Решение № 112 от 24.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Пловдив, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300501769 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №382/26.01.2023г. по гр.д.№11998/2021г. по описа на РСПловдив,III гр.с-в,с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД,като ищеца е претендирал ответника да бъде осъден да му върне сумата от 5000лв. на отпаднало основание,а именно прекратяване на договора поради неизпълнението му от страна на ответника.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство и моли съда да отмени решението и да постанови ново,с което да уважи исковата претенция.

Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищеца и ответника е бил сключен договор за консултантски услуги по силата на който ответникът е поел задължението да консултира ищеца по попълване и подаване на документи за финансова помощ от Фонд „Земеделие“ по Плана за развитие на селските райони при направа на къща за гости за периода 2014г.-2020г.Твърди се от страна на ищеца,а и не се оспорва от ответника факта,че при сключването на договора на 11.08.2017г. са били заплатени сумата от 5000лв.

1

Видно от представените по делото доказателства,а именно писмени и гласни такива става ясно,че страните са сключили процесния консултантски договор за къща за гости чрез получаване на финансова помощ от ДФ „Земеделие“ за изготвянето й.Ищецът твърди,че за периода от момента на сключването на договора до 31.12.2020г.-това е момента,в който е изтекъл срока за подаване на документи за безвъзмездната финансова помощ,консултанта не е предприел никакви действия относно изготвянето на документацията за внасянето й във Фонд „Земеделие“,поради което се е стигнало да бъде пропуснат срока.В първоинстанционното производство са били разпитани като свидетели съпруга на жалбоподателката Г. К.от чийто показания се установява,че договорът е бил сключен между страните,като сумата от 5000лв. е била платена към момента на сключването му,но от дружеството не са изготвили необходимите документи за програмата за подаване и разрешаване на проекта на къща за гости.От показанията на св.М. Н. се установява,че абсолютно всички документи са били изготвени,но част от нещата,зависещи от ищцата, не са били предоставени на дружеството-консултант,и по-точно част от необходимата документация,която е била изискана.През 2018г. проекта за къща за гости е бил спрян от Министъра на Земеделието,поради което е било предложено на ищцата да участва по друг проект,но същата е отказала.

По реда на чл.176 от ГПК в първоинстанционното производство е била разпитана и управителката на дружеството-консултант,която заявява,че част от необходимите документи от ищцата не са били предоставени на дружеството.

Пред настоящата инстанция бяха представени писмени доказателства,а именно заповед на Зам.министъра на Земеделието и Хранителната промишленост,от която става ясно,че срока на Програмата за развитие на селскостопанските райони за периода 2014г.2020г. е бил удължен до 2025г. и въпреки че през този период подмярката за туризъм все още да не е била отворила,то с удължаването на срока следва да се удължи и възможността за представяне на документи по програмата.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:Жалбоподателят твърди да е налице развален договор по право между страните,поради което от страна на консултанта се дължи полученото в размер на 5000лв.,но основанието за получаването на тази сума е отпаднало.Настоящата съдебна инстанция намира,че с удължаването на срока на Програмата за развитие на селскостопанските райони 2014г.-2020г. до 2025г. не може да се приеме,че срока е бил пропуснат и договорът се е развалил по право,тъй като от представената заповед става ясно,че срока е удължен,а разваляне на договора може да има при изтичане на срока,предоставен от МЗХП.Този срок не е изтекъл и към настоящия момент и за жалбоподателя не е налице възможност да претендира на отпаднало основание за платената сума за консултантски услуги.Ето защо решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно,тъй като и той е достигнал до същите правни изводи и е постановил правилно решение.

2

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна и такива следва да се присъдят с оглед изхода на спора в размер на 450лв. за настоящата инстанция,видно от представения списък по реда на чл.80 от ГПК.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №382/26.01.2021г. по гр.д.№11998/2021г. по описа на РС-Пловдив,III гр.с-в.

ОСЪЖДА Р. А. К. с ЕГН-********** от гр.*** да заплати на „ПРОЕКТ КОНСУЛТ 73“ ЕООД с ЕИК-203805345,със седалище и адрес на дейността:гр.Пловдив,бул.“Свобода“ №69,партер,магазин №6 представлявано от управителя Д. В. направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 450лв./четиристотин и петдесет лв./за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3