Решение № 288 от 05.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Красимир Маринов при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20221001000749 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 41842/01.07.2022 г., подадена от „Столичен електротранспорт“ ЕАД, гр. София, ул. „Подполковник Калитин“ № 30, с ЕИК:131306107 чрез юр.к. Д. Г. срещу решение № 717/13.06.2022 г., постановено по търг. дело № 1087/2021 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Еко РесурсР“ ООД, гр. София, р-н Подуяне, ул. „Градинарска“ № 1, с ЕИК:131306107, както следва: - сумата от 80 887.08 лева, представляваща неизплатено задължение по договор за обществена поръчка № СЕ-76 от 27.06.2019 година, за което са издадени следните фактури: фактура № 13047 от 30.11.2020 г. за сумата от 7 409.82 лева, фактура № 13055 от 16.12.2020 г. за сумата от 7184.88 лева, фактура № 13065 от 31.12.2020 г. за сумата от 7 033.50 лева, фактура № 13068 от 16.01.2021 г. за сумата от 7272.54 лева, фактура № 13071 от 31.01.2021 г. за сумата от 8027.64 лева, фактура № 13370 от 16.02.2021 г.за сумата от 7678.26 лева, фактура № 12571 от 28.02.2021 г. за сумата от 6206.16 лева, фактура № 13373 от 16.03.2021 г. за сумата от 7442.52 лева, фактура № 13374 от 31.03.2021 г. за сумата от 7982.28 лева, фактура № 13377 от 16.04.2021 г. за сумата от 7622.94 лева и фактура № 13380 от 30.04.2021 година за сумата от 7026.54 лева, ведно със законна лихва върху посочената главница, считано от датата на исковата молба 17.06.2021 г. до окончателното и заплащане; - сумата от 1005.20 лева, представляваща сборът от начислената законна лихва върху всяка от платените в хода на процеса суми в общ размер от 60 242.52 лева по следните фактури: фактура № 0000012583/31.07.2020 г.; фактура № 0000012345/15.08.2020 г.; фактура № 0000012585/31.08.2020 г.; фактура № 0000012592/16.09.2020 г.; фактура № 1

0000012601/31.09.2020 г.; фактура № 0000012603/16.10.2020 г.; фактура № 0000012610/31.10.2020 г.; фактура № 0000013041/16.11.2020 г., считано от датата на исковата молба (17.06.2021 г.) до датата, предхождаща плащането по всяка от посочените фактури; - сумата от 10 868.29 лева, представляваща направените по делото разноски.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции.

Претендира присъждане на разноски.

Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно приел за изпълнено задължението на ищеца, без да е установил в какво качество представителят на купувача е подписал приемо-предавателните протоколи, както и относно правната характеристика на неустойката и нейната нищожност в хипотезата на чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД - противоречи на добрите нрави.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Еко Ресурс-Р“ ООД не е представила отговор на въззивната жалба.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят „Столичен електротранспорт“ ЕАД поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

От своя страна, въззиваемото дружество „Еко Ресурс-Р“ ООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Софийският апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано е по искова молба с вх. № 4931/17.06.2021 г., подадена от „Еко Ресурс-Р“ ООД срещу „Столичен електротранспорт“ ЕАД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 120 ЗОП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата от 141 129.60 лева, представляваща неизплатени задължения по договор за обществена поръчка № СЕ-76 от 27.06.2019 година, за които са издадени фактури със следните номера № 0000012583/31.07.2020 г., № 0000012345/15.08.2020 г., № 0000012585/31.08.2020 г., № 0000012592/16.09.2020 г., № 0000012601/31.09.2020 г., № 0000012603/16.10.2020 г., №

0000012610/31.10.2020 г., № 0000013041/16.11.2020 г., № 0000013047/30.11.2020 г., № **********/16.12.2020 г., № 0000013065/31.12.2020 г., № 0000013068/16.01.2021 г., № 0000013071/31.01.2021 г., №

0000013370/16.02.2021 г., № 0000012571/28.02.2021 г.,

№0000013373/16.03.2021 г., № **********/31.03.2021 г., № 0000013377/16.04.2021 г., № **********/30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното заплащане.

Ищецът твърди, че между страните било налице облигационно правоотношение, произтичащо от договор за обществена поръчка № СЕ-76 от 27.06.2019 година, съгласно който ответникът като възложител възложил на ищеца ежедневно и основно почистване на транспортните средства (трамваи и тролейбуси) и гаражните площи за обособена позиция:

2 почистване на транспортните средства в трамвайно депо „Банишора“ и почистване на транспортните средства в трамвайно депо „Надежда“. Ищецът изпълнил добросъвестно, точно и без забележки задълженията си по договора в периода юли 2020 година - април 2021 година, за което били съставени и необходимите документи – фактури, отчети, приемо-предавателни протоколи, подробно описани в исковата молба. От своя страна, възложителят не изпълнил задължението си по договора да заплати сумите по издадените фактури.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „Столичен електротранспорт“ ЕАД е подал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че извършил плащане по следните пет фактури - фактура № 0000012583 от 31.07.2020 година на стойност 8379.78 лева, фактура № 0000012345/15.08.2020 година на стойност 6733.38 лева, фактура № 0000012585 от 31.08.2020 година на стойност 7577.32 лева, фактура № 0000012592 от 16.09.2020 година на стойност 7396.74 лева и фактура № 0000012601 от 30.09.2020 година на стойност 7290.54 лева.

