Определение № 11899 от 30.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11899 гр. София, 30.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско дело № 20241100506880 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника „АС Г.“ ООД срещу отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство, постановен на 26.04.2024 г., по изп.д. № 20248510401057 по описа на ЧСИ М.П..

Жалбоподателят посочва, че са налице предпоставките за прекратяване на образуваното срещу него изпълнително производство, които са предвидени в чл. 433, ал. 1, т.

1 ГПК. Заявява, че публичните задължения, за събиране на които е образувано изпълнителното дело, са погасени чрез извършено от него плащане преди образуване на производството за тяхното принудително изпълнение.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна. Заявява, че не е налице фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, защото съгласно становището на взискателя с извършените от длъжника плащания преди образуване на изпълнителното дело са погасени негови публичноправни задължения, които са различни от тези, които са предмет на събиране в производството по принудително изпълнение.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

От представените от съдебния изпълнител материали по изп.д. № 20248510401057 по описа на ЧСИ М.П., се установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник в образуваното изпълнително производство за принудително събиране на публични парични вземания, установени с акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден на 26.01.2024 г.

В чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като съгласно т. 6 на тази разпоредба сред тях е и отказът на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

В случая от изложените факти в подадената жалба и формулирания в нея петитум се установява, че от длъжника „АС Г.“ ООД се обжалва действието на съдения изпълнител по постановяване на отказ да се прекрати принудителното изпълнение по изп.д. № 20248510401057 по описа на ЧСИ М.П., което е сред изрично изброените такива в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, които подлежат на обжалване от длъжника пред окръжния съд.

1

Това означава, че жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена срещу акт, който съгласно закона подлежи на обжалване от длъжника по изпълнението. За да се приеме, че тя е допустима обаче, наред с това, че длъжникът има право да обжалва този акт, трябва да може да се направи и извод, че той има правен интерес от това. За едно лице ще е налице правен интерес от подаването на жалба срещу конкретни действия на съдебния изпълнител, ако при уважаване на същата от съда, за него ще могат да настъпят конкретни благоприятни правни последици, които той цели.

От посоченото от „АС Г.“ ООД в подадената частна жалба и молбата-уточнение от 08.07.2024 г. може да се направи извод, че правните последици, които това лице иска да постигне при разглеждане от съда на подадената от него жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, са да бъде преустановена висящността на образуваното изпълнително дело и свързания с това резултат да бъде преустановено и извършването на действия по принудително изпълнение срещу неговото имущество. Ако е налице пречка тези правни последици да настъпят при уважаване на подадената частна жалба или ако те вече са настъпили в резултат на осъществяването на друг факт, то за жалбоподателя няма да съществува правен интерес от обжалване на постановения от съдебния изпълнител отказ да прекрати производството, защото няма да е възможно да се реализира търсената от него защита.

От материалите по изп.д. № 20248510401057 по описа на ЧСИ М.П., както и от данните, предоставени от съдебния изпълнител с писмо от 15.07.2024 г., се установява, че след постановяване на обжалвания в производството отказ, на 29.04.2024 г. частният съдебен изпълнител е постановил акт, с който е приключил принудителното изпълнение по изп.д. № 20248510401057 по описа на ЧСИ М.П., тъй като е констатирано пълното погасяване на задълженията, които се събират принудително. Този акт по данните в писмото от 15.07.2024 г. е връчен на 21.05.2024 г. на взискателя, който съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК е единственият правен субект, който има признато от закона право да обжалва приключването на принудителното изпълнение и който не го е обжалвал до изтичане на законоустановения срок за това, поради което трябва да се приеме, че той е влязъл в сила на 05.06.2024 г. и е породил окончателно своето действие. Това действие се изразява в преустановяване висящността на производството по принудително изпълнение, образувано срещу длъжника „АС Г.“ ООД, която правна промяна настъпва занапред – производството се прекратява от момента на постановяване на акта за приключване на изпълнението, т.е. от 29.04.2024 г. От този момент се преустановява и извършването на каквито и да било действия по изпълнението срещу дружеството-жалбоподател, тъй като тяхното осъществяване предполага наличие на висящо производство по принудително изпълнение, каквото считано от 29.04.2024 г. няма. Именно настъпването на тези правни последици се целят и с подадената от „АС Г.“ ООД жалба срещу отказа на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство, постановен на 26.04.2024 г. След като към момента се доказва, че тези последици вече са настъпили въз основа на друг факт, който е актът на съдебния изпълнител от 29.04.2024 г., то това означава, че те не могат да бъдат постановени отново въз основа на акта на съда, с който ще се произнесе по основателността на подадената жалба. Няма как настоящият съдебен състав, който е сезиран с жалбата, да постанови настъпването на правна промяна, изразяваща се в преустановяване висящност на едно изпълнително производство, което вече не е висящо, защото е прекратено с окончателен акт на съдебния изпълнител. Невъзможността към момента да се постановят от съда правните последици, към които жалбоподателят се стреми, при разглеждане на подадената от него жалба, дори и ако тя бъде счетена за основателна, означава, че за този правен субект липсва правен интерес да обжалва постановения от съдебния изпълнител отказ да прекрати изпълнителното производство.

