Акт от 30.11.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. Хасково, 30.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия :Цветомира Димитрова при участието на секретаря Йорданка

Попова…………………………………………… и в присъствието на прокурор:…………………………………………………………….. като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм.д. №366/2020г. по описа на Административен съд - Хасково , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО във вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М.М.А., подадена чрез пълномощник, против Решение № Ц1012-26-43-1 от 10.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ, гр.Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против Разпореждане № РВ-3-26-00727617/27.02.2020г. на Ръководителя на Контрола по разходите на ДОО" в ТП на НОИ, гр.Хасково, с което на основание чл.114, ал.3 от КСО е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 08.02.2019г. до 31.07.2019г., в размер на 3280.43 лева, от които 3037.05 лева главница и 243.38 лева лихва - дължима от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на постановяване на разпореждането.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт бил неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че обжалваното решение не е мотивирано съгласно направените възражения в жалбата по чл.117 от КСО. В решението не било посочено, на коя дата и с какво заявление са изпълнени задължителните предписания, на кого са връчени и как са изпълнени. Съгласно мотивите на цитираното в жалбата от 27.02.2020г., Решение № 1012-26-4-1 от 17.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което били отменени предходни Задължителни предписания № ЗД-1-26-00671842 от 31.10.2019г., на Контролен орган към ТП на НОИ-Хасково, като незаконосъобразни, единственият субект, които можел да подаде заявление за заличаване на данни в персонален регистър била жалбоподателката. Твърди се също, че с обжалваното решение било потвърдено незаконосъобразно разпореждане без наличие на законови преддпоставки за издаването му. В решението не се оспорвало, че

М.А. имала надлежна регистрация като земеделски производител от 17.05.2018г., т.е. била лице задължено да се самоосигурява, съгласно чл.4, ал.3, т.4 от КСО, което качество към датата на подаване на жалбата не било загубено. Началото на дейността, съгласно НООСЛБГЧ било декларирано на 17.05.2018г. и до момента нямало подадена правопроменяща или правопрекъсваща декларация. Неправилно административният орган бил кредитирал стеснително прилагане на правопораждащи правни норми, т.е. въз основа на информация от ОД на МВР-Хасково, за която се посочва, че данните не са изчерпателни, категорични и достоверни и били направени изводи извън компетенциите на административният орган. Съществуването или не на определен правно значим факт относим към осигурителния статус на физическо лице се установявал само по съдебен ред и при наличие на данни за извършено престъпление. Такива не били изложени в оспореното решение.

По изложените съображения, се моли за отмяна на обжалвания административен акт. Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът -

Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсулско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Не е спорно по делото, че жалбоподателката е майка на детето М.Т., родено на ***г.

Считано от 17.05.2018г., жалбоподателката

М.М.А. *** упражняване на трудова дейност, в качеството на земеделски стопанин. Същата е регистрирана, като земеделски стопанин, по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999г., за създаване и поддържане на Регистъра на земеделски стопани, с дата на първа регистрация - 17.05.2018г. и с последваща пререгистрация от 27.05.2019г., като е заявила отглеждане на общо 15 бр. птици-кокошки носачки.

С придружителни писма вх. № Р14-26-000-00-********** от 06.11.2018г. и вх.

№Р14-26-000-00-********** от 30.07.2019г. за жалбоподателката са представени в ТП на НОИ представени приложения № 11 към Заявление – декларация за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО и Заявление декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете – М.Т. по чл.53 от КСО, за периода 16.10.2018г. до 08.06.2020г., включително.

Между страните не е спорно, че представеното от оспорващата заявление-декларация по реда на чл.50 от КСО за периода от 08.02.2019г. до 17.07.2019г., вкл. на М.А. било изплатено обезщетение за временна неработоспособност в размер на

2871.83 лева, а по представеното заявление декларация по реда на чл.53 от КСО за периода 18.07.2019г. - 31.07.2019г. вкл., обезщетение в размер на 165.22 лева.

С Разпореждане № РВ-3-26-00727617 от 27.02.2020г. издадено на основание чл.114, ал.1 и

3 от КСО на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр. Хасково, било разпоредено М.М.А. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 08.02.2019г. до 31.07.2019г., в размер на 3280.43 лева, от които 3037.05 лева – главница и 243.38 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането.

Прието било, че лицето има вина за недължимо полученото обезщетение, тъй като от датата на упражняване на трудовата дейност - 17.05.2018г. не е упражнявала дейността за която е регистрирана и не е произвеждала продукция предназначена за продажба, тъй като не е била на територията на Република България, обстоятелство установяващо се според административният орган от информация представена от ОД на МВР-Хасково с писмо вх. № 9101-26-1583 от 22.10.2019г. при ТП на НОИ-Хасково.

Възприето е също, че ежемесечното внасяне на осигурителни вноски без лицето реално да упражнява трудова дейност, само по себе си не е правопораждащ факт, пред което и същата не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл.10, чл.48а и чл. 52а от КСО .

Разпореждането било съобщено на М.М.А. на

18.03.2020г. с известие за доставяне ИД PS 6300012OYF U.

На същата дата - 18.03.2020г. М.М.А. подала срещу горецитираното разпореждане жалба с вх. № Ц1012-26-43 при ТП на НОИ-Хасково. С Решение № Ц1012-26-43-1 от 10.04.2020г. Директорът на ТП на НОИ, гр. Хасково отхвърлил оспорването на М.А. срещу Разпореждане № РВ-3-26-00727617 от 27.02.2020г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО.

На 16.04.2020г.

М.А. подала чрез ТП на НОИ, гр. Хасково жалба с вх.

№ Ц1012-26-43-2 от същата дата, с която оспорила пред Административен съд, гр. Хасково Решение № Ц1012-26-43-1 от 10.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Хасково.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт, както и други такива удостоверяващи подадените от оспорващата в ТП на НОИ приложения № 11 към Заявление – декларация за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл.50 и чл.51 от КСО и Заявление декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО, справки касаещи за изплатените месечни обезщетения по чл.50

- 51 и чл.53 от