Решение № 220 от 23.08.2023, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 518/2023
- Вид
- Решение № 220
- Подписан
- 23.08.2023
- В сила
- 18.12.2023
- Състав
- МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.1,ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414,ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416,ал.5 · Кодекс на труда
- чл.61,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62,ал.1 или 3 · Кодекс на труда
- чл.63,ал.1 или 2 · Кодекс на труда
- чл.63,ал.2 · Кодекс на труда
- чл.66 · Кодекс на труда
- параграф 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 220 гр. Казанлък, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20235510200518 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на член 53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление №24-2300089/ 13.04.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара Загора, с което на „К.*****“ ЕООД гр.С.З., на основание чл.416,ал.5, във връзка с чл.414,ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.63,ал.2 от КТ.
С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се свеждат до това, че наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание въззивникът не се явява, но негов процесуален представител поддържа жалбата и моли съда за отмяна на наказателното постановление.
Административно-наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност, като сочи аргументи в подкрепа на тази своя теза.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59,ал.2, предл.1 от ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на наказаното лице. Това прави разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо.
След преценка за допустимостта на жалбата, както и на събраните по делото доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
При извършената на 09.03.2023г. проверка по спазване на трудовото 1 законодателство на строителен обект- жилищна сграда в УПИ XIII- 1707, кв.40 по плана на с.Ягода, общ.М., обл.С.З., СМР- кофражни работи са се изпълнявали от трима работници на „К.*****“ЕООД,ЕИК 203187219,със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ж.к.„Ж.“, ул.„С.г.“35, ет.2, ап.3. От представени на 16.03.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда“-Стара Загора документи било установено, че горното дружество, в качеството му на работодател, на 09.03.2023г., на гореописания проверяван строителен обект, е допуснало до работа като кофражист лицето М.М.М., ЕГН **********, без да му предостави преди това копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
При така установената фактическа обстановка съдът приема жалбата за неоснователна. АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.37,ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416,ал.1 от КТ и чл.47,ал.1,б.„б“ от ЗАНН, във вр. с чл.416,ал.5 от КТ, което не се оспорва от страните.
При изготвянето на акта за установяване на административно нарушение(АУАН) са спазени предвидените от разпоредбите на чл.34 от ЗАНН срокове.
Спазена е изцяло административно-наказателната процедура по съставяне на акта и издаване на обжалваното НП, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето и връчването им. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП- тези на чл.57 от ЗАНН.
С оглед установеното по делото от фактическа страна съдът намира за безспорно установено,че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.63,ал.2 от Кодекса на труда. Посочената трудовоправна разпоредба има императивен характер, като предвижда, че работодателя няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62,ал.3, заверено от ТД на НАП.
По делото, от събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установи, че лицето М.М.М., ЕГН **********, е изпълнявало дейности като „кофражист“ на конкретно определено работно място- жилищна сграда в УПИ XIII- 1707, кв.40, по плана на с.Я., общ.М., обл.С.З. и за определен работодател- „К.*****“ЕООД, ЕИК 203187219, без последния да му предостави преди това копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от Кодекса на труда, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Съобразно законовите изисквания трудовия договор се сключва в писмена форма между работника/служителя и работодателя преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили за всички необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение, а именно: място на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичност на тяхното изплащане, продължителност на работния ден или седмица.
2
Съгласно чл.1,ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на чл.61,ал.1 от КТ изисква трудовия договор между работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа, като чл.62,ал.1 от КТ предвижда, че трудовия договор се сключва в писмена форма, а съществените елементи от съдържанието на същия са посочени в нормата на чл.66 от КТ.
Съобразно изложеното, както и предвид факта, че дружеството-жалбоподател не е предоставило на М.М.М., преди да го допусне до работа, копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от Кодекса на труда, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, съдът намира, че правилно наказващия орган е приел, че „К.*****“ЕООД е нарушил чл.63,ал.2 от КТ.
Основателно е била ангажирана отговорността на „К.*****“ЕООД, в качеството му на работодател чрез налагане на „имуществена санкция“ доколкото същото, в качеството му на търговец по Търговския закон, извършва стопанска дейност и по смисъла на параграф 1 от ДР на КТ има качеството и на „работодател“ по отношение на работещите във въпросното дружество.
Изложеното по своята правна същност и по аргумента на чл.83,ал.1 от ЗАНН обуславя наличието на безвиновна отговорност за дружествотожалбоподател, представляваща обективна отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вината, степента на обществена опасност на дееца и т.н.
В разпоредбата на чл.414,ал.3 от КТ е предвидено административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61,ал.1, чл.62,ал.1 или 3 и чл.63,ал.1 или 2 от КТ.
След като абсолютно точно е квалифицирал процесното нарушение, административно-наказващият орган правилно и законосъобразно на основание чл.414,ал.3 от Кодекса на труда е определил по вид и размер наложената на дружеството-жалбоподател „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева. В същото време, при определяне на това наказание, административно-наказващият орган правилно е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, както и обстоятелството, че такова нарушение се установява за първи път в това дружество.
След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин от обективна страна, както и наложеното наказание за правилно определено, съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и намира, че като такова същото следва да бъде потвърдено.
На основание чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/. Въззиваемата страна желае заплащане на възнаграждение за ангажирания от него юрисконсулт. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63,ал.3 от ЗАНН, „К.*****“ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 150(сто и петдесет) лева, за явяването на такъв в съдебно заседание.
3
Предвид изложеното и на основание чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-2300089/
13.04.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“Стара Загора, с което на „К.*****“ЕООД, ЕИК 203187219, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ж.к.„Ж.“, ул.„С.г.“35, ет.2, ап.3, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500(хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „К.*****“ЕООД, ЕИК 203187219, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ж.к.„Ж.“, ул.„С.г.“35, ет.2, ап.3, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара Загора направените по делото разноски в размер на 150(сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4