Определение № 1317 от 20.10.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1317 гр. Плевен, 20.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20264400500707 по описа за 2026 година Производство по чл.435 ал.2 т.2 ГПК .

Делото е образувано на основание депозирана жалба от В. П. Г. от гр.Плевен,длъжник по изп.дело №20268150400732 ,с кратък номер №732/2026г.по описа на ЧСИ Т.К. , рег.№*** и район на действие ОС Плевен,с вх.№28484/14.07.2026г.по описа на ЧСИ срещу действия на ЧСИ К. по посоченото изп.дело.Обжалват се наложените възбрани,запори и обявата за публична продан на имот,като се твърди незаконосъобразност на действията на ЧСИ,тъй като жалбоподателят не е собственик на имота и не е надлежно уведомен за публичната продан на имота.В заключение моли съда да бъдат вдигнати всички възбрани и запори,както и да се отмени обявлението за публична продан.

Видно от писмо ,изх.№42183/20.07.2026г. на ЧСИ до длъжника В. Г. със същото е постановен отказ за прекратяване на изп.дело,вдигане на наложените запори и възбрана,както и за спиране на насрочената публична продан.Със същото на длъжника са дадени указания да уточни в 7-дневен срок кои именно действия на ЧСИ се обжалват.

Тези нередовности на жалбата не са отстранени.Препис от така депозираната жалба с вх.№28484/14.07.2026г.е изпратена от ЧСИ за становище на присъединения взискател“Топлофикация-Плевен“АД гр.Плевен,който чрез юрисконсулт С.Ц. е депозирал писмено становище,в което е посочено,че съгласно справка от Агенцията по вписванията В. П. Г. е собственик на имота.Посочено е,че периодите,за които дружеството е претендирало суми за използвана и незаплатена топлинна енергия по присъединение изп.дела са от 01.02.2026г.-31.07.2015г. ,а вторият е от 01.08.2015г.до 31.01.2017г.Дружеството счита,че към момента на натрупване на задълженията В. П. Г. е бил собственик на цитирания в жалбата си недвижим имот,като моли да бъдат продължени всички принудителни изпълнителни действия спрямо длъжника.

На основание чл.436 ал.3 ГПК са депозирани писмени мотиви от ЧСИ 1

Т.К. ,рег.№*** с район на действие ОС Плевен по изп.дело №2026150400732 , с кратък номер №732/2026г.,в които е взето становище,че жалбата е неоснователна,тъй като няма правно основание за вдигане на наложените запори,възбрана и насрочена публична продан.Приложено е копие от изп. дело № 732/2026г. по описа на ЧСИ Т.К..

При постъпване на жалбата в ОС Плевен,с разпореждане на ПОС 488/30.07.2026г.по в.гр.д.№707/2026г.същата е оставена без движение.На жалбоподателя В. Г. е указано в едноседмичен срок от съобщението да уточни кои точно действия на ЧСИ Т.К. по изп.дело №732/2026г.обжалва и в какво се състои твърдяната незаконосъобразност.Със същото на жалбоподателя е указано да уточни коя възбрана и по отношение на кой недвижим имот се обжалва и на какво основание, кои наложени запори обжалва,а също има ли твърдения за несеквестируемост на възбраненото и запорирано имущество,кои действия на ЧСИ относно обявената публична продан и досежно кой имот се обжалват. Със същото разпореждане В. Г. е предупреден,че при неотстраняване на нередовностите в указания срок, жалбата ще бъде върната ,а производството по делото прекратено.

Призовката с указанията на съда е получена лично от жалбоподателя В.

Г. на 06.08.2026г.В указания едноседмичен срок в ПОС не е постъпила молба – уточнение,а вместо това пред ЧСИ Т.К. е депозирана нова жалба с вх.

№32322/12.08.2026г.,която съдът приема ,че има характер на уточнение на първата жалба с вх.№28484/14.07.2026г. В същата има искане съдът да извърши проверка на наложените по делото възбрани и да се предприемат необходимите действия за тяхното вдигане и заличаване. Посочено е ,че по изп.дело са наложени възбрани върху следните имоти:1./ имот собственост на майката на жалбоподателя В.Б.Г., находящ се в гр.Плевен,***./имот на жалбоподателя-избено помещение ,находящо се в гр.Плевен , *** с площ 12 кв.м. и гараж на жалбоподателя ,находящ се в гр.Плевен,*** с площ от 21 кв.м.

Твърди се,че следва да бъде извършена проверка относно възбраната върху имота на майката на жалбоподателя В.Б.Г..

