Присъда № 11 от 24.09.2025, Окръжен съд - Силистра

МОТИВИ

НОХД №314/2025г.на СсОС

Против подсъдимия Д.Р.Д от гр.Добрич е предявено обвинение по чл.343, ал.1, б.“в“, вр.с чл.342, ал.1 НК за това, че на 02.09.2024г. около 16:00 часа по път II-21, км.61+500 в посока от гр.Силистра към гр.Русе, управлявайки лек автомобил „Мерцедес Е220“ с рег.№ **** е нарушил правилата за движение по 20, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП като изгубил контрол мърху управляваното от него МПС, в следствие на окето навлязъл в лентата за насрещно движение, допуснал ПТП с движещият се в обратна посока лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№*** и по непредпазливост причинил смъртта на К.И.С..

В съдебно заседание, подсъдимия лично и чрез процесуалния си представител, в процедурата по чл.248, ал.1, т.4 от НПК изразява желание съдебното производство да протече по реда на Глава двадесет и седма от НПК, т.е. съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 НПК.

В тази връзка подс.Д. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като лично и чрез защитата си се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, предвид на което, с определение по чл.372, ал.4 НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата, ще ползва направените от подсъдимия самопризнания, без да се събират доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа предявеното обвинение, като счита, че то е безспорно доказано от фактическа и правна страна, поради което иска от съда да признае подсъдимия за виновен по предявеното обвинение и да му наложи наказание лишаване от свобода. Прокурорът намира, че предвид наличните смекчаващи вината обстоятелства, размера на наказанието би следвало да е към минималния размер, съобразявайки се и с разпоредбата на чл.2, ал.2 НК. Счита също така, че в случая са налице предпоставките за приложение на института на чл.66 НК, като изпитателния срок бъде определен в предвидения от закона максимален размер.

Процесуалният представител на подс.Д. заявява, че коректно и обективно е изложена фактическата обстановка в обвинителния акт. Адв.Й. пледира към съда за снизходителност при определяне размера на наказанието вземайки предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства и приложение на института на условното осъждане. Адв.Й. намира, че са налице условията за приложение и на разпоредбата на чл.55 НК.

Подс.Д. изразява искрено съжаление за случилото се, твърди, че е осъзнал вината си и моли съда за снизхождение при определяне на присъдата, това желае и в правото му на последна дума.

1

Конституираните като частни обвинители Р.П.С. и И.И.С. редовно призовани за съдебно заседание не се явяват. Не се явява и процесуалният им представител адв.Боев, който е депозирал писмено становище под формата на молба, в която излага позицията си по въпросите по чл.248, ал.1 НПК и иска от съда при евентуално приключване на делото с присъда да наложи наказание на подсъдимия в размер около и над средния предвиден в закона.

Съдът като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към ДП №192/2024г. по описа на РУМВР-Тутракан, становището на страните изразени в съдебно заседание и в писмена форма, прие за установено от фактическа страна следното:

Подс.Д. е правоспособен водач на МПС от 1972г. с придобита категория С.

На 02.09.2024г. след 12:00 часа той и съпругата му Р.Т. Д.а предприели пътуване от гр.Добрич за гр.Русе, където живеела майката на съпругата му.

Пътуването осъществявали с л.а. „Мерцедес Е220“ с рег.№ ****, управляван от подсъдимия, а съпругата му седяла на предната дясна седалка.Маршрутът на движение преминавал през гр.Силистра и гр.Тутракан. В около 16:00 часа те се движили по път II-21 и са се намирали в района на километър 61+500. В същото време в обратна посока, от гр.Тутракан към гр.Силистра пътували пострадалия К.И.С. и неговата майка-св.С.. Те се предвижвали с л.а.

„Фолксваген“ с рег.№ ***, управляван от пострадалия С., а св.С. седяла на предната дясна седалка. Веднага след преодоляването на ляв за тях завой с радиус 630м. и наклон на изкачване от 2,2% те навлезли в прав пътен участък.

