Решение № 201 от 25.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Пловдив, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300500194 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба от А. Г. П., ЕГН **********; длъжник по изпълнително дело № 20117580400162 по описа на ЧСИ Обретенова с рег. № 758, район на действие – ПОС, против Разпореждане на ЧСИ от 25,10,2024 г. по посоченото изпълнително дело, с което се отказва прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. От съда се иска да отмени обжалваното разпореждане като незаконосъобразно и да приеме, че е налице соченото основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Взискателят „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД (конституиран на основание чл.

429 ал. 1 от ГПК с Разпореждане от 20,08,2020 г.) заявява становище за неоснователност на жалбата.

Съдебният изпълнител счита жалбата за недопустима, евентуално – неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

1

Жалбата е допустима – предявена е в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.

По същество:

Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според разясненията в т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. Такива действия в случая регулярно са извършвани.

Изпълнително дело № 20117580400162 е образувано по молба от 11,02,2011 г. от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БА.“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06,12,2010 г. по ч. гр. д. № 2109/2010 г. на РС Асеновград против А. Г. П., ЕГН **********. Предмет на изпълнение са парични задължения, възникнали на основание договор за кредит.

С молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано предприемане на изпълнителни действия като са посочени конкретни изпълнителни способи. С разпореждане от 14,02,2011 г. е насрочено извършване на опис на движими вещи. Със запорно съобщение от 17,02,2011 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника.

С разпореждане от 07,01,2013 г. е насрочено извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника (вж. Протокол от 07,02,2013 г.). Нов опис е насрочен с разпореждане от 27,09,2013 г.

Видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист, въз основа на наложения запор върху вземания по изпълнителното дело периодично са постъпвали суми през 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Същите, видно от 2 приложените по изпълнителното дело протоколи, са били предмет на периодично извършвани от ЧСИ разпределения. Всяко от тези постъпления е прекъсвало погасителната давност, както и срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. При положение, че въз основа на приложен вече изпълнителен способ по се извършват периодични погасявания на дълга, липсват основания да се приеме, че взискателят бездейства и не изпълнява задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес.

След спиране удръжките по първоначалния запор – от 05,10,2015 г., е започнала да тече нова давност за вземането и нов срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Той също е бил периодично прекъсван: С молба от 09,03,2016 г. взискателят е поискал опис и продан на секвестируеми вещи на длъжника. С молба от 27,01,2017 г. взискателят е поискал опис и про-дан на секвестируеми вещи на длъжника, а с молба от 31,03,2017 г. – запор на банкови сметки. С молба от 09,10,2017 г. взискателят е поискал опис и продажба на движими вещи на длъжника.

С молба от 25,10,2018 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, е заявило, че е правоприемник на взискателя и е поискало опис на движими вещи на длъжника.

Съдебният изпълнител е указан на дружеството – молител, че следва да представи доказателства за правоприемството, за да бъде конституирано в производството като взискател. Указанията са изпълнени с молба от 14,01,2019 г., като с последващи молби е поискано връчване на уведомление за извършената цесия.

Независимо от обстоятелството, че към този момент уведомлението за длъжника не е връчено, дружеството се легитимира като правоприемник на първоначалния взискател с представения по изпълнителното дело договор за цесия, поради което правилно е конституиран като страна в производството вместо праводателя си.

Договорът за цесия поражда своето действие независимо от връчването на съобщението до длъжника. Съобщаването му има значение за освобождаване на длъжника от изпълнение при извършено плащане в полза на първоначалния кредитор, каквото в случай не се твърди.

Следващите прекъсващи срока действия на взискателя са извършени преди изтичане на двугодишния срок – с молба от 03,08,2020 г. (с която отново се иска извършване на опис на движими вещи на длъжника и налагане запор на банковите му сметки); с молба от 08,07,2022 г. (с искане за налагане на запор на банкови сметки); с молба от 26,04,2023 г. (с искане за налагане запор ан банкови сметки). С разпореждане от м. май 2023 г. е наложен запор върху получаваната отдлъжника пенсия. С молба от 08,12,2023 г- взискателят отново е поискал налагане запори на банкови сметки на длъжник

3

Посочените процесуални действия на взискателя прекъсват срока по чл.

433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като съдържат искания не само за извършване на необходимите справки и проучване на имущественото състояние на длъжника, но и за прилагане на конкретни изпълнителни способи в зависимост от резултата от проверките. Следователно липсват основания да се приеме, че взискателят е бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес в продължение на повече от две години. Поради това искането за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е неоснователно и правилно е оставено без уважение от съдебния изпълнител.

С оглед изложеното жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение. Затова съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от А. Г. П., ЕГН **********; длъжник по изпълнително дело № 20117580400162 по описа на ЧСИ Обретенова с рег. № 758, район на действие – ПОС, против Разпореждане на ЧСИ от 25,10,2024 г. по посоченото изпълнително дело, с което се отказва прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4