Решение № 252 от 01.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Светла Букова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора К. Н. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200345 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по три касационни жалби, подадени от адвокатите С. П., Н. Д. и Р. С. – упълномощени защитници на подсъдимия К. Д. К., против решение № 34 от 11.02.2026 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1123/2025 г. по описа на Апелативен съд – София.

В касационната жалба на адв. П. е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Поддържа се, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви. Сочи се, че въззивният съд не е дал отговор на всички защитни възражения, не е обсъдил противоречията в становищата на автоинженерите и на вещото лице медик и отделно от това се е позовал на негоден протокол за оглед.

В касационната жалба на адв. Д. са въведени и трите касационни основания. Според защитника същественото нарушение на процесуалните правила се изразява в това, че въззивният съд се е позовал на негоден огледен протокол и на експертни становища, съдържащи противоречия в медицинската и автотехническата си част; не са били съобразени габаритите на автомобила; неправилно е била определена скоростта на движение на автомобила на подсъдимия; възприет е механизъм на произшествието, противоречащ на показанията на очевидеца Б.. Поддържа, че не са изпълнени указанията, дадени с решение по в.н.о.х.д. № 727/2023 г. на САС, НО, 7 състав, 1 при връщането на делото за ново разглеждане. Защитникът излага и собствени съображения относно механизма на настъпване на произшествието, които счита за обективни и съответстващи на действително случилото се.

Обосновано е и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се твърди, че неправилно е прието нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, вместо на чл.

20, ал. 2 ЗДвП. Навеждат се и доводи за неправилно позоваване на съдебна практика. Релевирано е и касационното основание явна несправедливост на наказанието, без да са изложени аргументи в негова подкрепа.

В касационната жалба на адв. С. е въведено основанието по чл. 348, ал.

1, т. 2 НПК. Поддържа се, че вътрешното убеждение на съда е формирано въз основа на експертни заключения, в които не са определени мястото на удара, скоростта на велосипедиста, разстоянието на видимост, времето за реакция и възможността за предотвратяване на произшествието. И в тази жалба се поддържа, че огледният протокол е негоден, тъй като поемните лица са се подписали в него формално, без да са присъствали на следственото действие.

Като съществен процесуален порок се сочи липсата на оглед на велосипеда на пострадалия, както и това, че вещите лица са работили с приблизителни данни, извлечени от свидетелски показания. Поддържа се и нарушение на материалния закон, като се твърди, че деянието е случайно по смисъла на чл.

15 НК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК е въведено като последица от посочените нарушения.

С жалбата на адв. П. се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а в останалите две жалби – наред с това искане – се поддържа и алтернативно искане за оправдаване на подсъдимия.

В съдебното заседание пред ВКС а. С. поддържа съображенията и исканията, въведени с касационните жалби.

Подсъдимият К. К. се присъединява към позицията на своите защитници. В последната си дума си дума твърди, че не е виновен и моли производството да бъде прекратено.

Представителят на ВКП пледира касационните жалби да бъдат оставени без уважение. Смята, че във въззивното решение е даден правилен отговор на всяко от релевираните и пред касационната инстанция оплаквания.

Повереникът на частните обвинители Й. С. и И. В. - адвокат П. В., споделя позицията на прокурора. Обръща внимание на разстоянието, от което починалият велосипедист е бил видим за подсъдимия и на момента, в който последният е предприел спиране. Счита, че доказателствената сила на огледния протокол не е оборена. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

По процесуалното развитие на делото

2

В Окръжен съд-София е било образувано н.о.х.д. № 442/2021 г., по което подсъдимият К. К. е бил предаден на съд за това, че на 24.07.2016 г., на път ВП 81-6 от републиканската пътна мрежа, на разклона за птицеферма „Д.“, при управление на л.а. „******“ с рег. № ******, в нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на В. В. С., настъпила на 25.07.2016 г.

С присъда от 13.02.2023 г. подсъдимият К. е признат за виновен в извършване на това престъпление, но по жалба на защитата с решение №375 от 06.11.2023 г. по в.н.о.х.д. №727/2023 г. на САС, НО, 7. състав присъдата е отменена и делото е върнато на окръжния съд в разпоредително заседание.

Там съдебното производство два пъти е било прекратявано поради пороци в обвинителния акт.

Въз основа на трети обвинителен акт в ОС-София е било образувано н.о.х.д. №428/2024 г., поверено за разглеждане на 8. наказателен състав. С него подсъдимият е предаден на съд за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Словесно и правно при описание на това деяние е посочено, че на посочените по-горе време и място подсъдимият е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като поради липсата на непрекъснат контрол на превозното средство, което е управлявал, е причинил по непредпазливост смъртта на велосипедиста В. В. С..

С присъда №10 от 07.03.2025 г. подсъдимият К. К. е признат за виновен в извършване на това престъпление, като му е наложено:

-наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, отложени по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от три години и -лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

По жалби на защитата в САС е било образувано в.н.о.х.д. №1123/2025г.

С решение от 11.02.2026 г. първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Именно това решение е предмет на касационна проверка – първа по своя ред.