В този момент идващият срещу тях автомобил управляван от подсъдимия излязъл от неговата лента за движение и навлязъл в тяхната. Пострадалия възприемайки опасността за движение предприел намаляне на скоростта но понеже разстоянието между двата автомобила при навлизането на л.а.

„Мерцедес“ в насрещната лента за движение е било само на 46,2 метра, той не успял да предотврати удара и двата автомобила се сблъскали с предните се леви части и страни. След удара двата автомобила са преустановили движението си на местата, където са намерени при огледа.

Св.С. успяла да се свърже и подала сигнал на тел.112, като на място пристигнали екипи на пътна полиция и ЦСМП, които констатирали смъртта на пострадалия С..

Видно от изготвената СМЕ непосредствената причина за смъртта на С. се дължи на тежката ЧМТ с масивно кървене от отворите на ушите и масивна аспирация на кръв в белите дробове, поради дислоцирано счупване на черепната основа с развитие на хеморагичен шок съпроводен от асфиксия поради масивното количество кръв вдишано в белите дробове, както и наличие на голямо количество кръв в стомаха. Получените увреждания могат да бъдат обяснени с механизма на ПТП. Непосредствено преди смъртта си С. е употребил алкохол в концентрация от 0,11 промила, но не е бил алкохолно повлиян.

В кръвта на подс.Д. не е установено наличието на етилов алкохол или наркотични вещества.

2

С оглед приетия от съда ред на разглеждане на съдебното производство и признаване изцяло на фактите, съдът намира, че фактическата обстановка е установена въз основа на съвкупната оценка на всички писмени, гласни и веществени доказателства събрани чрез съответните процесуални способи, в съответствие с реда на изготвяне и проверка, поради което и съдът цени тяхната допустимост и стойност. Ето защо може да бъде направен категоричен извод за съвместимост и пълнота на доказателствените средства събрани в процеса.

Според съда, настъпилия съставомерен резултат-смъртта на К. С. е пряка и непосредствена последица от извършеното от подс.Д. нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1 ЗДвП.

Чл.20, ал.1 ЗДвП вменява на водачите непрекъснато да контролират управляваното от тях МПС. В случая е налице безпричинно отклоняване на автомобила от праволинейното му движение по главен път II-21, в съчетание с непредприемането от страна на подсъдимия на никакви действия за овладяване на ситуацията и възстановяване контрола над управлявания от него автомобил. Това очевидно показва, че той не е следила всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка, и не е бил фокусиран върху управлението на МПС-во. В случая не са били налице обективни причини за това, и възникналата конфликтна ситуация се дължи изцяло на неправомерното поведение на подсъдимия. Вследствие на това, автомобилът е навлязъл в насрещната лента за движение и е ударил правомерно движещият се там л.а., управляван от пострадалия.

Вследствие на неправомерното поведение на подс.Д. свързано с нарушеното императивно задължение за всеобхватно и непрекъснато следене на пътната обстановка, е довело до невъзможността подсъдимия да контролира управлявания от него автомобил, поради което се е създала и опасната ситуация.

Конкретните климатични и пътни условия, както и техническото състояние на автомобила не са оказали никакво влияние за допускане на ПТП.

Движението се е осъществявало по пътно платно с широчина от 7,73м , сух асфалт, ясно време, отлична видимост, прав пътен участък, в светлата част на денонощието. Установената от АТЕ геометрична видимост по пътя в района на ПЛО за посоките на движение на двете МПС е около и над 180 метра.

В заключение съдът приема, че неосъществявания непрекъснат контрол над управлявания автомобил, е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, а оттам и с причинения съставомерен резултат. Конкретното автопроизшествие на конкретното място, при конкретните климатични условия е нормално предотвратимо, съобразно техническите показатели на л.а. „Мерцедес“ и пътните условия, при които причината за ПТП не е от инжинерно-техническо естество, а поведението на автомобила е резултат от неадекватното управление на подс.Д..

