Решение № 1670 от 15.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1670 гр. В., 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20213110105559 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано предявен от В. Ж. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Тр.”, ул. “Р.” № ** срещу ЗАД Д. Ж. и З. АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Дл”, бул. „Г. М. Д.” № 1 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 452,24 лв., представляваща сбор от сумата 332,46 лв. неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щета изразяващи се в спукана задна броня вляво на л.а. „Тойота Корола“, с ДК № * , причинена в резултат на реализирано на 19.01.2021 г., ПТП в гр. В. по вина на водача на л.а. „ Тойота“, с ДК № * , застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество и сумата от 119,78 лв. за заплатени наемни вноски за временно ползване на заместващ автомобил за периода 15.03.2021 г. – 18.03.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.04.2021 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, чрез адв. Ю. К., че на 19.01.2021 г. в 18:10 часа в гр.В., на кръстовището между улиците „Б. К.” и „Р.” било реализирано ПТП по вина на водача Сияна Стефанова, която при управление на лек автомобил, марка Тойота с ДК № В2436ВТ, поради неспазване правилата за движение причинила имуществени вреди на управлявания от ищеца лек автомобил марка Тойота Корола, ДК № *, собственост на неговата майка М. Н.М., ЕГН **********, което МПС управлявал по силата на пълномощно с нот. заверка. С уточняваща молба от 05.08.2021 г. ищецът е конкретизирал механизма на реализиране на ПТП, като е изложил твърдения, че движейки се по ул. „Р.“ водачът Сияна Стефанова направил десен завой по ул. „Б. К.“ гледайки в лявата посока, без да отчита или вижда изчакващите на светофара в дясно автомобили и блъска управлявания от ищеца автомобил в задната лява страна. При ответника била образувана преписка по щета № *, заведена на * г., в хода на 1 която било описано спукване на задна броня вляво. Във връзка с щетата застрахователят определил и заплатил на ищеца застрахователно обезщетение от 97,38 лв. на * г. Излага , че тази сума била крайно недостатъчна да покрие стойноста на ремонта от 494,86 лв. извършен в „К.” ООД, както и на наетото МПС за изпълнение на служебните задължения на ищеца от 119,78 лв. докато повреденото МПС е в сервиз. Последното се налага от естеството на работа на ищеца заемащ длъжност „М. пр.” в „Д.-*” ЕООД, ЕИК *, свързана с многократни посещения на адреси на клиенти, които по договор служителят осъществява с личния си автомобил. Последвало преостойностяване на вредите и на ищеца била изплатена допълнително единствено сумата от 65,02 лв. Поддържа, че е налице причинно-следствена връзка между виновното поведение на застрахования водач и вредоносния резултат. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор ЗАД Д. Ж. и З. АД, чрез процесуалния му представител – юрк. Й. К., с който искът се оспорва изцяло по основание и размер. Сочи, че с изплащане на сумата от 162,40 лв. изчислена по методиката на Наредба № * г. и Наредба №* г. изцяло е обезщетил ищеца. Поддържа, че на процесната дата водачът на л.а. Тойота с ДК № *не е нарушила правилата за движение по пътищата и не е причинила ПТП. Не оспорва, че е обезпечавал застрахователното покритие по „Гражданска отгворност“ за л.а. Тойота с ДК № *. Оспорва верността на двустранния протокол за ПТП. Сочи, че при определяне на обезщетението следва да се отчете възрастта на автомобила и липсата на икономическо основание за отремонтирането му в оторизиран сервиз на марката и влагане на оригинални части. В условията на евентуалност оспорва иска като завишен, като счита, че МПС е можело да бъде отремонтирано на по-ниска цена и с материали от алтернативни доставчици. Оспорва претендираните вреди да са резултат от ПТП. Възразява срещу дължимостта на сумата от 119,78 лв., като сичта, че това е разход изцяло за лични нужди на ищеца и не е покрит риск по „Гражданска отговорност“. Счита, че ако се ползва личен автомобил за служебни цели това следва да е отразено в договор. Сочи, че наемът на автомобила е следвало да бъде поет от работодателя на ищеца на основание чл. 13 от Наредбата за командировките в страната. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа изразената позиция по спора, чрез процесуалния си представител, а ответникът с писмена молба докладвана от съда.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В случая не е спорно твърдението на ищеца, а и от приложените към делото опис-заключение по щета на МПС № * г., приемателен протокол от 29.03.2021 г. и писмо изх. № * г. до ищеца, всичките изходящи от ответника застраховател, както и от възражение от ищеца от 29.03.2021г. срещу размера на изплатеното обезщетение, се установява, че ищецът е сезирал ответника с искане за заплащане на обезщетение, като съдът е обявил за безспорно между страните обстоятелството, че застрахователят е изплатил на ищеца обезщетение от общо 162,40 лв., което се установява и от приложените справки от електронно банкиране. Тези безспорни обстоятелства преценени в съвкупност с предприетото от ответника с отговора на исковата молба оспорване основателността на заведения иск ангажират съда да приеме, че 2 специалното рекламационно производство е отпочнато и до предявяването на иска са изминали три месеца, в които застрахователят не е платил пълния размер на претендираното от ищеца обезщетение от общо 494,86 лв.. Респективно налице са кумулативно необходимите условия въведени с чл. 380 вр. чл.498, ал.3, предл. първо от КЗ и предявената по съдебен ред претенция се явява допустима.

