Решение № 248 от 03.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Велико Търново, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. Г.ЕВА-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20264110200037 по описа за 2026 година за да се произнесе взема предвид :

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН

Жалб. А. С. А., обжалва НП №**-***-***/**.**.****г. на Началник група в сектор ПП при ОДМВР – ***, като излага твърдения, обосноваващи тезата му, че не е съществувала безопасна възможност за незабавно спиране на подадения сигнал, без да се застраши животът и здравето на останалите участници в движението. Счита, че налагането на наказание „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 3 месеца е несъразмерно тежко, предвид невъзможността в този срок да упражнява професията си на шофьор и последиците свързани осигуряване на доходи за семействата му. Моли съда да измени наказателното постановление.

Въззиваемата страна не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено : С Наказателно постановление №**-******/**.**.****г. на Началник група в сектор ПП при ОДМВР – ***, на жалбоподателя А. С. А., с ЕГН/ЛНЧ **********, от с. с.***, ул.“***“, № **, за това, че на **.**.****г., около *:* часа, в Община ***, на път *** № *, като 1 водач на лек автомобил „***, ***, при подаден сигнал за спиране от контролен орган - К. К. К. - инспектор в сектор "Контрол и правоприлагане" към „Национално тол управление“, не изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място, а вместо това продължил движението си и не се върнал на място, в нарушение на чл.103 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДв.П, е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 месеца.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №*** от **. **.****г., съставен от свидетеля Г. С., мл. автоконтрольор към сектор ПП при ОДМВР – ***. В акта е констатирано, че жалб. А. С. А., с ЕГН/ЛНЧ **********, от с. с.***, ул.“***“, № *, за това, че на **.**.****г., около *:* часа, в Община ***, на път *** № *, като водач на лек автомобил „***, ***, при подаден сигнал за спиране от контролен орган - К. К. К. - инспектор в сектор "Контрол и правоприлагане" към „Национално тол управление“, не изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място, а вместо това продължил движението си и не се върнал на място, в нарушение на чл.103 от ЗДвП.

От показанията на актосъставителя - св.С. се установи, че констатациите в АУАН са направени от него на база свидетелски показания, закрепени в писмена форма „ обяснения“, от **.**.****г., на служителите от „НТУ“ - К. К. и П. В. и съставени от тах докладни записки.

Фактическата обстановка не се оспорва от жалб.А. и от приложените по преписката писмени доказателства, както и отразени данни в декларация по чл.188 от ЗДв.П и обяснения от **.**.****г., се установява, че на **.**.****г., около *:* часа, в Община ***, при управление на лек автомобил „***, с рег.№ ***, не спрял на подаден сигнал от служителя на „Национално тол управление“, инспектор К. К.. Причината за предприемане на спиране на водача били данните получени от системата на контролните органи за фиксирани две нарушения с автомобила.

АУАН бил съставен от св.С., в присъствието на св.Х., в сградата на сектор ПП при ОДМВР-***, в отсъствие на жалб.А., след като същият бил 2 призован за съставяне на акта с покана, връчена му на **.**.****г., приложена по преписката.

Със заповед № *** - *** от **.**.****г. на Министъра на вътрешните работи, определени да съставят АУАН по ЗДП, в териториалните подразделения на ОДМВР, са полицейските органи, а сред оправомощените лица да издават НП – началниците на групи в сектор ПП при ОДМВР – т.3.11.

С оглед на установеното, се налагат следните правни изводи :

От формална страна, АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са законосъобразни – съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл.42 и чл.57 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДП, оправомощен със заповед на Министъра на вътрешните работи.

АУАН е съставен на база писмени доказателства и доказателствени средства, в отсъствието на нарушителя, но след като е бил надлежно призован за участие в производството.

По същество, с деянието си жалбоподателят А. виновно не е изпълнил задължението си като водач на МПС по чл. 103 от ЗДП при подаден сигнал за спиране от контролните органи, които са оправомощени по закон да осъществяват контрол – в случая на осн. чл.167а от ЗДв.П, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания, с което е осъществил състава на нарушението по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП.

