Решение № 45 от 13.11.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. В., 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЖС при участието на секретаря НЦК като разгледа докладваното от СЖС Търговско дело № 20241300900026 по описа за 2024 година

Делото е образувано по исковата молба на „РИ“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от управителя си ПБ ,с адрес за призоваване гр.П.,ул.“*** против „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „М.“ **, представлявано от управителя си ИД с правно основание чл.694 ТЗ.

Твърди с ,че на 10.05.2024г. е обявен в ТР списък с приети вземания на кредитори срещу „РИ“ ЕООД като вземанията на ответника са в размер на 10 000лв.,предявена и приета главница по договор за цесия.Твърди,че тази сума е изплатена от кредитора „Б.“ЕООД като той се е суброгирал в правата на „Б.“ ЕООД.

Моли съдът на основание чл.694 ТЗ да установи несъществуването на прието вземане от страна на „Б.“ ЕООД в размер на 10 000лв. главница.

В законния срок е депозиран е писмен отговор от ответника „Б.“ ЕООД чрез адв. Б.Анастасов,с който оспорва изцяло предявеният иск.

Твърди,че „Б.“ ЕООД е кредитор на „РИ“ ЕООД въз основа на договор за цесия от 23.07.2020г.,сключен между „СФГ“ ООД като цесионер и „Б.“ ЕООД в качеството му на цедент.Цидираното вземане произтича от Договор за заем №297 от 20.12.2010г. и анекси към него 1,2,3,4 и споразумение №1 от 10.05.2014г. между „СФГ“ ООД като кредитор и „БМ-Бг“ ЕООД като заемател 1 и „РИ“ЕООД като поръчител.Въз основа на този договор е постановено решение от 10.03.2016г. по арб.д. №15/2015г. на Арбитражен съд при ББАгр.П..

„Б.“ ЕООД е предявили вземането си в производството по несъстоятелност на „РИ“ ЕООД по т.д. №1/2017г. на ОС-В. и същото е прието в списъка с приети вземания.

Счита,че твърдяното плащане от 10 000лв./ако такова бъде установено/ е недостатъчно за погасяване на цялото вземане,което „Б.“ ЕООД има към „РИ“ ЕООД ,тъй като освен сумата от 10 000лв. съгласно чл.2,ал.1 от договора за цесия дружеството е придобило вземането от 10 000лв- ведно с принадлежностите му.В този смисъл ответникът е направил посочени в отговора разходи по производството по несъстоятелност на „РИ“ ЕООД,които не са погасени,а дължими ,както и изтекли лихви,привилегии и обезпечения.

Моли съда да отхвърли предявеният иск като им присъди разноски за настоящото производство съгласно представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ.

Синдикът на „РИ“ ЕООД Р.Р. не е взела становище по иска.

От данните по делото и след служебна справка съдът приема за установено следното:

С Решение № 47 от 15.01.2018 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по описа на Окръжен съд – В. на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ съдът е обявил неплатежоспособността на „РИ“ ЕООД с начална дата 30.06.2016 г., открил производство по несъстоятелност срещу него, наложил запор и възбрана върху имуществото му, прекратил е дейността на дружеството, обявил „РИ“ ЕООД в несъстоятелност и спрял производството при условията на чл. 632, ал.

1 - 4 от ТЗ.

Решението на Окръжен съд - В. е обжалвано пред Апелативен съд - С.. С Решение № 832 от 10.04.2019 г., постановено по в. т. д. № 2724/2018 г. по описа на Апелативен съд – С. е променена началната дата на неплатежоспособността на длъжника на 01.07.2015 г., а в останалата част обжалваното решение било потвърдено.

С Определение № 652 от 15.11.2019 г., постановено по т. д. № 2088/2019 г. по описа на ВКС, II т. о. решението на Апелативен съд - С. не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 15.11.2019 г.

2

С Решение № 76 от 14.08.2020 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по описа на Окръжен съд - В. производството е възобновено. Решението е вписано по партидата на дружеството в търговския регистър на същата дата.

Ответното дружество твърди,че е предявило вземането си производството по несъстоятелност с молба с вх. № 260008 /18.08.2020 г. в

Вземането на „Б.“ ЕООД е прието под № 4 в списъка на приетите предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал.1 от ТЗ.Като основание за вземането е посочено-„По договор за заем №297 от 20.12.2010г. и анекси към него 1,2,3,4 и споразумение №1 от 10.05.2014г. между „СФГ“ ООД като кредитор и „БМ-Бг“ ЕООД като заемател и „РИ“ЕООД като поръчител.Въз основа на този договор е постановено решение от 10.03.2016г. по арб.д.