За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, 1) че на посочената дата 19.01.2021 г. е настъпило ПТП по вина на водача л.а.

„Тойота“, с ДК № *, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; 2) наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; 3) че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; 4) че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени доказателства се установява, че ответникът е обезпечавал покритието по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил л.а. „Тойота“, с ДК № *, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 19.01.2021 г., че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, че при ответника е образувана преписка по щета, по която на ищеца към настоящия момент е изплатено обезщетение от общо 162,40 лв., което се установява и от представните от ищеца справки от интернет банкиране на сметка, по която същият е титуляр.

По делото не е било спорно също, а и от приетoто като доказателство пълномощно (л.

9), съдът приема за установено, че ищецът В. Ж. В. е упълномощен фактически ползател на л.а. „Тойота Корола“, с ДК № *, респективно застраховано лице по чл. 477, ал.2 от КЗ.

На практика между страните не е спорно също и възникването на процесното ПТП от 19.01.2021 г.

На първо място спорен между страните е механизмът на настъпване на ПТП, предвид предприетото от ответника оспорване.

В тази връзка по делото е изслушано заключението на САТЕ изготвена от вещото лице А.В., което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно и съгласно т.1, от коeто вредите по процесното МПС-во са настъпили именно по описания от ищеца начин – управлявайки л.а. „Тойота Корола“, с ДК № *по ул. „Б. К.“ ищецът спрял за да изчака разрешаващ сигнал на светофарната уредба на кръстовището на ул. „Бачо Киро” с бул.

„Христо Ботев”, в който момент е застигнат и блъснат в задната лява част от лек автомобил „Тойота“, с ДК № *, управляван от С. С., непосредствено след като последният е извършил маневра завой на дясно по ул. „Б.К.” от знак „стоп“ на ул. „Р.“.

Заключението не е оспорено от ответника, а същото видно от констативносъобразителната част е изготвено и при съпоставка на получените увреждания по двата 3 автомобила, а не само на база съставения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол за ПТП от 19.01.2021г.

На свой ред предственият в препис двустранен протокол притежава всички необходими реквизити предвидени в образец Приложение № 3 към чл. 5 от Наредба № * г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия. Поради това и доколкото двустранният протокол е изрично предвидена от закона форма на удостоверяване именно за целите на уреждане на застрахователните претенции по задължителната застраховка на автомобилистите на обстоятелствата по настъпило застрахователно събитие, макар и да е частен удостоверителен документ, същият е равностоен по доказателствена тежест с официалните удостоверявания предвидени в протоколите по чл. 3 и 4 от Наредбата. Следователно протоколът притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по отношение на лично възприетите от съставителите обстоятелства – факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по авариралите МПС, местоположението на автомобилите спрямо пътното платно, както и датата и часа на тези факти. Подписаният и от двамата водачи протокол удостоверява по обвързващ застрахователя начин и липсата на спор между тях относно протоколираните обстоятелства по настъпване на ПТП, а именно, че застрахованият водач завивайки надясно след знак „стоп“ е допуснал удар по автомобила на ищеца, който се е намирал в спряно състояние. Ако се отрече, че доказателствена стойност на този документ е еквивалентна на останалите два вида протоколи съставяни от контролните органи само защото не отразява констатация на длъжностно лице, а описание на безспорни между присъстващи на самото място лица факти, би се обезсмислило както задължението за съставянето му, така и освобождаването на органите по контрол на автотранспорта от задълженията да посещават ПТП без увредени лица, за да протоколират обстоятелствата по нанесени само имуществени щети на застраховано имущество (чл. 125 ЗДвП) – така в решение по в.т.д. № * г. на ВОС. Наред с това насрещно доказване за опровергаване на протокола не е проведено от ответника, поради което данните от него следва да се възприемат изцяло.

Че ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача на л.а. „Тойота“, с ДК № *застрахован при ответника се установява най-вече от извънпроцесуалното поведение на самия ответник.

В тази връзка по делото е прието за безспорно, че ответникът е заплатил на ищеца обезщетение от общо 162,40 лв. по щетата, с което свое действие застрахователят още в хода на рекламационното производство по чл. 380, ал.1 от КЗ е признал извънсъдебно с конклудентни действия , но по несъмнен начин, всички материални предпоставки, обуславящи предявяването на спорното материално право, включително заявения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП по вина на застрахования от ответника автомобил, респективно прекият иск по чл. 432 от ГПК срещу застрахователя по „ГО“ се явява доказан по основание.