Решение № 2212 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2212 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100502460 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Главпроект 2006“ ЕООД срещу разпореждане от 24.10.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20249240401784 по описа на ЧСИ Г.К., прехвърлено към ЧСИ С.А. под № 20259190430175, с което са оставени без уважение молбите на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение, за премахване на таксите по т. 4, т. 3, т. 9 и т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, както и за редуциране на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Жалбоподателят счита за незаконосъобразен немотивираният отказ на съдебния изпълнител, тъй като не били изпращани документи по пощата, поради което таксата по т. 4 била недължима, а размерът на таксата по т. 9 следвало да бъде определен на 15 лв. вместо начислените 36 лв. Намира, че няма разходи, за които да се начисли такса по т. 31, поради което същата следва да бъде премахната, а определената такса по т. 26 не отговаря на материалния интерес по делото. Поддържа, че претендираният адвокатски хонорар е прекомерен поради липсата на правна и фактическа сложност на делото и ниския материален интерес, както и с оглед погасяване на задълженията в хода на изпълнителния процес, поради което следва да бъде намален до сумата от 300 лв. Ето защо моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и приетите разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени, респ. посочените такси да бъдат премахнати и редуцирани.

1

Ответникът по жалбата „Главпроект-07“ ЕООД (взискател) изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на подадената жалба.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 436, ал. 1 ГПК) – двуседмичен срок, считано от връчване на обжалвания акт на длъжника на 12.01.2026 г., от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което се явява допустима. Във връзка с доводите на съдебния изпълнител, изложени в неговите мотиви към делото, следва да се отбележи, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението (в този смисъл – Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. по описа на ВКС, ОСГТК, т. 2), поради което разпореждането от 24.10.2025 г. представлява обжалваем акт на ЧСИ и подадената срещу него в срок жалба подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20249240401784 по описа на ЧСИ Г.К. е образувано въз основа на молба от 18.06.2024 г., подадена от „Главпроект-07“ ЕООД, чрез адв. С.К., срещу „Главпроект 2006“ ЕООД за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми по изпълнителен лист от 26.08.2021 г., издаден по гр.д. № 2521/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 60 състав, в размер на 8058,96 лв., главница, ведно със законната лихва от 15.01.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 718,59 лв., лихва за забава за периода 29.02.2020 г. – 14.01.2021 г. и сумата от 789,95 лв., разноски по делото. В молбата е посочен способ на принудително изпълнение запор на банкови сметки, както и е извършено възлагане в полза на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна помощ и съдействие по изпълнителното дело, като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1320 лв. с ДДС, платено по банков път съгласно приложеното преводно нареждане.

На 18.06.2024 г. съдебният изпълнител е издал разпореждане, с което е приел разноски по изпълнителното дело, както следва: такси по т. 1, т. 3 и т. 5 от ТТР към ЗЧСИ в общ размер от 66 лв. с ДДС, такса по т. 31 за справка в РБСС в размер на 4 лв. без ДДС и сумата от 1320 лв., разноски за адвокатско възнаграждение. Справката в поддържания от Българска народна банка Регистър на банковите сметки и сейфове е извършена (л. 9 от изпълнителното дело), като за същата съдебният изпълнител е платил такса от 3,99 лв. на основание чл. 3, ал. 3, т. 1 от Тарифата на БНБ за таксите на регистъра на банковите сметки и сейфове, поради което същата е дължима от длъжника по изпълнителното дело на основание т. 31, б. „а“ от ТТР 2 към ЗЧСИ.

ЧСИ е извършил справки за имуществото на длъжника в Столична община – отдел Общински приходи, Национална агенция за приходите и търговски регистър към Агенция по вписванията, като за всяка от справките се дължи такса по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 5 лв. без ДДС или общо 18 лв. с ДДС за трите справки. С разпореждане от 25.06.2024 г. е постановено изпращане на запорни съобщения до банки и начислени такси за тях по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ в общ размер от 36 лв. с ДДС. С постановление за разноски от същата дата са приети такси по т. 3 в общ размер от 18 лв. (правилно изчислени предвид трите извършени справки и следователно тази такса е дължима от длъжника), по т. 4 в размер на 48 лв., по т. 9 в общ размер от 36 лв., по т. 26 в размер на 1277,75 лв., както и по т. 31 в размер на 4 лв.

Наложени са запори върху вземания на длъжника по банкови сметки в две банки – „Юробанк България“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД, като за всяко запорно съобщение се дължи такса от 18 лв. с ДДС по т. 9, т.е. начислената по тази точка такса в общ размер от 36 лв. също е правилно изчислена и дължима от длъжника.