В заключение моли съда да извърши проверка на законосъобразността на наложените възбрани и ако са налице основанията да разпореди тяхното вдигане ,както и заличаването им от имотния регистър,да се провери законосъобразността на възбраната на имота на В.Г.,да се предостави информация на жалбоподателя за правното основание и датата на всяка от наложените възбрани.

В срока по чл.436,ал.3 ГПК са депозирани писмени възражения от присъединения взискател

„Топлофикация-Плевен“АД гр.Плевен, представлявано от изп.директор Й.В.,чрез юрисконсулт С.С. .Взето е становище,че уточнението към жалбата е допустимо ,но същата е неоснователна.Недоказани са твърденията на жалбоподателя,че майка му В.Б.Г. е собственик на недвижим имот ,находящ се в гр.Плевен,****** .Правилно и законосъобразно ЧСИ Т.К. е наложила възбрана върху 1 /6 ид.част от този имот, собственост на жалбоподателя В. Г. ,след подробна и обстойна проверка дали последният е собственик на имота,респ.каква идеална част от правото на собственост притежава.В писмените възражения подробно са анализирани приложените по изп.дело документи относно 2 правата на собственост върху процесния апартамент №8 .Относно другите два имота , посочени в т.2 и т.3,съответно избено помещение на същия адрес с площ 12 кв.м.и гараж №3 на същия адрес,В. Г. сам е заявил,че са негова собственост и спрямо тези имоти няма основание да бъдат заличени вписаните възбрани ,тъй като са наложени с цел да се обезпечи успешното принудително изпълнение на паричните вземания.Поради липса на правни основания уточнението към жалбата е изцяло неоснователно и недоказано,като ЧСИ не е нарушил правата и интересите на длъжника,като моли атакуваните 3 броя възбрани да запазят своето действие и да не бъдат заличавани.

В заключение дружеството моли съда да остави без разглеждане уточнението към жалба вх.№32322/12.08.2026г.,депозирано от В. П. Г. срещу действията на ЧСИ Т.К. по изп.д.№732/2026г.и да се прекрати производството по жалбата като недопустимо.Ако съдът приеме жалбата и уточнението за разглеждане,моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

На основание чл.436 ал.3 ГПК са депозирани писмени мотиви от ЧСИ Т.К. ,рег.№*** с район на действие ОС Плевен по изп.дело №2026150400732 , с кратък номер №732/2026г.,в които е взето становище,че жалбата е неоснователна,тъй като няма правно основание за вдигане на наложените запори,възбрана и насрочена публична продан.

От жалбоподателя В. П. Г. е постъпило допълнение към жалба,вх.

№9863/21.08.2026г.по описа на ОС Плевен относно насрочената публична продан на неговия гараж с площ от 21 кв.м.,находящ се в гр.Плевен , ***.С това допълнение към жалбата се оспорва дължимостта на вземането на професионалния домоуправител ,като моли съда да провери правното основание ,на което жалбоподателят е посочен като длъжник.Описани са по размер вземанията на „Топлофикация Плевен“,съгласно удостоверенията по чл.456 ГПК.Оспорва качеството си на длъжник като излага доводи,че претендираните от „Топлофикация Плевен“суми се отнасят до апартамент, който не негова собственост.В заключение моли съда да спре действията по публичната продан на гаража с площ от 21 кв.м.,находящ се в гр.Плевен, ***,да се спре публичната продан с начална дата 24.08.2026г.,да се извърши проверка на основанието въз основа на което жалбоподателят е посочен като длъжник по вземанията на професионалния домоуправител и на „Топлофикация Плевен.

Окръжният съд, като прецени изложените в двете жалби,втората с характер на уточнение,както и на допълнението към жалбата , приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

От приложеното копие на изп.д.№732/2026г.по описа на ЧСИ Т.К. е видно,че същото е образувано на 08.05.2026г.на основание подадена молба от „Домоуправител Плевен“ЕООД гр.Плевен,представлявано от управителя Н.Г. и издаден изпълнителен лист №593/29. 04.2026г.от Районен съд Видин по ч.гр.дело

№764/2026г.,на основание заповед за изпълнение

№740/2026г.Съгласно изпълнителния лист В. П. Г. е осъден да заплати на „Домоуправител Плевен“ЕООД гр.Плевен посочените суми:главница 148,77 евро,неизпълнено задължение за месечни разходи за управление и

3 поддържане на общите части на сградата, вкл.хонорар на домоуправителя ,месечни вноски за периода от м.март 2025г.до м.февруари 2026г.вкл.,ведно със законна лихва от 22.02.2026г.до окончателното изплащане на вземането ,както и направените разноски -204,50евро за адв.възнаграждение и ДТ в размер на 10,86 евро.

След образуване на изп.дело ЧСИ Т.К. е извършила пълно имуществено проучване на длъжника В. Г. ,направени са справки в Агенцията по вписванията,имотен регистър и АГКК Плевен,МДТ- Плевен.