Както актосъставителят, така и наказващият орган, правилно са квалифицирали извършеното и са посочили нарушената материална разпоредба, уреждаща задълженията на водачите при подаден сигнал за спиране от контролните органи. На следващо място правилен е изводът на наказващия орган, че това деяние освен нарушаващо разпоредбата на чл.103 от ЗДП, осъществява и състава на нарушението по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП.

От субективна страна, дори да се приеме, че водачът не е видял навреме подадения сигнал и е преценил, че така ще се избегне рискова 3 ситуация, то това не го оневинява. Естеството на управлението на автомобила и нормите на ЗДП, възлагат задължението на водача да наблюдава непрекъснато пътното платно, да съобразява своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата - чл.6, т.1 от ЗДП. Следователно водачът е бил длъжен, а предвид обстоятелствата в конкретния случай, е могъл да съобрази поведението си с подадения сигнал, като е имал възможност плавно да намали скоростта и така да не създава рискова ситуация за движещите се отзад. След като не го е направил, е осъществил състава на нарушението по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП.

Касае се до формално нарушение, свързано с регулиране на отношения с висока степен на обществена значимост, при които всяко е неизпълнение на повелителна норма на закона е деяние с висока степен на обществена опасност.Правила уреждащи движението по пътищата, имат пряко отношение към живота и здравето на хората и следва да се съблюдават строго от участниците в него. Липсва основания за квалифициране на деянието като маловажно.

Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, но при индивидуализацията на санкцията, наказващият орган не е изложил съображенията си според изискванията на чл.27 от ЗАНН.

Причината довела до вземане на решението за извършване на нарушението , макар и необосновано от обективна страна, следва да се вземе под внимание при отчитане на отговорността. Макар и да не повлиява върху съставомерността на деянието, то следва да се отчете от субективна страна, като фактор повлиял форирането на решението за извършване на деняието и да се отрази при индивидуализацията на наказанието като смекчаващо обстоятелство.

Ето защо съдът счита, че в това отношение, при липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, установени и изложени от наказващия орган, при отчитане на установеното смекчаващо отговорността обстоятелство, НП следва да се измени, като се намали наложената санкция до минимума на двете предвидени административни наказания.

Всъщност, макар и да не е посочено в наказателното постановление, наказващият орган вероятно е целял налагането на минимална 4 санкция, но не е съобразил приложимата редакция на закона по време, с оглед нормата на чл.3, ал.1 от ЗАНН. Към момента на извършването за нарушението по чл175, ал.1, т.4 от ЗДв.П се е предвиждала санкция – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв., докато при новата редакция в сила от 07.09.2025г., санкцията е фиксирана – глоба от 200 лева и лишаване от право за срок от три месеца.

Възможността да се индивидуализира санкцията в по-нисък размер сочи, че действалата към момента на извършване на деянието редакция е поблагоприятна за дееца и на осн чл.3, ал.2 от ЗАНН, следва да се приложи.

Искане по разноските не е направено.

С оглед на изложено и на осн. чл.63, ал.2, т. 4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №**-***-***/**.**.****г. на Началник група в сектор ПП при ОДМВР – ***, с което на жалбоподателя А. С. А., с ЕГН/ЛНЧ **********, от с. с.***, ул.“***“, № *, за това, че на **.**.****г., около *:0* часа, в Община ***, на път * № *, като водач на лек автомобил „***, ***, при подаден сигнал за спиране от контролен орган - К. К.

К. - инспектор в сектор "Контрол и правоприлагане" към „Национално тол управление“, не изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място, а вместо това продължил движението си и не се върнал на място, в нарушение на чл.103 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДв.П, е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца, като НАМАЛЯВА наложената санкция - на глоба от 50 / петдесет / лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от един месец.

Решението подлежи на обжалване съобщението на страните пред ВТАдм.С.

5 в

14-дневен срок от

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6