Решение № 906 от 17.05.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 654/2023
- Вид
- Решение № 906
- Подписан
- 17.05.2023
- В сила
- 17.05.2023
- Състав
- ВЕЛИЧКА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 21, ал. 1 и ал. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 21, ал. 1 и ал. 2 · Закон за общинската собственост
- чл.22,ал.12,т.1 · Закон за общинската собственост
- чл. 22, ал. 5 · Закон за общинската собственост
- чл. 22, ал. 6 · Закон за общинската собственост
- чл. 22, ал. 8 · Закон за общинската собственост
- чл.25, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл. 25, ал. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 27 · Закон за общинската собственост
- §1, т.2 · Закон за общинската собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 906 гр. Пловдив, 17 май
2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в открито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА Г. при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 654 по описа за 2023 год. на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Образувано е по жалбата на Х.Т.С., ЕГН ********** *** и Т.В.Т., ЕГН ********** *** чрез адв.Д.А., против заповед №23ОА-201 /24.01.2023 г., поправена със заповед №230А-249/31.01.2023 г. на кмета на Община Пловдив за отчуждаване на 1/2 идеална част от площ 300 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 5674.517.208 по кадастралната карта и кадастралните регистри па гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2000 г. на Изпълнителния директор на АГКК. адрес на поземления имот: гр.Пловдив. бул.“Васил Априлов" № 57, целият с площ 432кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, стар номер 340 и част от 339, квартал 19а, ведно с попадащите в имота сгради, който имот съгласно решение № 46, взето с протокол № 4 от 24.02.2022 г. на ОбС-Пловдив, с което е приета Годишната програма на Община Пловдив за управление и разпореждане с имоти, общинска собственост за 2022 г., видно от която в раздел IV.1. „Отчуждаване на имоти", фигурира под № 1 „Реконструкция и разширение на бул. „Васил Априлов" - от бул. „Пещерско шосе" до бул. „Шести септември", в т.ч. и ПИ 517.208 в кв. 19А, ведно с находящите се в имота сгради, както следва: Първи етаж от сграда с идентификатор *** със застроена площ 69 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; Сграда с идентификатор *** със застроена площ 25 кв. м., брой етажи 1 с предназначение: селскостопанска сграда; Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 20 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: сграда за търговия; Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 31 кв. м. брой етажи 1, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, които имот и сгради съгласно ПУП-ПРЗ на част от кв.19 А по плана на „Младежки хълм", одобрен със Заповед № ОА 1514/23.10.2000г., попадат в уличната регулация на бул. „Васил Априлов", гр. Пловдив.
Жалбоподателите са недоволни от издадената заповед в частта по отношение извършената оценка на отчуждавания поземлен имот. Считат определеното парично обезщетение и неговият размер като неравностойно и силно занижено. Твърди се неправилно е приложение на материалния закон, тъй като обстоятелството дали правилно е определен размерът на равностойното на имота парично обезщетение се изследва при преценката за съответствие на акта с материалния закон и неговата цел. Посочва се, че в случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т.е. на отнемане на частна собственост от държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватната обезвреда, а именно равностойното парично обезщетение да се определя по законов ред. Поради това трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. В тази връзка се позовава на Решение № 6 от 04.07.2006 г. на КС на РБ по к. д. № 5/2006 г. Представя се писмена защита. Моли да се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед или да бъде изменена същата като се определи нов размер на равностойно парично обезщетение за отчуждавания поземлен имот. Претендират се направените по делото разноски съобразно представения списък.
Ответникът – кмет на Община Пловдив, чрез процесуалните си представители, намира жалбата за неоснователна.
Моли да се потвърди заповедта, като се посочва, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма на административния акт, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗОС и чл. 59, ал. 2 от АПК и на административно-производствените правила и материалния закон, като административното производство е проведено изцяло по реда на Глава III от ЗОС и при наличието на влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост. Моли да не се кредитира заключението в частта на взетите пазарни аналози под № 7, № 8 в таблицата. За първия от тях счита, че продажната цена е определена общо за продаваните земя и сгради, поради, което няма как да бъде направен извод за стойността само на земята още по-малко по критерия използван от вещото лице, а именно, че щом сградата е в последствие съборена, същата към датата на сделката не е имала стойност. Определянето на продажната цена е изцяло във волята на страните по сделката и всякакви тълкувания в такъв случай биха били субективна преценка на вещото лице, каквато задача то няма. За втория имот посочва, че предназначението му е „За друг вид производствен, складов обект“, а отчуждаваният имот е с „НТП комплексно застрояване“, които попадат в категорията „Поземлени имоти за жилищни нужди", което от своя страна е различно от категорията „Поземлени имоти за производствени и складови обекти". Освен това отчуждаваният имот е оценен при условията на чл. 22, ал. 8 от ЗОС съобразно установения траен начин на фактическо ползване, доколкото по всички предходни планове имотът е попадал в улична регулация. Посочва се, че в имота има законно построена единствено жилищна сграда, поради което относимите пазарните аналози следва да са такива за жилищно строителство. Представеният под № 8 от заключението пазарен аналог касае имот, в който са разположени автомивка, автосалон и паркинг (видно от описаното в самия нотариален акт), т.е. неговото фактическо ползване е различно от това на отчуждавания имот. Счита, че начинът на трайното фактическо ползване на двата имота не е идентично, поради което намираме, че въпросното пазарно свидетелство не следва да бъде вземано предвид при определяне на РПО. Възразява се и срещу изключването от вещото лице в експертизата на две от сделките, които са били използвани в административната фаза на производството, а именно описаните под 4 и 5 в представената пазарна оценка. Изразява несъгласие с посоченото от вещото лице основание за това, тъй като при справка с нотариалните актове се установява, че продажната цена е по-висока от данъчната оценка, поради което неоснователно тези сделки са били изключени от експертизата.
