Определение № 77 от 29.07.2021, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77 гр. София , 29.07.2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Яника Т. Бозаджиева като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Частно наказателно дело № 20211800200291 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба на К. А. – в качеството му на Министър на финансите на РБ, с която по реда на чл.243, ал.3 НПК е оспорено Постановление от 23.04.2021г. на ОП В. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 97 / 2012г. г. / пр. пр. № 110/ 212г. на ОП гр. В./, образувано и водено срещу К. Е. К., за престъпление по чл.

255, ал.3, вр. ал.1,т.2 и т.7, вр.чл.26, ал.1 НК за това, че в периода 14.04.2008г.

– 14.10.2009г. в условията на продължавано престъпление в гр. Р. и гр. В., в качеството си на собственик и представляващ „Д. к.“ АД –гр. В. избягнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери- като потвърдил неистина- несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи покупки в подадени пред ТДД- съответно –гр. Р. и гр. В. месечни справкидекларации по ЗДДС със съответно посочени входящи номера.

В жалбата на базата на лишени от конкретика оплаквания за непълнота на доказателствата и незаконосъобразност /неправилна преценка на събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон/ се иска отмяната на атакуваното постановление за частично прекратяване и продължаване на действията по разследването.

Окръжен съд гр. София, като извърши цялостна проверка на обжалваното постановление, във връзка с направените в жалбата оплаквания и на базата на приложимите норми от материалния и процесуалния закони, намира за установено следното :

1

Жалбата, е подадена в срок и е процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав на СОС намери жалбата за неоснователна.

Липсват основанията за нейното уважаване.

В хода на разследването са събрани доказателства за правнозначимите факти: многобройни писмени доказателства, свидетелски показания, експертни заключения.

Анализът на доказателствата, по отделно, в тяхната цялост и взаимна връзка, в съответствие с чл.107,ал.5 НПК, обосновава приемане на следната фактическа обстановка:

Търговско дружество „Д. к.” ЕООД било регистрирано в Р.нски окръжен съд по ф,д. №3158/1991 г, С Решение №3282/29.11.95 г. дружеството било преобразувано в „Д. к.” ЕАД с държавно имущество, С Решение №2271/20.08,98 г. дружество „Д. к.” ЕАД било преобразувано в „Д. к.” АД, като бил избран Съвет на директорите, както и изпълнителен директор М. С.. Последвали множество промени в Съвета на директорите на дружеството, като били извършвани и смени на изпълнителните директори. С Решение №2928/15.10.2007 г. отново били направени промени в състава на Съвета на Директорите, а именно - като членове били заличени Д. И. И., М. Н. Д., П.к. П. - гр. П., управлявано от Д. С.

А., като били вписани нови членове Д. С. А., К. Е. К. и Н. Б. Д.. Със същото решение като изпълнителен директор на дружеството била заличена М. Н. Д. и били вписани Д. С. А. и К. Е. К.. Била вписана и промяна в начина на представляване на дружеството от изпълнителните директори, а именно — от „заедно“ на „заедно и поотделно. Основната дейност на дружеството била производство на тъкани.

Търговско дружество „Д. к.” АД било регистрирано по ЗДДС на 01.04.1994 г.

Въз основа на Заповеди за възлагане на данъчни ревизии били извършени такава на “Д. к.” АД представлявано от Д. С. А. и К. Е. К., които 2 обхванали периодите 01.09.2007 г. - 30.04.2008 г„01.06.2008 г. и 01.05.2009 г. - 31.10.2009 г. г. -30.04.2009

По време на ревизиите данъчните органи установили, че търговско дружество “Д. к.” АД ползвало данъчен кредит по некоректни доставки, поради което не му признали правото на приспадане на данъчен кредит по определени фактури за проверяваните данъчни периоди.

Ревизията възложена със Заповед №900452/02.06.2009 г. приключила с издаване на РД № 900452/23.09.2009 г. и РА № 180900452/13.11.2009 г„ в който били определени данъчни задължения за довнясяне в размер на 167 078,77 лв. Ревизионният акт бил връчен на 23.11.2009 г. на упълномощено лице - С. Й.. С РА № 905659/30.11.2009 г. била извършена поправка на явна фактическа грешка в РА № 180900452/13.11.2009 г. Този РА бил връчен на упълномощено лице - С. Й. на 02.12.2009 г.