В хода на изпълнителното производство са наложени запори върху вземания на длъжника към трети физически лица, както и възбрана върху недвижим имот, но начислените в тази връзка такси от ЧСИ не се оспорват от длъжника и не са предмет на жалбата в настоящото производство. На 22.12.2025 г. „Главпроект 2006“ ЕООД е погасило задълженията си по изпълнителния лист с банков превод за сумата от 13674,77 лв., като към тази дата общият дълг по изпълнителния лист, включително със законната лихва за периода от 15.01.2021 г. до деня, предхождащ плащането – 21.12.2025 г., в размер на 4812,42 лв., се равнява на сумата от общо 14379,92 лв. Тази сума се явява материалния интерес, въз основа на който следва да бъде изчислена пропорционалната такса за съдебния изпълнител по т. 26, б. „г“ от ТТР към ЗЧСИ и същата е в размер на 1299,35 лв. с ДДС. Следователно определената от ЧСИ в постановлението за разноски от 25.06.2024 г. такса по т. 26 от 1277,75 лв. не надвишава дължимия размер и не е налице основание за редуцирането й. Ето защо отказът на ЧСИ С.А., обективиран в обжалваното разпореждане от 24.10.2025 г., да премахне таксите по т. 3, т. 9, т. 31 и да редуцира таксата по т. 26 е правилен и не е налице основание за отмяната му.

Обжалваното разпореждане се явява неправилно по отношение на таксата по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като по изпълнителното дело не се установява да са изпращани книжа по пощата – цялата комуникация със страните и третите лица е осъществявана по електронна поща или чрез връчители от кантората на ЧСИ, поради което липсва основание за начисляване на такса за изпращане на книжа по пощата в общ размер от 48 лв. с ДДС. Приетите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1320 лв. с ДДС също се явяват недължими в толкова голям размер. Следва да се отбележи, че съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението.

3

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е осъществил действие по образуване на изпълнително производство, като е подал съответна редовна молба с посочен конкретен способ на принудително изпълнение и възлагане на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ. По настоящото дело обаче не са извършени каквито и да било други действия по изпълнението от страна на процесуалния представител на взискателя, като макар и задълженията да не са бил изплатени в срока за доброволно изпълнение, а около година и половина след образуване на изпълнителното производство, останалите изпълнителни действия в хода на процеса са били предприемани изцяло по инициатива на съдебния изпълнител. Упълномощеният от „Главпроект-07“ ЕООД адв. С.К. не е осъществил процесуално представителство и защита на взискателя извън подадената молба за образуване на делото и не е извършил каквито и да било други действия, насочени към удовлетворяване на процесното вземане. Ето защо, възражението на жалбоподателя за прекомерност на определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение се явява основателно.

Същото следва да се намали до сумата от 600 лв. с ДДС съобразно материалния интерес на подлежащите на събиране вземания и обема на процесуално представителство, като настоящият съдебен състав намира, че така то съответства на фактическата и правна сложност на самото изпълнително дело и на преследваната от закона легитимна цел.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение молбата на длъжника за премахване на таксата по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ и за намаляване на адвокатското възнаграждение, като разноските следва да бъдат редуцирани в посочения в мотивната част на настоящото решение смисъл.

Независимо от изхода на спора, разноски между страните не следва да се разпределят.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (включително на разноските за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК) е съдебният изпълнител, който не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което разпоредбата на чл. 78 ГПК в случая не намира приложение. В допълнение, в производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК също е неприложима.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Главпроект 2006“ ЕООД разпореждане от 24.10.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20249240401784 по описа на ЧСИ Г.К., прехвърлено към ЧСИ С.А. под № 20259190430175, в частта, с която са оставени без уважение молбите на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение и за премахване на таксата по т.

4

4 от ТТР към ЗЧСИ, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 25.06.2024 г. по изпълнително дело № 20249240401784 по описа на ЧСИ Г.К., прехвърлено към ЧСИ С.А. под № 20259190430175, в частта, с която е приета за събиране такса по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 48 лв. с ДДС.

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК дължимото от „Главпроект 2006“ ЕООД адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя по изпълнително дело № 20249240401784 по описа на ЧСИ Г.К., прехвърлено към ЧСИ С.А. под № 20259190430175, до сумата от 600 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 14490/22.01.2026 г. на длъжника „Главпроект 2006“ ЕООД срещу разпореждане от 24.10.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20249240401784 по описа на ЧСИ Г.К., прехвърлено към ЧСИ С.А. под № 20259190430175, в частта, с която с което са оставени без уважение молбите на длъжника за премахване на таксите по т. 3, т. 9 и т. 31 от ТТР към ЗЧСИ, както и за редуциране на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.