Възразява се и относно сделките под № 12 и № 11 в таблица 2 на стр. 5 от заключението. Според ответника първата макар формално от нотариалния акт да касае относим пазарен аналог, отговарящ на критериите, залегнали в ЗОС, представлява действащо кафе-аперитив в центъра на гр. Пловдив, а отчуждаваната сграда е жилищна такава. Под № 11 счита, че сграда с ИД ***, описана като жилищна сграда, е многофамилна, за разлика от отчуждаваната, която е еднофамилна, без данни за наличие на самостоятелни обекти, което се установява от представените документи.
Възразява се относно дадената в заключението оценка за сгради с ИД ***, *** и *** и счита, че същите не следва да бъдат оценявани, тъй като по делото е представено становище на главният архитект на район „Централен", от което е видно, че за тези сгради няма налични строителни книжа, които да доказват законността им.
Моли заповедта да се остави в сила, както и да се присъди възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира жалбата за подадена в 14-дневния срок от съобщаването на заповедта на страните по реда на АПК на 09.03.3023 г. По делото на л.88 е удостоверено връчването на заповедта на жалбоподателите с дата 27.02.2023 г., както и на л.103 – 108 по делото, в това число на приложени обратни разписки за връчване на заповедта за извършена поправка на процесната заповед, връчена на жалбоподателите на 21.02.2023 г. Жалбоподателите имат правен интерес от оспорването й като адресати на заповедта и собственици на отчуждавания имот, поради което жалбата е допустима за разглеждане.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:
Със заповед № 21ОА-249/31.01.2023г., издадена от кмета на община-Пловдив, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № 21ОА-201/24.01.2023г., като навсякъде в заповедта вместо Т.В.В. да се чете Т.В.Т..
Процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма. По делото е приета заповед № 2ОА-116 от 16.01.2023г. на кмета на община-Пловдив, с която са делегирани правомощия на В.Р.-зам.кмет „Финанси и стопански дейности“ да изпълнява функциите на кмет на община-Пловдив за периода от 21.01.2023г. до 24.01.2023 включително, както и заповед № 23ОА-117 от 16.01.2023 г,. с която са делегирани правомощия на В.Р.- зам.кмет „Финанси и стопански дейности“ да изпълнява функциите на кмет на община-Пловдив за периода от 25.01.2023г. до 31.01.2023г. включително.
Съдът приема за установено, че оспорената заповед е постановена при наличието на нормативно установените материалноправни предпоставки на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС, а именно: налице е влязъл в сила ПУП, съгласно предвижданията на който засегнатият имот попада в уличната регулация на бул. „Васил Априлов". За процесния имот има влязъл в сила ПУП със заповед ПУП-ПУР на част от кв.З, кв.4, кв.19А по плана на „Младежки хълм"- гр.Пловдив, одобрен със Решение № 60, взето с протокол № 4 от 13.03.2014г. на Общински съвет - Пловдив, с оглед реализиране на обект, публична общинска собственост - „Реконструкция и разширение на бул. „Васил Априлов" - от бул. „Пещерско шосе" до бул. „Шести септември".
Процесната заповед е мотивирана и с възникналата общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, изразяваща се в необходимостта от реализиране на предвиденото с горепосочения ПУП - ПП реконструкция и разширение на бул.“Васил Априлов“, с което ще се защитят следните важни общински и обществени интереси: ще се подобри транспортното обслужване и безопасността на движение по булеварда, ще се осигури добра алтернатива за развитието на бизнеса, за пътуващите ще се облекчи трафика и ще се намали потенциалната опасност от пътнотранспортни произшествия, ще се подобри организацията на движение, ще се отстранят причините и условията за нарушения на ЗДП.
Съобразно изискванията на чл.25, ал.1 от ЗОС, собствениците на отчуждавания имот е уведомен за предстоящото отчуждаване по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗОС чрез обявление, публикувано на 22.02.2022 г. във вестниците „Труд”, „ 24 часа“ и „Капитал”. В Обявлението са посочени предназначението на имотите съобразно отреждането по одобрения ПУП; основанието за отчуждаването; вида, местонахождението, размера и собствениците на всеки от имотите, които следва да бъдат отчуждени и размерът на дължимото се парично обезщетение. Обявлението е публикувано и на интернет страницата на Община Пловдив, за което също са представени доказателства от ответната страна.
В хода на административното производство е извършена оценка от лицензиран оценител Кремена Манова на земята в размер на ½ 300 кв.м. е определено за сградата, съответно ет.1 от нея равностойно парично обезщетение по реда на чл.22,ал.12,т.1 ЗОС. Тази експертиза е оспорена и в хода на настоящото съдебно производство е извършена нова оценъчна експертиза и са посочени нови стойности на равностойното парично обезщетение за земята и за сградата.
Спорният по делото въпрос касае размера на определеното парично обезщетение за отчуждаването на притежаваният от жалбоподателите имот от ½ от 300 кв.м., от общо 432 кв.м. имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, с адрес на ПИ: гр. Пловдив, ***, трайно предназначение на територията -
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Комплексно застрояване, и за първи етаж от сграда с идентификатор *** със застроена площ 69 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.