Такова е и становището на вещото лице изготвило АТЕ, което е категорично, че настъпването на ПТП би могло да бъде предотвратено единствено при положение, че водачът на л.а. „Мерцедес“ го е управлявал в 3 своята лента за движение, без да навлиза в лентата за насрещно движение.

Според съда, от доказателствената съвкупност по безспорен начин се установява авторството на деянието, времето, мястото и механизма на извършването му, както и характера на телесните увреждания довели до смъртта на пострадалия С..

Ето защо съдът прие, че от обективна страна подс.Д. е осъществил престъпния състав на чл.343, ал.1, б.“в“, вр.с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 02.09.2024г. около 16:00 часа по път II-21, км.61+500 в посока от гр.Силистра към гр.Русе, управлявайки лек автомобил „Мерцедес Е220“ с рег.№ **** е нарушил правилата за движение по 20, ал.1, от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като изгубил контрол върху управляваното от него МПС, в следствие на което навлязъл в лентата за насрещно движение, допуснал ПТП с движещият се в обратна посока лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№*** и по непредпазливост причинил смъртта на К.И.С..

Подс.Д. при управлението на л.а. „Мерцедес“ е имал обективната възможност за своевременно възприемане на другите участници в движението /пътните и климатични условия напълно са способствали за това, а и движението не е било натоварено/, но поради отклоняване на вниманието е загубил контрол над автомобила и е създал условия за допускане на ПТП. В тази насока е и Решение №59/07.01.2021г. по н.д. №39/2020г., 2-ро н.о. на ВКС, в което е посочено: При отклоняване на вниманието по каквито и да е причини, включително заспиване, водачът е в обективна невъзможност изобщо или правилно да възприема измененията в пътната обстановка и да ги контролира, като отговаря за това, че сам виновно се е поставил в състояние на пасивност по отношение на задължението си активно да владее и насочва управлението на МПС“.

Според съда нарушенията по чл.20, ал.2 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП не са в причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Подс.Д. е навлязъл безпричинно в насрещната лента за движение вследствие на допуснатото нарушение на разпоредбата по чл.20, ал.1 от ЗДвП, а останалите две нарушения не са били осъзната, самостоятелна и целенасочена неправомерна проява от негова страна. Както бе посочено, пътните и атмосферни условия са били изключително благоприятни и по отношение на подсъдимия не са съществували никакви обективни фактори задължаващи го да управлява лекия автомобил с по-ниска от разрешената за конкретния пътен участък скорост. Още повече, че той действително е управлявал л.а. с по-ниска от разрешената скорост, която в случая е била 90км/ч, а той се е движил със скорост от около 83,2 км/ч. Това се потвърждава и от вещото лице изготвило АТЕ-„В делото няма данни за препятствия или други участници в движението, които да са ограничавали видимостта пред двамата водачи“, т.е. не са съществували никакви предвидими или възникнали непредвидими препятствия, с които подсъдимия е следвало да съобрази своето поведение.

Данните по делото изключват също така възможността, поведението на подсъдимия по навлизането в насрещната лента за движение да е в следствие 4 на целенасочени волеви действия, примерно той да е предприел маневра изпреварване или заобикаляне.

Предвид на горното, съдът счита, че не следва да се ангажира наказателна отговорност по отношение на подсъдимия за правилата по чл.20, ал.2 и чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, поради което и го оправда в тази част на обвинението.

От субективна страна престъплението е извършено непредпазливо при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/, тъй като подсъдимия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед конкретните обстоятелства е бил длъжен, и е могъл да ги предвиди. Деянието е извършено при много добри пътни и атмосферни условия в светлата част на денонощието, като не са били налице никакви обективни причини, които да оправдаят неправомерното му поведение, т.е. той освен че е имал възможност да предвиди и предотврати престъпния резултат, но е бил длъжен да го стори. Вследствие на неправомерното поведение на подс.Д., свързано със задължението му да контролира непрекъснато управляваното МПС се е създала непредотвратима пътна ситуация.