Решение № 1158 от 27.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1158 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100513601 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. чл. 78 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 89990/09.09.2024 г. по регистъра на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението „Адмес“ ЕООД, ЕИК 131363207, срещу Постановление за разноски № 48622/20.08.2024 г. по изпълнително дело № 20248510401299 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с което е определено адвокатско възнаграждение в размер на 4630 лв. в полза на взискателя по делото, както и срещу Постановление, обективирано в Съобщение № 57065/02.10.2024 г., с което ЧСИ П. е отказал да измени приетите по делото разноски.

Жалбоподателят счита, че адвокатското възнаграждение е непропорционално, тъй като е само за образуване на изпълнителното дело.

Твърди, че не е извършено процесуално представителство по изпълнително дело, а е подадена единствено молба за образуване с възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и искане за налагане на запор на банковата сметка на длъжника в ОББ АД.

Излага съображения, че не са налице доказателства за реално изплащане на адвокатското възнаграждение. Възразява срещу изцяло определеното от ЧСИ П. адвокатско възнаграждение в общ размер, възлизащ на 9630 лв., като желае 1 намаляването му поради прекомерност до минимума от 200 лв., определен по НМРАВ за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. В условията на евентуалност възразява срещу определения с Постановление за разноски № 48622/20.08.2024 г. допълнителен размер на адвокатското възнаграждение на взискателя в размер на 4630 лв. Излага аргументи, че и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се намали съответно.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело – „Вигалекс“ ЕООД, ЕИК 831282694, в предоставения срок за отговор е депозирал становище, с което намира искането на длъжика за неоснователно.

Аргументира, че определеното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9630 лв. е за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство, като същият е съобразен с минимума по НМРАВ.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като ЧСИ не може да преценява прекомерността на адвокатското възнаграждение, а таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена правилно.

Съдът като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20248510401299 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ. Съгласно същите изпълнителното дело е образувано по молба с вх. № 39385/18.04.2024 г. на „Вигалекс“ ЕООД срещу „Адмес“ ЕООД за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 11.04.2024 г. по т.д. № 709/2023 г. по описа на САС, ТО, за сумата от 345 674,56 лв., представляваща обезщетение за вреди от осъществена нелоялна конкуренция в периода от месец юли 2021 г. до месец август 2022 г., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 15 000 лв., представляваща мораторна лихва върху пропуснати ползи.

Взискателят е помолил частния съдебен изпълнител да образува изпълнително дело и му е възложил на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определи способите за изпълнение на събиране на вземането, като е посочил да бъде наложен запор на банковата сметка на длъжника в ОББ АД. Поискано е и събиране на сторените разноски в размер на 6000 лв.

2

По делото е представена фактура № 0000003582/15.04.2024 г. за сумата от 6000 лв. с ДДС за предоставени от Адвокатско дружество „Й.В.Н.“ адвокатски услуги в полза на „Вигалекс“ ЕООД, изразяващи се в изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство. Не са представени доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение.

По делото е представена и фактура № 0000003642/12.08.2024 г. за сумата от 9630 лв. с ДДС за предоставени от Адвокатско дружество „Й.В.Н.“ адвокатски услуги в полза на „Вигалекс“ ЕООД, изразяващи се в изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, ведно с доказателства за заплащането на сумата – преводно нареждане от 16.08.2024 г.

На 18.04.2024 г. „Адмес“ ЕООД е получил покана за доброволно изпълнение, с която е уведомен, че следва да заплати сумите по изпълнителния лист – 345 674,56 лв. – главница, и 15 000 лв. – неолихвяема мораторна лихва, 67 631,99 лв. – законна лихва за периода от 05.10.2022 г. до 02.05.2024 г., разноски в размер на 5002,60 лв. – разноски по изпълнителното дело, 14 413,43 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, или общо дължима сума в размер на 447 722,58 лв.

С Постановление за разноски № 24436/18.04.2024 г. по изпълнителното дело ЧСИ П. е приел за събиране разноски, както следва:

По т. 1 – образуване на изпълнителното дело – 24 лв.;

По т. 2 – проучване на имущественото състояние на длъжника – 60 лв.;

По т. 5 – изготвяне и връчване на покана – 24 лв.;

По т. 9 – налагане на запор – 18 лв.;

По т. 26 – изпълнение на парично вземане – 14 263,43 лв.;

По т. 31 – допълнителни разноски – 31 лв.;

Адвокатско възнаграждение – 5000 лв.

Върху сметките на длъжника в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД е наложен запор със запорно съобщение от 18.04.2024 г. за сумата от 447 722,58 лв.