В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която твърди, че изцяло поддържа предявения иск, като по отношение на направеното възражение за заплащане на сумите по пет от издадените фактури изразява становище, че същите били заплатени след падежа и съответно след депозиране на исковата молба и образуване на настоящото дело, поради което по всяка от тях се дължала законна лихва за забава, считано от датата на исковата молба до датата, прехождаща на плащането.

В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 24.03.2022 г. ищецът признава факта, че вземанията по посочените 3 фактури са заплатени. Сочи, че с исковата молба се претендират вземания по деветнадесет фактури, като от тях в хода на процеса са платени осем, както следва: фактура № 0000012583/31.07.2020 г. е заплатена на 23.06.2021 г.; - фактура № 0000012345/15.08.2020 г. е заплатена на 23.06.2021 г.; - фактура № 0000012585/31.08.2020 г. е заплатена на 20.07.2021 г.; - фактура № 0000012592/16.09.2020 г. е заплатена на 10.08.2021 г.; фактура № 0000012601/31.09.2020 г. е заплатена на 26.08.2021 г.; - фактура № 0000012603/16.10.2020 г. е заплатена на 08.09.2021 г.; - фактура № 0000012610/31.10.2020 г. е заплатена на 24.09.2021 г.; - фактура № 0000013041/16.11.2020 г. е заплатена на 25.10.2021 г.

Заявява, че незаплатени са останали единадесет фактури, описани под № 9 до № 19, вкл. в исковата молба, както следва: фактура № 13047 от 30.11.2020 г. за сумата от 7 409.82 лева, фактура № 13055 от 16.12.2020 г. за сумата от 7184.88 лева, фактура № 13065 от 31.12.2020 г. за сумата от 7033.50 лева, фактура № 13068 от 16.01.2021 г. за сумата от 7272.54 лева, фактура № 13071 от 31.01.2021 г. за сумата от 8027.64 лева, фактура № 13370 от 16.02.2021 г. за сумата от 7678.26 лева, фактура № 12571 от 28.02.2021 г. за сумата от 6206.16 лева, фактура № 13373 от 16.03.2021 г. за сумата от 7442.52 лева, фактура № 13374 от 31.03.2021 г. за сумата от 7982.28 лева, фактура № 13377 от 16.04.2021 г. за сумата от 7622.94 лева, фактура № 13380 от 30.04.2021 година за сумата от 7026.54 лева.

Уточнява, че претендира незаплатената сума, която възлиза на 80 887.08 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и законната лихва върху вземанията по заплатените в хода на процеса фактури до датата на плащането.

3

В същото открито съдебно заседание ответникът признава факта, че дължи претендираната от ищеца сума за посочените единадесет незаплатени фактури. Моли искът да бъде отхвърлен до размера на заплатените суми.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав намира, че така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно основание правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 120 ЗОП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят не е релевирал оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съдебен състав, а именно:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, което не и спорно между страните, че в резултат на реализирана открита процедура по възлагане на обществена поръчка, открита с решение № 62/25.02.2019 година на възложителя „Столичен електротранспорт“ ЕАД дружество с едноличен собственик на капитала Столична община, на основание чл. 106, ал. 6 ЗОП с решение № 70/03.06.2019 г. ответното дружество ищецът „Еко Ресурс-Р“ ООД е определен за изпълнител.

Установява се наличие на облигационна връзка между страните, основаваща се на сключен договор за обществена поръчка № СЕ-76 от 27.06.2019 година, с възложител ответното дружество и изпълнител - ищецът, с предмет ежедневно и основно почистване на транспортните средства (трамваи и тролейбуси) и гаражните площи за обособена позиция; почистване на транспортните средства в трамвайно депо „Банишора“ и почистване на транспортните средства в трамвайно депо „Надежда“.

Страните по договора уговорили следното: Съгласно т. 2 от договора, същият се сключва за срок от две години, считано от 27.06.2019 година. Цените на уговорените услуги и начинът на плащане са определени в раздел III от договора. Предвидено е, че плащане ще се извършва на база данъчна фактура, издадена от изпълнителя, към която се прилага приемо-предавателен протокол, подписан от двете страни, като за всяко депо и почистване на обособени трасета изпълнителят издава отделни фактури два пъти месечно до 15 и до 30 число на текущия месец. Плащането следва да бъде извършено до 30 дни след представяне на разходооправдателен документ.

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че през периода юли 2020 г. - април 2021 г. ищецът е изпълнил задълженията си, предвидените в договора, за което са съставените и необходимите документи - отчети и приемо-предавателни протоколи.

Издадени са и 19 броя фактури на обща стойност 141 129.60 лева.