Решение № 122 от 23.06.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Ямбол, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20222300500122 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. П. К., подадена чрез пълномощника адв.С.Ч. от САК против Решение №260006/17.01.2022 г., постановено по гр.д.№256/2021 г. по описа на ЯРС.

В посоченото решение първостепенния съд ОТХВЪРЛИЛ предявените от К. П. К. с ЕГН ********** против ЗД „БУЛ ИНС" АД с ЕИК 831830482 искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, да бъде осъдено ЗД „БУЛ ИНС" АД да заплати на К. П. К. обезщетение в размер на 5 000 лева, частичен иск от 200 000 лева, за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие причиняването на смъртта на П.К.К., ЕГН ********** от водач на л.а. „Форд", модел „Транзит", с д.к.№ У1981АТ, със сключена застраховка „Гражданска отговорност" при ЗД „БУЛ ИНС" АД, BG/02/117001152317, валидна от 15.04.2017 год. до 14.04.2018 год., в следствие на ПТП от 14.04.2018 год., както и компенсаторна лихва в размер на законната лихва - 21.09.2018 год., след изтичане на тримесечния срок по чл.496 КЗ, като неоснователни. С решението си ЯРС е ОСЪДИЛ К. П.

К. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС" АД разноски по делото в размер на 6720 лв., намалени в последствие с Определение №260024/04.03.2022 г., по реда на чл.248 ГПК, на 800 лв.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за неправилност - поради нарушения на материалния и на процесуалния закон и необоснованост. Твърдят се допуснати от първостепенния съд нарушения, изразяващи се в непроизнасяне по всички заявени от страната искания и твърдения. В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания, като се твърди липса на анализ на събраните по делото доказателства, което водело до необоснованост. Заявени са и доводи за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявения в производството иск бъде уважен изцяло.

Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции. С въззивната жалба и с допълнително депозирана молба са направени доказателствени искания: за приемане на писмено доказателство - Удостоверение, изх.№326000-9079 от 01.11.2021 г., изд. от ОД на МВР - Ямбол, както и да бъде задължен ответника да предостави информация води ли входящ регистър на получаваната документация и отразява ли се в същия начина на 1 депозиране на съответния документ. Допустимостта и на двете доказателствените искания е обоснована с наличието на хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от ЗД „БУЛ ИНС" АД, чрез пълномощника адв.Г.Д. от ЯАК, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.

Изложени са подробни съображения по същество на обективираното становище. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В о.с.з. въззивника К.К., при редовно и своевременно призоваване, не се явява и не се представлява. В предварително депозирана молба пълномощника й адв.С.Ч. от САК поддържа въззивната жалба и иска уважаването й, поддържа и искане за присъждане на разноски за въззивното производство, както и заявява възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.

В о.с.з. въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС" АД се представлява от пълномощника адв.Г.Д. от ЯАК, който поддържа заявеното становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на атакуваното решение, което иска да бъде потвърдено. Поддържа и искането за присъждане на разноски за въззивното производство.

След преценка на доводите по жалбите и отговорите, доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на закона. Въззивницата е легитимирана и има правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение е правилно, като въззивния съд споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на ЯРС.

В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, във вр. чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

С исковата молба ищцата е предявила иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 5000 лв., предявен като частичен от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, възникнало на 14.04.2018 г. и реализирано от застрахован при ответника водач, при което е била причинена смъртта на П.К.К. - баща на ищцата.

Ищцата е основала претенцията си на следното: на 14.04.2018 г. на автомагистрала "Тракия", км.297+300, в посока гр.София, е настъпило ПТП с лек автомобил „Форд", модел „Транзит", с рег.№ У 1981 АТ, управляван от В.И.Й.. Последният нарушил правилата за движение, като се движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка, не е контролирал непрекъснато превозното средство, вследствие на което предизвикал ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на пътника П.К.К. - баща на ищцата. Тя претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на близкия си, тъй като загубила обичния си родител. Ищцата изпаднала в шок, прераснал в тежка депресия, остра стресова реакция и душевно разстройство, които страдания все още продължават. Поради наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за виновния водач, ответното застрахователно дружество дължи обезщетение за вредите. Ищцата поискала заплащането на такова с молба от 20.06.2018 г., но получила отказ. Поради изложеното се иска да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. частичен иск от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2018 г. - след изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ, до окончателното изплащане.

Защитавайки се против предявения иск, ответника чрез адв.М.Г., е противопоставил следните възражения: Оспорва предявения иск като неоснователен. Признава твърдяните в исковата молба факти по настъпване на ПТП, причинило смъртта на П.К.К. - баща на ищцата, противоправното и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, както и настъпването на твърдяните вреди и причинната им връзка с ПТП. Заявява обаче, че 2 ищцата е обезщетена за причинените й неимуществени вреди, като е заплатено обезщетение в размер на 160 000 лв. на „Източна Консултантска Компания" АД - лицето, на което ищцата е прехвърлила вземането си чрез договор за цесия и с което е било сключено споразумение. Поради това ищцата няма право на вземане.

