Определение № 932 от 01.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 932 гр. Пловдив, 01.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20255300500511 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Р. Н. Р., пълномощник на А. П. Д. против Определение №25/14.01.2025г., постановено по гр.д.№350/2024г. по описа на Районен съд – Първомай, II гр.състав, с което е оставена без уважение молба с вх.№4199/14.11.2024г. за изменение на Решение №146/28.10.2024г. в частта за разноските.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита така постановеното определение за незаконосъобразно. Сочи, че районният съд, за да постанови своя отказ да измени решението си, се позовал на Определение №191/16.01.2024г. на ВКС, но в същото определение било прието, че в производството по чл.248 ГПК било възможно да се уточни в коя хипотеза на чл. 38, ал.1 ЗА се сключвал договора за правна защита и съдействие, респ. могло да се представи и документ в тази насока. Сочи се, че в настоящия случай жалбоподателят с молбата си по чл. 248 ГПК уточнил основанието, въз основа на което била оказана адвокатската помощ, като бил представен и нарочен документ в тази насока. Искането е за отмяна на атакуваното определение, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА.

В срок е постъпил и отговор на частната жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, чрез адв. Х. М., с който се вземе становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Искането е за потвърждаване на атакуваното определение, съответно оставянето на частната жалба без уважение.

Първоинстанционното производство е образувано по депозирана искова 1 молба от А. П. Д. срещу „Сити Кеш“ ООД за прогласяване недействителността на сключения между страните Договор за потребителски кредит №875446/08.06.2023г., а в условията на евентуалност- за прогласяване нищожността на уговорената в договора клауза за неустойка в размер на 2257.56 лв.

С исковата молба е направено и искане за освобождаване на ищцата от такси и разноски в производството, поради неналичието на достатъчно средства.

Представен по делото е Договор за правна защита и съдействие от 30.05.2024г., сключен между А. П. Д. и адв. Р. Н. Р., като в т.II е посочено, че предметът на договора е за осъществяване на процесуално представителство по гр. дело срещу „Сити Кеш“ ООД, а в т.III е посочено, че процесуалното представителство е безплатно на основание чл. 38, ал.2 ЗА.

Представена по делото е и декларация за имуществено състояние на А. П.

Д., с която същата е декларирала, че не притежава движими или недвижимо имущество, че получава месечен доход от 933 лв. от заплата, съответно съпругът получава доход от 620 лв. месечно, като е посочено, че ищцата внася около 900 лв. месечно за погасяване задължения по кредити към финансови институции.

С определение №221/17.06.2024г. съдът е освободил А. П. Д. от задължението и за внасяне на такси и разноски по производството.

С молба с вх.№3163/05.09.2024г., депозирана от адв. Р. Н. Р. преди първото по делото съдебно заседание пред районния съд, проц.представител на ищцата е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал.2 ЗА в размер на 767 лв.

С Решение №146/28.10.2024г. съдът е признал за недействителен сключения между страните Договор за потребителски кредит №875446/08.06.2023г. В мотивите на своето решение съдът е посочил, че искането на процесуалния пълномощник на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се явява неоснователно. Цитира се Определение №191/16.01.2024г. на ВКС, в което било прието, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА било достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който следвало да е посочено, че адвокатът оказвал безплатна правна помощ на някое измежду основанията по чл. 38, ал.1, т.1-3 ЗА, без да е налице необходимост от доказване на самото основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Но само позоваването на разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА, без посочване на конкретното основание /т.1-т.3 на чл. 38, ал.1 ЗА/, не било достатъчно за възникване правото на възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА.

Именно такъв бил и настоящия случай, доколкото в приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 30.05.2024г. не било посочено в коя от хипотезите на чл. 38, ал.1 ЗА се оказвало безвъзмездното процесуално представителство.

2

С молба с вх.№4199/14.11.2024г. от адв. Р. Н. Р., като пълномощник на А.

Д., е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение в частта за разноските като се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА. Към молбата е приложен и Анекс към Договор за правна защита и съдействие от 29.10.2024г., като в чл.3 от същия е посочено, че процесуалното представителство по първоначалния Договор за правна защита и съдействие е уговорено да се предостави безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, поради материално затруднение на клиента.

