Д. Т. М. – като Кредитополучател, по силата на който на последния е предоставен банков кредит в размер на 3015 евро по посочена в договора разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по Договор за кредит № *** г. и кредитна карта с договор № ***г., със срок за усвояване на кредита – до 14.04.2014 г. Според чл. 3 от договора, крайният срок за погасяване на кредита е *** г.

Според Раздел ІІ, чл. 4 от договора, за ползвания кредит, кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на БЛП на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10.01 пункта. Към датата на сключване на договора, БЛП на Банката за евро е в размер на 7.99 %.

Според чл. 5 от договора, към датата на сключване на договора, ГПР е 21.79 %, като общата сума, дължима от кредитополучателя е 4717.69 евро. Според чл. 10 от Договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел ІІ, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен дан. При наличие на просрочени плащания, Банката има право да обяви кредитът за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, вкл. надбавката. В Договора изрично е посочено, че с подписването му, Кредитополучателя декларира, че са му представени и е и запознат с Общите условия на Банката за кредити на физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка със сключване и изпълнение на договора.

По делото са приети като писмени доказателства и: Общи условия на „Първа Инвестиционна Банка“ АД за кредити на физически лица и Методика на „Първа Инвестиционна Банка“ АД за определяне на Базов лихвен процент.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, от което се установява, че шрифтът в Договора за банков кредит № **** от *** г. е „Таймс Ню Роман“, с размер 11,1 рt, а шрифтът на Погасителния план към договора, е „Калибри“, с размер 11,2 рt.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните. Според заключението на вещото лице, Банката е предоставила на ответника – кредитополучател, по процесния договор за кредит, сумата от 3015 евро е усвоена еднократно и изцяло на *** г. Вещото лице установява също, че по кредита са извършвани плащания в общ размер на 3 392.21 евро, от които: 1864.04 евро – за главница и 1528.17 евро – за договорна лихва, като размерът на 3 остатъчното задължение към датата на подаване на заявлението в съда -*** г. е в общ размер на 2034.30 евро, от които по пера, са: главница – 1150.96 евро; договорна възнаградителна лихва – 72.79 евро, наказателна лихва по Раздел ІІ, т. 10 от договора – 774.87 евро и законна лихва– 35.68 евро.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на *** г. между страните - „Първа Инвестиционна Банка“ АД – Банката и Д. Т. М. – като Кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит № **** от *** г., по силата на който на ответника е предоставен банков кредит в размер на 3015 евро по посочена в договора разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по Договор за кредит № *** г. и кредитна карта с договор № *** г., с краен падеж: *** г.

По силата на така възникналото договорно правоотношение ищецът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя сумата от 3015 евро, като за последният е възникнало синалагматичното му задължение да върне така предоставената сума в определения в договора срок и вноски.

Относно сключения между страните Договор за банков кредит № **** от *** г. , съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.

23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.