Решение № 2723 от 11.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2723 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря Николета Н. Венкова като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20241110202859 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. С Г., ЕГН: **********, с адрес гр. С, ул. „С п“ № , ет. , ап. , чрез адв. М. А., против електронен фиш серия К № 8463174, издаден от СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.

4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗдвП на Г. е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.

В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразността на атакувания електронен фиш. Оспорва начина на връчване на електронния фиш. Релевира доводи за допуснати съществени процесулани нарушение при издаването на електронния фиш, касаещи липсата на посочени данни на длъжностното лице, неговата компетенция, имената, подпис и място на връчване.

Твърди се, че не е посочено и коя нарушената разпоредба на закона, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Застъпва становището и че не е посочено и в какво се изразява повторността и коя предходно друго нарушение е било извършено от жалбоподателя. Сочи, че не е ясно дали е спазено правилото на чл. 10, ал.3 от Наредбата № 8121з-532/12.05.2015г. Моли да се отмени атакувания електронен фиш и претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

За проведеното на 08.05.2024г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят Г. се явява лично, не се представлява от адв. А.. Жалбоподателят в дадения ход по същество поддържа жалбата и на изложените в нея основания моли атакуваният електронен фиш да бъде отменен.

По делото са постъпили писмени бележки от директора на СДВР, чрез юрк. И, в които е изразено становище в насока потвърждаване на електронния фиш. Направено е и искане за 1 присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

Към 29.11.2023г. лек автомобил „Ауди КУ 5” с ДК № бил собственост на жалбоподателя Г. Стаев Г..

На 29.11.2023г. в 10:11ч. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. София, по бул.

„Ботевградско шосе“, с посока на движение от “Околовръстен път” към ул. „Челопешко шосе“. Преминавайки до № 459 на бул. „Ботевградско шосе“, скоростта на движение на автомобила била 70 км/ч. /съгласно приспаднат толеранс - 3 км/ч. от отчетената скорост/.

Същевременно разрешената скорост за движение в съответния участък от пътя била 50 км/ч. за населено място.

Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол № 11743f0, разположено в участъка. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 07.09.2017г., със срок на валидност на одобрението десет години. Към 29.11.2023г. била преминала последваща проверка за изправност на 30.03.2023г. На процесните време и място била позиционирана от екип на ОПП СДВР.

Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на Г., в качеството на собственик на автомобила, било наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.

182, ал. 4, вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП - за извършено в условията на повторност нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост в населено място с 20 км/ч. В електронния фиш било изрично посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4023235.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства, както следва: веществени приложен снимков материал към електронния фиш, и писмени - справка относно собствеността върху лек автомобил „Ауди КУ 5” с ДК № електронен фиш Серия К № 4023235; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; протокол за проверка № 037-СГИСИС/30.03.2023г.; протокол-извлечение относно вписан тип средство за измерване; решение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол за използване на АТСС рег.

№ 4332р-82461/10.11.2023г.; ежедневна форма на отчет; справка-картон на водач, както и всички останали приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства по делото.

Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.

Писмените доказателства, и конкретно протокол рег. № 4332р-82461/10.11.2023г., носи 2 безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по отношение на факта, че в процесния участък имало поставен знак за контрол на движението, въвеждащ максимално допустима скорост от 50 км/ч. Посредством заверените копия от протокол за проверка № 037-СГ-ИСИС/30.03.2023г. и протокол-извлечение относно вписан тип средство за измерване се изяснява, че техническото средство-мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания.

Изискванията относно позициониране на техническото средство и проведен инструктаж на полицейските служители са спазени, видно от протокола за използване на автоматизирано техническо средство и от ежедневната форма на отчет.

От приложения електронен фиш Серия К № 4023235, ведно с приобщените доказателства относно момента на влизането му в сила, и от справка-картон на водач, не се установява, на коя дата цитираният електронен фиш е влязъл в сила за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил, позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и измерената скорост на движение.

Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния фиш.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на 3 осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че собственик на МПС е Г. Стаев Г.. Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП глоба в размер на 100 лв. Посочено е също, че нарушението е извършено в условията на повторност - в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4023235 на дата 24.11.2023г.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно давността срокове.

Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч под 100 км/ч., което е отчетено от административнонаказващия орган в полза на водача.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 29.11.2023г. в 10:11 ч. лек автомобил „Ауди КУ 5” с ДК № е бил управляван бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от “Околовръстен път” към ул. „Челопешко шосе“, като преминавайки до № 459 на бул. „Ботевградско шосе“, се е движил със скорост от 70 км/ч. /след приспаднатия толеранс/, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., за населено място. При това осъществен е съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство, водачът да не превишава максимално допустимата скорост за движение на МПС в населено място, с ограничение на скоростта от 50 км/ч. При констатираното движение на посоченото в електронния фиш място и време със скорост от 70 км/ч., е нарушена забраната на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като превишението на разрешената скорост е с 20 км/ч.

От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на МПС е жалбоподателят Г. С Г.. Следователно именно последният е административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, като отговорността му е обективна, предвид факта, че не е подал в законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало автомобила.

Видно от съдържанието на електрония фиш е, че с него се налага санкция на жалбоподателя Г., именно в качеството му на собственик на лекия автомобил.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗдвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на 4 мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗдвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмените доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците по делото.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.