С Постановление за разноски № 48622/20.08.2024 г. по изпълнителното дело ЧСИ П. е приел за събиране разноски, както следва:

По т. 4 – изпращане по пощата на уведомление и книжа – 12 лв.;

3

По т. 26 – изпълнение на парично вземане – 150,71 лв.;

Адвокатско възнаграждение – 4630 лв.

С молба от 05.09.2024 г. длъжникът по изпълнението „Адмес“ ЕООД е възразил срещу размера на начисленото адвокатско възнаграждение, като е поискал същото да бъде намалено до 200 лв., евентуално възразява само срещу определеното с Постановление за разноски № 48622/20.08.2024 г. адвокатско възнаграждение в размер на 4630 лв. Поискал е да бъдат намалени и пропорционалните такси по изпълнителното дело.

С Постановление, обективирано в Съобщение № 57065/02.10.2024 г., ЧСИ П. е отказал да измени приетите по делото разноски.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса.

Жалбоподателят иска да бъде намалено адвокатското възнаграждение в общ размер от 9630 лв. до минималния размер от 200 лв., а в условията на евентуалност – да се отмени допълнително определеното адвокатско възнаграждение в размер на 4630 лв. с Постановление за разноски № 48622/20.08.2024 г.

В частта, с която се иска намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, определен с Постановление за разноски № 24436/18.04.2024 г., частната жалба е просрочена, тъй като срокът за обжалване е изтекъл към момента на подаване на частната жалба. Същото се отнася и за обжалването на размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, определен с това постановление. В тази част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

В частта, с която е обжалвано Постановление за разноски № 48622/20.08.2024 г., жалбата е в срок и е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Компетентен да се произнесе по искане за изменение на начислени разноски по изпълнителното производство е съдебният изпълнител, чийто акт, постановен по възражение на длъжника срещу размера на разноските, 4 подлежи на съдебен контрол.

Предмет на проверката при жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени на длъжника, включително тези за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, направени от взискателя.

По делото се установява от представените доказателства, че взискателят е възложил на Адвокатско дружество „Й.В.Н.“ представителството по процесното изпълнително дело, за което е уговорена и платена сумата от 9630 лв. Сумата е уговорена за адвокатски услуги, изразяващи се в изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника и процесуално представителство по делото.

Установи се от представените документи, че междувременно частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на допълнително посоченото в Постановление за разноски № 48622/20.08.2024 г. адвокатско възнаграждение.

Съдът счита, вземайки предвид характера на действията, извършени от представителя на взискателя по изпълнителното дело, че правната и фактическата сложност на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат за образуване на делото в размери, по-големи от минималните, определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на същата към 12.08.2024 г. /датата на издаване на фактурата на стойност 9630 лв./. Към този момент чл. 10, т. 1 НМРАВ е предвиждал, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200,00 лева. С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС обаче е прието, че „наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 (ДФЕС), а националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.“. СЕС посочва също, че „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба включително когато 5 предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“.

Следователно посочените в НМРАВ минимални размери на адвокатското възнаграждение служат само за ориентир за същите, но не са задължителни за съда. Възнагражденията подлежат на преценка от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа. В този смисъл е Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС .

В конкретния случай по изпълнителното дело е подадено заявление за образуване на същото, в което е посочено частният съдебен изпълнител да предприеме всички действия по чл. 18 ЗЧСИ, като е помолил същият да наложи запор на банковата сметка на длъжника в ОББ АД.

От представител на взискателя е депозирана и молба от 07.06.2024 г. със становище по молба за спиране на изпълнителните действия, депозирана от длъжника. В становището взискателят е посочил, че не е депозирана касационна жалба срещу решението на САС и не са налице предпоставките за спиране на изпълнението.

По изпълнителното дело единствено са подадени горепосочените молба за образуване и становище по молба за спиране на изпълнението. Наложен е запор върху банковата сметка на длъжника в ОББ АД, като са събрани принудително суми по изпълнителното дело, за който извод въззивният съд черпи сведения от Покана за плащане с изх. № 48623/20.08.2024 г., в която е посочено, че дължимата главница към този момент е в размер на 13 438,48 лв.

По делото не се доказва реално да е извършено процесуално представителство, а действията по изпълнителното дело се изчерпват с подаване на двете молби.

Посочването на способ за изпълнение, в случая да се наложи запор върху сметките на длъжника в ОББ АД и възлагането на частния съдебен изпълнител да избере такъв, е част от задължителното съдържание на молбата/заявлението за образуване на изпълнително дело, поради което следва извод, че към този момент не следва да се начисляват разноски в тежест на длъжника за водене на делото. Договорът за правна защита и съдействие е разновидност на договора за поръчка и предпоставя възникване на вземане за заплащане на възнаграждение за водене на производството вследствие на 6 осъществено представителство. След като не са представени доказателства за осъществено такова представителство, разноски в тежест на длъжника за водене на изпълнителното дело не се дължат.