Решение № 9433 от 30.10.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 9433

Пловдив, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVII Състав, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ТАТЯНА ПЕТРОВА

При секретар БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и с участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 20257180700438 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът Г. Н. З., с [ЕГН], с посочен в исковата молба адрес [населено място], [улица], чрез пълномощника си адвокат Й. К. Л., иска ответникът Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, София, да бъде осъдена да заплати сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски възнаграждения по Договори за правна помощ от 15.04.2019 г. (в размер на 400 лв.) и от 18.07.2019 г. (в размер на 400 лв.), във връзка с обжалването и отмяната по съдебен ред като незаконосъобразно на Наказателно постановление (НП) № 25-0000093 от 03.04.2019 г., издадено от Главен инспектор ОО „АА“ в ГД „АИ“ – [населено място], ведно със законната лихва за забава, за периода от 10.03.2020 г. до 19.02.2025 г. в размер на 453,71 лв. Претендират се сторените в настоящото производството разноски.

Ответникът Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, София, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И., оспорва изцяло предявените от З. искове, като счита същите за неоснователни, недоказани и необосновани и в тази връзка моли да бъдат отхвърлени. Поддържа изцяло подадения отговор на искова молба. Направено е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане на посочената сума (800 лв.), в размер на законната лихва. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура - Пловдив застъпва становище, че исковата молба е неоснователна.

Пловдивският Административен Съд – седемнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От данните по делото се установява, че на Г. Н. З. е издадено НП № 25-0000093/03.04.2019 г., от Главен инспектор ОО „АА“ в ГД „АИ“ – [населено място], с който му е наложена глоба в размер на 1500 лв., за извършени нарушения на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент на ЕС № 165/2014 г.

Наказателното постановление е обжалвано от ищеца пред Районен съд – Видин, който със свое Решение № 225/28.06.2019 г. по АНД № 528/2019 г. е потвърдил НП.

Решението на Районен съд – Видин е обжалвано от З. пред Административен съд – Видин, във връзка с което е образувано КАНД № 214/2019 г. по описа на същия съд.

Административен съд – Видин със свое Решение № 242/24.10.2019 г. по КАНД № 214/2019 г. е отменил Решение № 225/28.06.2019 г. по АНД № 528/2019 г., по описа на Районен съд – Видин и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В тази връзка е образувано АНД № 1423/2019 г. по описа на Районен съд – Видин, приключило с Решение от 28.11.2019 г., с което процесното НП е потвърдено.

Решението на Районен съд – Видин отново е обжалвано от З. пред Административен съд – Видин, който с Решение № 37/10.03.2020 г. по КАНД № 19/2020 г. е отменил Решението от 28.11.2019 г. на Районен съд – Видин по АНД № 1423/2019 г., и НП № 25-0000093/03.04.2019 г., издадено от Главен инспектор ОО „АА“ в ГД „АИ“ – [населено място].

По АНД № 528/2019 г. по описа на Районен съд - Видин, Г. З. е представляван от адвокат Й. Л., съгласно пълномощно и Договор за правна защита и съдействие 15.04.2019 г. (приложени на л. 13 и 14 от АНД № 528/2019 на ВРС), като лицето е заплатило в брой уговореното в договора адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

По КАНД № 214/2019 г. по описа на Административен съд - Видин, З. е представляван отново от адвокат Й. Л., съгласно пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 18.07.2019 г. (приложени на л. 12 и 13 от КАНД № 214/2019 на АдмСВ), като лицето е заплатило в брой уговореното в договора адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

На първо място следва да бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Според висшите магистрати, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1