От изложеното в молбата от 15.07.2024 г., подадена от жалбоподателя, се установява, че друга правна последица, която той цели да постигне чрез обжалването на отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, е да бъде признато, че основанието, от което е настъпило прекратяването на изпълнението, е чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК 2 и с оглед на това да бъде признато, че всички извършени от съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение, в резултат на които от него са събрани суми, са незаконосъобразни и платените суми подлежат на връщане. В тази връзка първо трябва да се посочи, че доколкото актът на съдебния изпълнител за приключване на изпълнението от 29.04.2024 г. не е предмет на жалбата, подадена от „АС Г.“ ООД, и същият към момента е влязъл в сила, то настоящият съдебен състав няма как да преразглежда въпроса за основанието, на което следва да се преустанови занапред висящността на изпълнителното производство по изп.д. № 20248510401057 по описа на ЧСИ М.П. – дали на основание чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК, както счита жалбоподателят, или на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, което е прието от съдебният изпълнител. Това може да стане само ако към момента на произнасяне от съда по подадена жалба, производството по принудително изпълнение все още не е окончателно прекратено, защото тогава съдът сам постановява настъпването на правната промяна, като определя и правната норма, въз основа на която става това. Освен това, трябва да се има предвид и това, че правните последици от прекратяването на производството по принудително изпълнение във всяка една от уредените в закона хипотези, включително и в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК поради плащане на дълга преди образуване на делото, настъпват занапред от момента на постановяване на прекратяването, а не с обратна сила от момента на образуване на производството по принудително изпълнение. Ето защо и в случая дори и да се приеме, че са били налице предпоставките за прекратяване на образуваното срещу жалбоподателя изпълнително дело, предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, то това няма как да се отрази на всички извършени до момента на прекратяването изпълнителни действия, които са осъществени в хода на висящ изпълнителен процес и ако не страдат от друг порок, не могат да бъдат приети за незаконосъобразни. Освен това законосъобразността на тези изпълнителни действия изобщо не е и предмет на произнасяне от съда по подадена жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. При разглеждането на такава жалба съдът се произнася само дали са осъществени факти, в резултат на които изпълнителното производство се прекратява, но не и за това какви са правните последици от това, включително не може да се произнася дали извършените до прекратяването действия са законосъобразни и да постановява връщане на недължимо събрани в хода на изпълнението суми. С оглед на това трябва да се приеме, че и правните последици, свързани с установяване незаконосъобразност на извършени действия по изпълнението и събраните в резултат на това суми, които жалбоподателят цели с подадената от него жалба, не могат да настъпят при разглеждане на тази жалба от съда, което също налага извода за липса на правен интерес от обжалването.

Длъжникът по изпълнението „АС Г.“ ООД може да се защити срещу действията на съдебния изпълнител, които твърди, че са незаконосъобразни, като предяви иск за ангажиране на отговорността му за вреди по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, но не и чрез подаване на жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати образуваното пред него изпълнително производство.

След като за жалбоподателя липсва правен интерес от търсената с подадената жалба защита, то същата е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от длъжника „АС Г.“ ООД срещу отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното производство, постановен на 26.04.2024 г., по изп.д. № 20248510401057 по описа на ЧСИ М.П..

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 3 едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4