По изп.дело Държавата чрез НАП е присъединена като взискател за сумата 12 136,70 евро.

На 19.05.2026г.на длъжника В. П. Г. е изпратена покана за доброволно изпълнение ,ведно с препис от заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и извлечение от счетоводните регистри,като същият на 21.05.2026г.е отказал да получи документите/л.54 от изп.д./Съгласно разпоредбата на чл.44,ал.1 ,изр.последно от ГПК отказът на получателя не засяга редовността на връчването,поради което съдът приема,че поканата за доброволно изпълнение , в която подробно са описани задълженията е надлежно връчена на В. Г..

С разпореждане от 28.05.2026г.на основание чл.456 ГПК и депозирано искане от същата дата на „Топлофикация Плевен“АД гр.Плевен,дружеството също е присъединено като взискател по изп.дело №732/2026г.на основание две удостоверения по чл.456 ГПК,издадени по изп.дело №500/2018г. и по изп.д. №1166/2017г.,двете по описа на ЧСИ П.П..В удостоверенията по чл.456 ГПК/л.82-83 от изп.дело/са описани задълженията на В. П. Г. към „Топлофикация- Плевен“АД гр.Плевен-главница ,лихви и разноски, изп.листове въз основа,на които са образувани двете изп.дела по описа на ЧСИ П.П.,начислените от последния такси и разноски по изп.дела.

Със запорни съобщения на ЧСИ Т.К. са наложени запори върху МПС с рег.№*** и с рег.№***,запор върху трудово възнаграждение,запор върху банкови сметки и вземания.

ЧСИ К. е наложила възбрани върху следните недвижими имоти, собственост на длъжника:

1/избено помещение №“*** от вход В,находящо се в гр.Плевен,в сградата на ***;

2./гараж №3,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,находящ се в гр.Плевен,***,***,с предназначение за търговска дейност;

3./ 1/6 ид.част от апартамент №8,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,находящ се в гр.Плевен,у***.

Относно гараж №3 на 29.05.2026г.е извършен опис на имота,ВЛ е изготвило заключение за пазарната му стойност и спрямо този имот е насрочена публична продан за периода от 24.07.2026г.до 24.08.2026г.

От данните по приложената преписка се установява,че по искане на взискателя,с разпореждане на ЧСИ К. от 13.08.2026г. публичната продан на гараж №3,насрочена за период от 24.07.2026г.до 24.08.2026г.е спряна.

При така изяснената фактическа обстановка,Окръжният съд приема,че 4 жалбата,уточнението и допълнението към нея са недопустими по следните съображения.

В чл.435 ал.2 т.1-7 ГПК изчерпателно са посочени действията на съдияизпълнителя,които подлежат на обжалване от страна на длъжника.В чл.435 ал.2 т.2 от ГПК е предвидена възможност за обжалване на действия на съдебен изпълнител по насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.Единствено в тази хипотеза при твърдения,че наложените запори и възбрани касаят несеквестируемо имущество,длъжникът може да обжалва тези изпълнителни действия.В този смисъл е и задължителното за съдилищата ТР № 2/26.05.2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013 г.,където в мотивите към т.1 е прието, че запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

В случая в депозираните две жалби и допълнение жалбоподателят не твърди ,че възбранените имоти са несеквестируеми,а единственото възражение срещу действията на ЧСИ Т.К. е,че някои от тези имоти не са негова собственост.Доколкото не се твърди несеквестируемост на възбранените имоти,налагането на възбрана от ЧСИ и извършената от ЧСИ проверка на собствеността на имотите , не е сред лимитативно изброените в чл.435 ал.2 ГПК действия,които длъжникът може да обжалва пред съда,поради което така депозираните две жалби,респ. втората с характер на уточнение на първата се явяват недопустими.Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено,че от събраните в хода на изп.производство доказателства –нотариални актове,справки от АВ и от имотния регистър, категорично се установява,че длъжникът В. Г. е собственик на 1/6 ид.част от апартамент №8,находящ се в гр.Плевен, у***,която ид.част е придобил по наследство от баща си П.Т. Г..Видно от мотивите на ЧСИ К. същата е направила служебна справка в РС Плевен дали е налице вписан отказ от наследство,като съгласно представеното удостоверение от ПРС няма вписан отказ на В. Г. от наследството на неговия баща П.Т. Г..Възбраната върху апартамент №8 е наложена не върху целия имот,а само върху притежаваната от длъжника В. Г. 1/6 идеална част.Относно другите два имота ,които са възбранени гараж №3 и избено помещение,самият жалбоподател посочва,че са негова собственост.