Ревизията възложена със Заповед №902729/24.11.2009 г. приключила с издаване на РД № 902729/16.02.2010 г. и РА № 030902729/29.07.2010 г., в който били определени данъчни задължения за довнясяне в размер на 59402,50 лв.

С оглед констатациите от ревизиите и извършена проверка от органите на МВР било образувано настоящото досъдебно производство.

В хода на разследването била назначена ССчЕ, както и Допълнителна ССчЕ, които да установят данъчните задължения по ЗДДС на “Д. к.” АД за ревизираните периоди, а именно - 01.09.2007 г. - 30.04.2008 г„ 01.06.2008 г. 30.04.2009 г. и 01.05.2009 г. - 31.10.2009 г. При изготвяне на заключенията вещото лице изследвало детайлно сделките по всяка една непризната фактура на фирмата, като били взети под внимание всички събрани писмени доказателства и били изследвани, както данъчните документи на фирма “Д. к.” АД, така и документите на фирмите - контрагенти, по чиито сделки данъчните органи отказали да признаят правото на ползване на данъчен кредит.

3

По фактура с доставчик „И.“ ЕООД с номер - № . г. не било признато правото на данъчен кредит на “Д. к.” АД. За установяване основанието за ползване на данъчен кредит по посочената фактура от „Д. к.“ АД на доставчика била извършена насрещна проверка от данъчните органи, при която на посочения адрес за кореспонденция не било открито лицето представляващо дружеството или упълномощено от него лице. Поради това органа по приходите не могъл да извърши проверка на оригиналните първични счетоводни документи, за да докаже наличието на реално извършена сделка. Данъчните органи посочили, че при проверка в информационният масив на ТД на НАП установили, че „И.“ ЕООД няма наети по трудов договор лица за периода на извършването на услугите и няма данни за наети лица по граждански договор, т.е. не са налице документи доказващи кадровата и материално-техническа обезпеченост на дружеството за извършване на услугата посочена във фактурата. В описаната фактура за предмет на сделката било отразено „Извозване на строителни материали на 200 км.“ на стойност 35 000.00 лева и ДДС 7 000.00 лева, като общата стойност на фактурата възлиза на 42 000.00 лева. Експертизата установила, че във фактурата е отразено, че плащането е извършено в брой, но не е приложен касов бон. Установила също, че към фактурата е приложен Протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи на обща стойност 42000,00 лв., като протокола е без дата и имена на лицата, които са го подписали. Разпитан по досъдебното производство управителят на „И. ЕООД П. В.С. заявил, че не познава Д. С. А. и К. Е. К. - изпълнителни директори на „Д. к.“ АД и никога не е сключвал сделки с това дружество. Свидетелят С. твърди, че учредил „И.“ ЕООД, за да изтегли банков кредит и дружеството „Д. к.“ АД не му е познато. Заявил, че той в качеството си на управител на „И.“ ЕООД не е сключвал сделки с „Д. к.“ АД. Вещото лице посочило, че от приложените по делото документи Хронологичен регистър на сметка 401 (доставчици) е видно, че фактурата е неразплатена, но е осчетоводена. В заключението на ССчЕ е посочено, че не е осъществено реално разплащане с доставчика „И.“ ЕООД, но задължението не фигурира във финансовите отчети, като задължение към доставчик, а като задължение към собственик на „Д. к.“ АД. Поради изложеното експертизата счела, че не може да се установи наличие на реално извършена доставка по посочената фактура и приспадането на данъчен кредит от дружеството е 4 неправомерно. Въпреки това описаната фактура била включена в СД по ЗДДС за данъчен период — месец март 2008 г., която била подадена на 14.04.2008 г. пред ТД на НАП - Р., с което обв. К. К. - представител на „Д. к.” АД неправомерно ползвал пълен данъчен кредит в размер на 7000,00 лева.

