Решение № 98 от 27.05.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Панагюрище, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20245230100881 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от “Профил кредит България” ЕООД срещу Д. Н. В., за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1971,79 лв., представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит № 30038758291 от 14.08.2019 г. сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата 281,89 лв. - договорна лихва за периода от 15.06.2021г. до 03.06.2022 г., 587,22 лв. – лихва за забава за периода от 03.06.2022 г. до 29.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 618/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между страните по делото на 14.08.2019 г. е сключен договор за потребителски кредит № 3003875829, след подадено от ответника искане за отпускане на потребителски кредит Стандарт, по силата на който е предоставил заеманата сума в размер на 3000 лева по сметка на ответника. Твърди се, че ответникът е поел задължение да върне посочената ума за срок от 36 месеца с размер на месечната вноска 145,60 лева и ГПР 49,14 %. Сочи се, че са поискани и закупени допълнителни услуги - “Фаст” - 900 лева и “Флекси” -2910 лева, като размера на вноската по закупените допълнителни услуги е 105,83 лева. Сочи се, че предвид изложеното общо задължение по кредита възлиза на сума в размер 9051,86 лева. Твърди се, че ответникът е променил два пъти размерът на погасителните си вноски, но общия размер на задължението останал непроменен. Излага се, че във връзка с процесния договор за кредит е постановено Решение № 53 от 01.03.2022 г. По гр.д. № 1517/2021 г. по описа на 1

Районен съд - Карлово, с което и признато вземане в полза на В. дължимо от ищеца в размер на 1087,66 лева - неоснователно платена сума за допълнителни услуги “Фаст” и “Флески”, която сума е заплатена на ищеца. Сочи се, че поради забава от ответника кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.06.2022 г., за което е уведомен ответникът, като е начислено обезщетение за забава съобразно чл. 12 ОУ. Излага се, че предвид направено от ответника плащане договронот възнаграждение е в размер на 281,89 лева. и е дължимо за периода от 15.06.2021 г. До 03.06.2022 г. - дата на обявяване на предсрочната изискуемост. Твърди се, че договорът е сключен съобразно правилата предвидени в българското законодателство. Сочи се, че ищецът е реализирал правата си чрез подаване на заявление по чл. 410 ГПК, като по образуваното съдебно производство срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение е постъпило възражение по см. на чл. 414 ГПК, което обосновава наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на настоящата искова претенция. Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

С писмено становище от 01.04.2025 г. подадено от ответника са изложени доводи за недопустимост на иска с оглед постановено Решение по гр.д. 1517/2021 г. по описа на Районен съд - Карлово. Сочи се, че процесния договор е недействителен с оглед сключените клаузи за допълнителни услуги “Фаст” и “Флекси”, както и че размерът на възнаградителната лихва противоречи на Д.те нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като същите са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 25.09.2024 г., а исковата молба е подадена на 24.10.2024 г. от заявителя по заповедното производство. Тук е мястото да се посочи, че съдът намира за неоснователни доводите на ответника за недопустимост на настоящото производство с оглед разпоредбата на чл. 299 ГПК, доколкото производството развило се пред Районен съд - Карлово касае единствено действителността на уговорките от процесния договор за допълнителни услуги Фаст и Флекси, като в предходното производство не е разгледан въпросът за дължимостта на главницата и договорната лихва по него.

От приложен по делото договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 30038758291 сключен между “Профи кредит България“ ЕООД и Д. Н. В. се установява, че между тях е сключен договор по силата, на който ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 3 000 лв., която ответникът се задължил да върне на 36 месечни погасителни 2 вноски. Уговорен е годишен лихвен процент 41,00 %, ГПР 49,14 %. Уговорено е връщането на сумата от 5241,86 лв.- получена заемна сума, възнаградителна лихва. Уговорени са допълнителни услуги Фаст с възнаграждение 900 лв. и Флекси с възнаграждение 2910 лева.

По делото са приобщени материалите по гр.д. №1517/2021 г. по описа на Районен съд Карлово и и ч.гр.д. № 19345/2021 г. по описа на СРС, от които се установява, че с влязло в сила Решение № 53 от 01.03.2022 г. клаузите по закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси са обявени за недействителни, като е признато за установено, че “Профи кредит България” ЕООД дължи на Д. В. заплащане на сума в размер от 1087,66 лева частично от 1828,47 лева- заплатена по процесните клаузи, като в мотивите на съдебното решение е прието за установено, че между страните по делото съществува валидна облигационна връзка по договор за потребителски кредит № 30038758291 от 14.08.2018 г. Тук е мястото да се посочи, с исковата молба ищецът очертава спорното материално право чрез неговите страни, размер и основание. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право. Обективните предели на СПН очертават предмета на материалното право – правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него, а субективните предели – страните по материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от установеното положение. Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича. При исковете за правоотношение, вкл. за парично вземане, фактите са индивидуализиращи белези, а предмет на установяване са накърненото субективно материално право и правоотношението, от което то произтича – тяхното съществуване може да бъде отречено, въпреки че всички правопораждащи факти са се осъществили, както и въпреки че някои от правопораждащите факти не са се осъществили.

Материалното правоотношение се индивидуализира от целия фактически състав, независимо от това кои факти са се осъществили и кои – не. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко, както и последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално правоотношение.

Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда спорно право – не само до неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което искът е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало ( така и т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2016 на ОСГТК, ВКС). С оглед всичко изложено съдът намира, че в настоящия съдебен процес не следва да разглежда възраженията на ответника за недействителност на процесния договор, доколкото с Решение № 53 от 01.03.2022 г. по гр.д.

3

№ 1517/2021 г. по описа на Районен съд - Карлово е установено, че между страните по делото е налице валидно възникнала облигационна връзка по договор за потребителски кредит №3 0038758291 от 14.08.2018 г., респ. този правопораждащ факт е установен със СПН.

По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от заключението на която се установява, че на ответника е предоставена сума в размер на 3000 лв., като от така предоставената сума на ответника същият е направил плащания в общ размер на 4337,83 лева за погасяване на задължението си. В своето заключение вещото лице сочи, че размерът на договорната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва за същия период.

Уточнява, че размерът на непогасената главница по договора за паричен заем е в размер 1971,79 лв., а размерът на непогасената договорна лихва е 906,06 лв. Вещото лице е изяснило, че с направените от ответника плащания е погасена сума в размер на 1828,47 лева по закупени допълнителни услуги, 1399,19 лева- договорна лихва и 1028,21 лева - главница.

Съдът възприема заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за потребителски кредит № 3003875829 от 14.08.2019г., по които кредитодателя е предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвата - договорна и за забава и останалите такси, в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.

Както бе посочено по -горе установено е между страните по делото, че между тях е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № 3003875829 от 14.08.2019г., по силата на което ищецът е предоставил на ответника сума в заем в размер на 3000 лева, със задължение да му я върне в срок до 17.07.2021 г.

По отношение на иска за заплащане на договорна лихва за периода от 15.06.2021 г. до 03.06.2022 г. съдът намира следното:

Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,12%, а ГЛП е в размер на 40,00 % . Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на Д.те нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни 4 договорите, които накърняват Д.те нрави. Накърняването на Д.те нрави по смисъла на чл.