№15/2015г. на Арбитражен съд при ББА-гр.П..

С договор за цесия от 23.07.2020г. „Б.“ЕООД в качеството на цедент е придобило част от горното вземане в размер на 10 000лв. главница.“ По делото не са представени доказателства от ищеца за изплатена сума в размер на 10 000лв. от трето лице на ответника „Б.“ ЕООД.

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

Условие длъжникът да може да предяви иск за установяване несъществуването на прието вземане е-той да е направил възражение по чл.690,ал.1 ТЗ и съдът да го е оставил без уважение-чл.694,ал.1,т.1 ТЗ.

По настоящото дело,а и след служебна справка по т.д. №1/2017г. на ВОС не се установява длъжникът „РИ“ ЕООД да е подал възражение по чл.690,ал.1 ТЗ срещу приетото вземане на „Б.“ ЕООД в размер на 10 000лв.,включено под №4 в списъка на кредитори с приети вземания.Такова обстоятелство не се твърди и в ИМ от ищеца по настоящото производство.В ИМ се твърди,че в хода на производството по несъстоятелност на „РИ“ ЕООД трето лице-„Б.“ЕООД –е изплатило дължимата сума от 10 000лв. на ответното дружество като по този начин той се е суброгирал в правата на „Б.“ ЕООД и иска от съда да приеме,че вземането на „Б.“ ЕООД към „РИ“ ЕООД е изплатено и не съществува.

На първо място след като няма подадено възражение по чл.690,ал.1 ТЗ от длъжника „РИ“ ЕООД срещу приетото вземане на „Б.“ ЕООД, включено под №4 в списъка на кредитори с приети вземания и не се развило 3 производството по оспорване на списъка -за длъжника не съществува възможност да оспорва вземанията,включени в списъка на кредитори с приети вземания в хипотезата на чл.694 ТЗ.След като процедурата по оспорване на списъците с приети и неприети вземания на кредитори в производството по несъстоятелност на „РИ“ ЕООД е приключила,съдът се е произнесъл по всички направени възражения с Определение №10 от 10.05.2024г. по т.д.

№1/2017г. на ВОС и определението и окончателните списъци на кредитори с приети и неприети вземани я са публикувани в ТР няма възможност длъжникът отново да инициира производство по чл.694,ал.1,т.1 ТЗ.

В този смисъл искът,предявен от „РИ“ ЕООД в настоящото производство е недопустим.

Предявеният иск по чл.694,ал.1,т.1 ТЗ също така е неоснователен.

По делото не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за извършено от „Б.“ЕООД плащане на дължимата сума от 10 000лв. на ответното дружество.

Но дори такова плащане да е извършено,то не е направено по надлежния ред.В производство по несъстоятелност дължимите суми към кредитори,включени в списъка на кредитори с приети вземания се извършва от суми,получени след осребряване на масата на несъстоятелността или при постъпили суми след разпределение извършено от синдика.Синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми и определя реда на вземаниячл.720 и сл. от ТЗ.

В настоящия случай нито едно от условията за успешно погасяване на дълг към кредитор от несъстоятелността не е налице,поради което искът се явява недоказан и неоснователен.

Ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в настоящото производство в размер на 2 000лв. съгласно представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

На основание чл.694,ал.7 ТЗ ищецът следва да заплати дължимата държавна такса,която с оглед цената на иска от 10 000лв. е в размер на 400лв.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „РИ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 115045753, със седалище и адрес на управление: област В., община В., гр. В.

3000, бул. „МО“ **, представлявано от управителя си ПБ ,с адрес за призоваване: гр.П.,ул.“*** срещу „Б.“ ЕООД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „М.“ **, представлявано от управителя си ИД иск с правно основание чл.694,ал.1,т.1

ТЗ като

НЕДОПУСТИМ

И

НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „РИ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 115045753, със седалище и адрес на управление: област В., община В., гр. В. 3 000,бул.“МО“ **, представлявано от управителя си ПБ ,с адрес за призоваване: гр.П.,ул.“*** да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

П., бул. „М.“ **, представлявано от управителя си ИД направените по делото разноски в размер на 2 000лв./две хиляди лева/за адвокатско възнаграждение .

ОСЪЖДА „РИ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 115045753, със седалище и адрес на управление: област В., община В., гр. В. 3 000,бул.“МО“ **, представлявано от управителя си ПБ ,с адрес за призоваване: гр.П.,ул.“*** да заплати държавна такса по сметка на ОС-В. в размер на 400/четиристотин/лева.-чл.694,ал.7 ТЗ.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________

5