В хода на данъчната ревизия било установено, че „Д. к.“ АД упражнила право на приспадане на данъчен кредит по фактури с доставчик „М. С.“ ЕООД с номера - № ., №. и № . По изброените фактури данъчните органи не признали право на данъчен кредит на „Д. к.“ АД. За установяване основанието за ползване на данъчен кредит по посочените фактури от „Д. к.“ АД на доставчика била извършена насрещна проверка от данъчните органи, при която на посетения адрес, посочен като адрес за кореспонденция не било открито лицето представляващо дружеството или упълномощено от него лице. Поради това органа по приходите не могъл да извърши проверка на оригиналните първични счетоводни документи, за да докаже наличието на реално извършена сделка. След издаване на Ревизионния доклад в ТД на НАП - Р. постъпили документи представени от „М. С.“ ЕООД, а именно копия на фактури, СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди, договори за наем на помещение и за изработка, Протоколи за установяване завършването и за заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи без дати, в които били описани СМР извършени от „М. С.“ ЕООД, както и 4 бр. фактури за извършени СМР от предходен доставчик „Б.“ ЕООД. При извършената проверка в информационните масиви на ТД на НАП данъчните органи установили, че в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС на „Б.“ ЕООД за данъчни периоди от м. март до м. ноември 2008 г. били отразени фактури с различни данъчни основи и ДДС, по които „М. С.“ ЕООД е получател. Освен това предходния доставчик „Б.“ ЕООД нямал наети по трудов договор лица за периода на извършването на услугите и нямал кадровата обезпеченост за извършване на СМР услугите префактурирани впоследствие от „М. С.“ ЕООД на „Д. к.“ АД. По фактура № . „Д. к.“ АД ползвала данъчен кредит по ДДС за месец април 2008 г. в размер на 5500 лева. В описаната фактура за предмет на сделката било отразено „Събаряне на стари сгради“ на стойност 5

27500 лева и ДДС 5500 лева, като общата стойност на фактурата възлиза на 33000 лева. Експертизата установила, че във фактурата е отразено, че плащането е извършено в брой, но не бил приложен касов бон. От счетоводните записвания не можело да се установи, как точно е осчетоводена конкретната фактура. Освен това към нея нямало приложени никакви други документи. По фактура №. бил ползван данъчен кредит в размер на 3000 лева.

За предмет на сделката било отразено “Събаряне на стари сгради“ на стойност 15000 лева и ДДС 3000 лева, като общата стойност на фактурата възлиза на 18000 лева. Отново било отразено, че плащането е извършено в брой без да е приложен касов бон. Към фактурата бил приложен Протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални видове строително и монтажни работи на обща стойност с ДДС 51000 лева, като протокола е без дата и имена на лицата които са го подписали. По фактура №. бил ползван данъчен кредит в размер на 2000 лева. За предмет на сделката било отразено “Транспорт - извозване на строителни материали“ на стойност 10000 лева и ДДС 2000 лева, като общата стойност на фактурата възлиза на 12000 лева. Във фактурата било отразено, че плащането е извършено в брой,' но не е приложен касов бон. Експертизата установила, че към фактурата бил приложен Протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални видове строително монтажни работи на стойност 12000 лева и Протокол за установяване завършването и за заплащането на натурални видове строително монтажни работи на стойност 27600 лева, като и двата протокола са без дата и без имена на лицата които са ги подписали. Бил приложен и договор за изработка от 21.01.2008г., като за възложителя „Д. к.“АД договора бил подписан от името на К. К., а за изпълнителя „М. С.“ ЕООД бил подписан от името на Я. А.. Описаните фактури били подписани от името на К. К. - за клиента „Д. к.“ АД. Разпитан по досъдебното производство управителя на „М. С.“ ЕООД Я. М. А. заявил, че не познава Д.

С. А. и К. Е. К. - изпълнителни директори на „Д. к.“ АД и не е имал взаимоотношения с това дружество. Свидетелят А. твърди, че учредил дружество, чието име не помни, за да изтегли банков кредит. Твърди, че никога не е извършвал търговска дейност с фирмата “М. С.“ ЕООД. Поради изложеното експертизата счела, че посочените сделки са недоказани и за тях не следва да се приспада данъчен кредит по ДДС. Въпреки това описаните фактури били включени в СД по ЗДДС за данъчен период - месец април 6