Решение № 825 от 25.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 825 гр. Пловдив, 25.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330104248 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Х. С. А., ЕГН ********** против „Сити кеш” ООД, ЕИК 202531869, с която са предявени обективно съединени – установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19 ЗПК и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди сключен договор за паричен заем от 29.08.2018 г., по който клаузата за дължимост на неустойка по чл. 8 за непредоставено обезпечение била нищожна, като уговорена в противоречие със ЗПК, ЗЗП и в нарушение на добрите нрави.

Моли за прогласяването й за такава и присъждане на недължимо платена по нея сума от 421,46 лева за периода 29.08.2018 г. – 29.12.2022 г. /вж. изм. чрез увеличение по чл. 214 ГПК в о.с.з./, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 23.03.2023 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който признава иска за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка, но оспорва сума по нея да е била начислявана/изисквана/плащана от ищеца. Моли за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, като разноските не следвало да се възлагат в негова тежест. Не претендира разноски, възразява за недължимост на такива на наср. страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е подписан договор за паричен заем от 29.08.2018 г., по който е уговорена клауза по чл. 8 за дължимост на неустойка при непредоставено обезпечение от 789,05 лева /вж.

Определение по чл. 140 ГПК № 6382/05.06.2023 г. – л.27-28/.

Според договора е предоставена сума от 1200 лева, при ГПР 49,42 %, ГЛП 40,08 %. В чл. 8 е предвидена дължимост на неустойка от 789,05 лева при непредоставяне на обезпечение.

Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи и служебно.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури обезпечение в тридневен срок от сключване на договора – поръчителство на ФЛ или банкова гаранция, като при неизпълнение са предвидили неустойка. Размерът й представлява 77,75 % от този на предоставената сума /вж. ССЕ/.

Следва да се посочи, че ответникът, върху когото лежи док. тежест за установяване валидността на оспорената клауза, не провежда пълно и главно такова.

Напротив – признава иска за основателен.

С оглед изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, съгл. погасителен план /ССЕ/, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към 2 погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на неустойката е значителен сам по себе си, в т.ч. съотнесен към предоставената сума.

Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя драстично нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.

Тъй като противоречието между неустойката и добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие. Нищожността е пречка за възникване на задължение.

Ето защо, установителният иск е доказан и следва да бъде уважен.

По осъдителния иск:

Според приетото заключение на ССЕ, което се кредитира като ясно и компетентно изготвено, съобразно предоставените данни от отв. дружество, кредитът е предсрочно погасен, а платената сума за неустойка – възлиза на търсената искова сума.

Тя подлежи на връщане, т.к. е недължимо платена по нищожна клауза. Искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за платени: 100 лв. – ДТ и 250 лв. – деп. ССЕ.

3

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ същото възлиза на минимума от 480 лева с ДДС /предвид док. за регистрация/, което ще се присъди лично на пълномощника. Няма основание да не бъдат присъждани разноски за безплатна помощ – представеният от ответника документ не носи подпис на ищеца и е за период, неотносим към скл. на ДПЗС; справки за вписвания в ТР и АВ не удостоверяват наличие на имущество, което да доказва възможност за плащане на адв. възн.; заведени други дела срещу дружеството не се отразява на извода за дължимост на разноски, т.к. касаят различни договори, по които самият ответник е предвидил клаузи – процесната нищожна и изцяло в ущърб на потребителя, чрез които да го обвърже със задължения, които последният има право да оспори.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Х. С. А., ЕГН ********** и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, че клаузата на чл. 8 от сключения помежду им договор за паричен заем №.... от 29.08.2018 г., уреждаща задължение за плащане на неустойка, е нищожна.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, да плати на Х. С. А., ЕГН **********, с адрес:...., следните суми: 421,46 лева /четиристотин двадесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/ – получена без основание за неустойка по договор за паричен заем № ....от 29.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 23.03.2023 г. до окончателното погасяване, както и общо 350 лева /триста и петдесет лева/ - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв, да плати на ЕАД Е. И., ЕИК с адрес: сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Х. С. А. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Начин за плащане, посочен от ищеца /л.13/, съгласно чл. 236, ал.1, т.7 ГПК – Пощенски запис.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5