Решение № 21092 от 19.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 36981/2025
- Вид
- Решение № 21092
- Подписан
- 19.11.2025
- Състав
- ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 21092 гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А.А като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110136981 по описа за 2025 година
ЮЛ е предявило срещу М. А. М. установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, за признаване на установено, че М. А. М. дължи на ищеца сумата от 1300лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит ********* № *********** от 15.04.2024 г., ведно със законна лихва от 25.09.2024 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 20.12.2024 г. по гр. д. № 67548/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е сключил договорът за кредит с кредитополучателя във формата на електронен документ, като правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Твърди, че ответникът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване. Сочи, че след обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е бил изпратен на електронната му поща електронен формат на договора за кредит от разстояние, като същият бил потвърдил сключването на договор за потребителски кредит ********* № *********** от 15.04.2024 г. и сумата в размер на 1300 лв. била преведена чрез системата Е-рау. Поддържа, че съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ. Счита, че с попълване на данните в заявката за кредит следва да се счита, че ответникът е неин автор. Заявява, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Сочи, че въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищцовото дружество, съгласяването му с условията, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен електронен адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.
Поддържа, че на длъжника е била предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел ОУ на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него електронен адрес „Европейски 1 формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“.
Твърди, че към дата 25.09.2024 г. кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита. Твърди се, че процесните суми се претендират на основание предсрочна изискуемост. Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Намира предявените искове за недопустими, тъй като исковата молба е подадена от лице, което няма качеството на пълномощник на ищеца по предявените искове. Отделно от това счита, че процесния договор е нищожен.
Твърди, че липсва съгласие, тъй като договорът не бил подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис. Поддържа, че не бил подписвал договор за поръчителство, както и че липсва валидно електронно заявление от негова страна за сключване на договора. Счита, че процесния договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Твърди, че не било спазено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин.
Също така счита, че договорът за кредит бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице ГПР по кредита. Изтъква, че в договора единствено е посочен ГЛП по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Счита, че действителния размер на ГПР е в пъти по – висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 от ЗПК. Твърди, че в договора не е посочена каква е договорената лихва, която следва да се заплати. Посочва, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, тъй като е налице изначална невъзможност на потребителя да осигури в кратък срок поръчител. Заявява, че неустойката аз неизпълнение на задължение накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Счита, че задължението за неустойка, представлява разход по смисъла на чл.
19, ал. 1 от ЗПК, които не е включен в ГПР, нито в общата сума на заема, дължима по договора. Посочва, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Намира кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо. Сочи, че със своите действия ищецът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Поддържа, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Заявява, че договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 11, чл. 1, т. 9, вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл.
26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК. В условията на евентуалност, моли съда да провъзгласи нищожността на клаузата по процесния договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение. Претендира и разноски.
Пред съда процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит ********* № *********** от 15.04.2024 г., сключен между ЮЛ и М. А. М. по силата, на който на ответника му е предоставена сумата от 1300 лв. със срок за погасяване на кредита 12 месеца на дванадесет месечни вноски. Посочен е размерът на лихвен процент по кредита, а именно 36 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на 49.7 %. В чл. 4, ал. 5 от договора е предвидено, че в срок от края на следващия ден от сключването на договора, кредитополучателят бил длъжен да представи на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията предвидени в ОУ. Съгласно чл. 7, ал. 1 при непредставяне на гаранция по чл. 4, ал. 5, то се дължала неустойка в размер на 936 лв., като в ал. 4 е предвидено, че неустойката се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по съобразно договорения погасителен план.
По делото е представено и приложение № 1 към договора за кредит от 15.04.2024 г. представляваща погасителен план, от който е видно, че общия размер на вноските с вноски за неустойка за непредставено обезпечение възлизат на сумата от 225.33 лв. месечно, като месечните вноски са за главница, възнаградителна лихва и неустойка и общия размер на задължението по договора възлиза на сумата от 2704 лв.
По делото са предоставени заявка за отпускане на кредит, извадка от системата на ищеца, справка за банково извлечение, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и Общи условия на ЮЛ, приложими към договорите за представяне на потребителски кредит.
По делото е представена искова молба с вх. № 270687 от 11.08.2025 г. подадена от М. А. М. срещу ЮЛ.
С оглед разпределението на доказателствената тежест по иска предявен по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР е да докаже следните обстоятелства: наличие на валиден договор за потребителски паричен кредит ********* № *********** от 15.04.2024 г., сключен между страните, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, въз основа на който на ответника е предоставена парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне същата в претендираните размери; че претендираното вземане за главница е станало изискуемо.
Настоящият състав намира, че вземането на ищеца, произтича от сключен на 15.04.2024 г. с ответника договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***********. В случая доколкото се касае за предоставяне на кредит от разстояние, по отношение на който наред с правилата на общия закон – Закона за задълженията и договорите – намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние , Закона за платежните услуги и платежните системи, Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит. В чл. 6, ал. 1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и, че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, 3 отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕУУ – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, загл. изм. - ДВ, БР. 85 от 2017 г.
За да се сключи процесният договор, следва да са направи искане за кредит, което обективира желанието на ответника за неговото сключване, което се подава от сайта на кредитора /www.creditins.bg/. На първо място съдът намира, че представения и приет като доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ договор за кредит с кредитополучател ответника, има доказателствена стойност. Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ /чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ /. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ/. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ . За електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва – чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Доказателствената сила на подписания електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл. 180 ГПК/. Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила – Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о.
Разпечатката съдържа 26 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3554dc2e-7073-4fc1-8606-1edf63786c65