Касационните жалби срещу решението са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

Поради съвпадението (макар и частично) на релевираните от защитниците искания трите касационни жалби ще бъдат разгледани общо, като ще бъде акцентирано върху индивидуалните възражения на страните във всяка от тях.

НПК

По възраженията, покриващи касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 1. Неоснователно е оплакването на адв. П., че въззивното решение страда от липса на мотиви.

3

Касационният съд споделя застъпеното в жалбата разбиране, че липсата на мотиви не се изчерпва с формално отсъствие на изложение, а е налице и когато съдът не обсъди съществени доводи на страните или когато мотивите са привидни и не позволяват проследяване на логиката на формиране на вътрешното убеждение. В конкретния случай обаче такива пороци не се констатират.

Възраженията, поддържани в касационната жалба, са били поставени и пред въззивната инстанция, която им е дала изричен и обоснован отговор.

Основният акцент в защитната теза е бил насочен към оспорване на заключенията по последно изготвените комплексна медицинска и автотехническа експертиза, както и тройна автотехническа експертиза.

Въззивният съд е извършил детайлен анализ и съпоставка между всички експертни заключения по делото, включително трите първоначални автотехнически експертизи, изготвени в досъдебното производство, като е изложил аргументи защо кредитира едни от тях и не възприема други. Съдът е обсъдил и възраженията относно процесуалната валидност на протокола за оглед на местопроизшествието, като е мотивирал защо го приема за годен доказателствен източник. Анализирани са и показанията на свидетелите, включително тези на очевидеца И.ова (с предходно фамилно име Г.), които са съпоставени с останалия доказателствен материал. Въззивната инстанция е разгледала подробно и обстоятелствата, свързани с механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие – движението на участниците, мястото на удара и възможността за предотвратяване на инцидента, като е формирала ясни и логически последователни фактически констатации. От мотивите се установява по безспорен начин кои доказателствени източници са кредитирани, кои са отхвърлени и по какви съображения, както и как е изграден причинно-следственият модел на деянието. Обстоятелството, че въззивният съд не е възприел защитната версия, включително алтернативната реконструкция на произшествието, предложена от защитата, представлява израз на неговата суверенна доказателствена преценка, а не липса на мотиви.

Несъгласието с тази преценка не съставлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

2. Неоснователно е оплакването на адв. Д., че при новото разглеждане на делото не са изпълнени указанията, дадени с решение № 375/06.11.2023 г. по в.н.о.х.д. № 727/2023 г. на САС, НО, 7 състав.

С посоченото решение първоначалната присъда е била отменена поради съществени, но отстраними процесуални нарушения, свързани с недостатъци в обвинителната рамка и несъответствия в правната квалификация.[1] В изпълнение на дадените указания делото е било върнато в разпоредително заседание, като въззивният съд е очертал необходимостта от прецизиране на фактическото и правно описание на обвинението.

Впоследствие, при последователното развитие на досъдебната и съдебната фаза, първоначално внесените обвинителни актове са били връщани поради несъответствие с изискванията на чл. 246 НПК. При третото внасяне 4 на делото в съда е бил изготвен обвинителен акт, съответстващ на изискванията на процесуалния закон и на рамките, очертани от въззивната инстанция.

В тази хронология не се установява неизпълнение на съдебните указания, а напротив – тяхното последователно отразяване в процесуалното развитие на делото до момента на формиране на стабилен обвинителен предмет.

3. Неоснователни са възраженията на тримата защитници, че обективната страна на вътрешното съдийско убеждение е опорочена поради позоваване на негоден протокол за оглед на местопроизшествието.

По делото е безспорно установено, че непосредствено след настъпване на пътния инцидент е бил извършен оглед на местопроизшествието, за който е съставен протокол и е изготвен фотоалбум – вж. т. 1, л. 305 и т. 2, л. 7–14 от досъдебното производство. Безспорно е също, че протоколът е подписан от две поемни лица – Б. С. и М. А., които са били привлечени на място за участие в извършваното процесуално действие. Спорният въпрос пред инстанциите по същество се свежда до това дали поемните лица са присъствали реално при извършването на огледа или са положили подписите си под него формално.

Въззивният съд е приел първата от двете хипотези, като настоящата инстанция, без да контролира суверенното правомощие да се кредитира или не конкретното доказателствено средство, посочва, че вътрешното убеждение на съда по повод на този процесуален документ не е било опорочено по няколко причини.

На първо място, следва да се подчертае, че протоколът за оглед представлява официален удостоверителен документ, съставен от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и по установения в НПК ред. Като такъв той се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства – включително извършването на процесуалното действие, неговото съдържание и участието на поемните лица.

Оборването на тази доказателствена сила изисква категорични и несъмнени доказателства за невярност на документа или процесуална порочност, каквито по делото не са събрани.

От показанията на свидетелите С. и А. не се извежда отрицание на тяхното присъствие на мястото на инцидента. Напротив – и двамата потвърждават, че са били на местопроизшествието и са подписали протокола.