С атакуваното пред настоящата инстанция Определение №25/14.01.2025г., съдът е приел, че до приключване на устните състезания в производството пред районния съд, по делото бил представен единствено Договор за правна защита и съдействие от 30.05.2024г., като в него обаче не било конкретизирано на кое от законовите основания в чл. 38, ал.1 ЗА се осъществява процесуалното представителство. Основанието не могло да се изведе и от отправеното от ищцата искане за освобождаването от такси и разноски поради финансово затруднение. Решаващият съд констатира, че с молбата за изменение на решението в частта за разноските, ищцовата страна е представила анекс, с който пропускът бил отстранен, но този анекс бил депозиран за първи път в процедурата по чл. 248 ГПК, след преклузивния срок за ангажиране на доказателства по делото, относими към произнасянето за разноските, който срок изтичал в ркая на устните състезания в съответната инстанция. С горните мотиви съдът оставил молбата за изменение на разноските по делото без уважение.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за основателна, като мотивите за този извод са следните:

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. предвижда на представлявалия безплатно спечелилата страна адвокат да се присъди съответно възнаграждение при обективирането на две предпоставки: да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от предвидените основания и насрещната страна да е осъдена за разноски. Основанията, предвидени в т. 1-3 на ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв. лежат на плоскостта на договорната връзка адвокатдоверител и не са предмет на изследване от съда при преценката за разпределение на отговорността за разноски. Така например в определение №2371 от 04.08.2023г. на ВКС по гр.д. №4807/2022г., I г. о., изрично е прието следното: " Налице е практика на ВКС, изразена в определения по чл. 274, ал.3 ГПК, според която наличието на основанието по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат“.

Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата страна възражение за липса на 3 основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и ангажирани по него доказателства.

Следва да се отбележи, че по начало е препоръчително в договора за правна защита и съдействие да се посочи на коя от хипотезите по чл. 38, ал.1, т.1-3 ЗА се основава адвокатската защита, но като се има предвид гореизложеното, а именно, че съдът не изследва наличието на самите основания по чл. 38, ал. 1 Задв., то само по себе си посочването на основанието в договора за правна защита и съдействие се явява ирелевантно.

Следва да се приеме също, че самото основание за оказването на безплатно процесуално представителство може да се извлече от данните по делото, доколкото ищцата е освободена от заплащането на държавни такси и разноски в производството, същата е представила декларация за имущественото си състояние, в която е декларирала, че не притежава движимо или недвижимо имущество, че доходът от заплата възлиза на 933 лв., а този на съпругът – 620 лв., а също и обстоятелството, че ищцата дължи месечни вноски в размер на около 900 лв. в изпълнение на задължения по сключени договори за кредит с финансови институции. При тези данни, съдът може да изведе квалификацията на основанието, въз основа не което се предоставя правната защита.

По отношение размера на възнаграждението. При присъждане на адвокатско възнаграждение съдът определя същото в зависимост от правната и фактическата сложност на делото. Ориентир за точния размер на възнаграждението се явява и материалният интерес по производството. При преценка за фактическата сложност на едно производство релевантно е наличието на множество факти, които следва да се установят по делото.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност, трябва да се вземе предвид и процесуалното поведение на процесуалния представител на страната. Изхождайки от горното следва да бъде прието, че в случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Предявен е един главен иск за прогласяване недействителността на сключен между страните договор за кредит, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на предвидена в процесния договор клауза за неустойка, като двете претенции черпят своето основание от едно и също правоотношение между страните. От друга страна, по делото са събрани само писмени доказателства, проведено е едно открито съдебно заседание, по което страните не са се явили. С оглед горното, настоящият състав намира, че възнаграждение в размер на 400 лв. кореспондира на изложените по-горе критерии, същото се явява справедливо с оглед конкретиката на настоящия случай.

Мотивиран от горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение №25/14.01.2025г., постановено по гр.д.

№350/2024г. по описа на Районен съд – Първомай, II състав, с което е оставена без уважение Молба с вх. № 4199/14.11.2024 г., постъпила от адв. Р. Н. Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ............................... – процесуален представител на ищеца А. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. ........................................., за изменение на Решение № 146/28.10.2024 г. в частта за разноските. вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ Решение №146/28.10.2024г., постановено по гр.д.№350/2024г. по описа на Районен съд- Първомай, II състав, като:

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от управителя Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Н. Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, със съдебен адрес: гр.

..............................., сумата в размер на 400 лв., дължима за осъществено безплатно процесуално представителство по гр.д.№350/2024г. по описа на Районен съд- Първомай на основание чл. 38, ал.1 ЗА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5