С писмена молба, депозирана в о.с.з. от 01.09.2021 г. ищцата изложила възражения срещу действителността на договора за цесия, основаващи се на фактите на антидатиране на сделките и неосъществяването им в посочения от ответника хронологичен ред, водещо до неспазване на формата на договора за цесия по см. на чл.26, ал.2 от ЗЗД, евентуално на нееквивалентност на насрещните престации по него (чл. 26, ал.1 от ЗЗД) и на измама при сключването му по см. на чл.29 от ЗЗД, евентуално на крайна нужда по чл.33 от ЗЗД.

При така заявените становища и възражения на страните, с обжалваното решение ЯРС приел предявения в производството иск за неимуществени вреди за неоснователен и го отхвърлил изцяло. В мотивите е изложено, че между страните не е спорно настъпването на ПТП, причинило смъртта на П.К.К. - баща на ищцата, противоправното и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, както и настъпването на твърдяните вреди и причинната им връзка с ПТП. Прието е за установено, че между ищцата и третото неучастващо по делото лице - „Източна консултантска компания" АД е бил сключен договор за цесия, чиято неистинност не е доказана по делото, по силата на който ищцата е прехвърлила на „Източна консултантска компания" АД правото си на вземане за неимуществени и имуществени вреди, ведно с всички акцесорни вземания, които има срещу ответника в настоящото производство - ЗД „Бул Инс" АД, произтичащи от настъпилата смърт на баща й П.К.К., вследствие на ПТП възникнало на 14.04.2018 г., с участието на МПС, за което има сключена застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „Бул Инс" АД.

Съдът приел и че „Източна консултантска компания" АД е заплатила на ищцата по силата на договора за цесия сумата от 60 000 лева, с приемането на която сума по същество ищцата отново е потвърдила извършеното от нея прехвърляне на вземанията си срещу ответника.

Приел още, че съгласно дадените от самата ищца обяснения, тя получила общо сумата от 70 000 лева, която от своя страна далеч надхвърля предявената като частична претенция от 5 000 лева.

Фактическата обстановка по делото правилно е установена от първостепенния съд, не е спорна между страните, а пред въззивния съд не се ангажираха нови доказателства, които да доведат до промяната й.

От Удостоверение за наследници изх.№017/23.04.2018 г., изд. от Кметство - с.*, обл.

* е видно, че П.К.К., починал на 14.04.2018 г., е имал съпруга С.С.К. и 10 деца (пет пълнолетни), между които ищцата.

Не се спори по делото, а и от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №03/2018 г. от мл. автоконтрольор на ПТП при РУ-Стралджа се установява, че на 14.04.2018 г. е настъпило ПТП на автомагистрала "Тракия", км.297+300, в посока гр.София, с лек автомобил с рег.№ У 1981 АТ, марка „Форд", модел „Транзит", собственост и управляван от В.И.Й. от с.*, обл. *. В протокола са изброени имената на пострадалите лица (десет на брой), между които на първо място е посочено това на бащата на ищцата, който е загинал. За обстоятелствата и причините за ПТП е посочено, че е образувано ДП №59/2018 г. по описа на РУ-Стралджа.

Не се спори, че за инцидентния автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД "Бул Инс" АД с полица № BG /02/ 117001152317, валидна към 14.04.2018 г., видно и от справката на Гаранционен фонд.

Установено е и подписването на представените от ответника Договор за цесия от 08.05.2018 г., сключен между ищцата и „Източна консултантска компания" АД, с който е прехвърлила вземането си срещу застрахователя на „Източна консултантска компания" АД срещу цена от 60 000 лв. Не е спорно и подписването на Уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД от К. П. К. до ЗД „БУЛ ИНС" АД, входирано от последното на дата - 18.07.2018 г., както и подписването на Споразумение от 27.08.2018 г. между „Източна консултантска компания" АД и ответника. Спорна е датата на сключване на договора за цесия, доколкото след неговия текст се съдържа отбелязване на подписването му пред двама свидетели, единият от които М.А.В. с лична карта, издадена на ***, т.е. след датата на подписване на договора.

Свидетелите, според записаното, са разяснили съдържанието на договора на цедента.

Изслушана по реда на чл.176 ГПК ищцата заявява, че е получила за смъртта на баща й 60 000 лева по банков път и 10 000 лева на ръка. След предявяване на ищцата на 3 уведомлението по чл.99 ЗЗД и договора за цесия, същата заявява, че само отпечатък е слагала, защото била неграмотна, не можела да пише, не можела да чете.

От заключението на допуснатата по делото графологична експертиза се установява следното: подписа и ръкописния текст "Кина" в уведомлението по чл.99 ЗЗД и в договора за цесия са изпълнени от ищцата; пръстовия отпечатък в уведомлението по чл.99 ЗЗД и договора за цесия принадлежи на ищцата.

По делото е представено споразумение от 27.08.2018 г., сключено между ответника и цесионера „Източна консултантска компания" АД, по силата на което договорили и застрахователя изплатил на цесионера сумата от 160 000 лв. по споразумението, като плащането е извършено с Платежно нареждане от 01.10.2018 г.