Решение № 11 от 02.03.2023, Районен съд - Пирдоп
- Съд
- Районен съд - Пирдоп
- Дело
- Гражданско дело 615/2021
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 02.03.2023
- В сила
- 26.07.2024
- Състав
- Симеон Горанов Гюров
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.366 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37-49 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37-49 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37-49 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37-49 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37-49 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37-49 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37-49 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37-49 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37-49 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37-49 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37-49 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37-49 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37-49 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.1, изречение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.36 · Закон за пощенските услуги
- чл.1, ал.1, т.7 · Търговски закон
- чл.286, ал.2 · Търговски закон
- чл.430, ал.1 · Търговски закон
- чл. 430, ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. , 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Симеон Г. Гюров при участието на секретаря М. Н. Н. като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело № 20211860100615 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК, при условията на евентуалност по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Кей Би Си Банк България“ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ЕАД), гр.София, бул.Н.Вапцаров“ № 55, ЕКСПО 2000, район „Лозенец“, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК 831558413, представлявана от А.Н.А. – Изпълнителен директор и М.Т.П. – Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Л.Ч.Х.а срещу Г. В. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ......................................
Ищецът твърди в исковата молба, че в законоустановения срок и на основание чл.415, ал.1 от ГПК предявява установителен иск относно вземания в общ размер от 25 555.11лв.
(двадесет и пет хиляди, петстотин, петдесет и пет лева, единадесет стотинки), от които:
• Редовно падежирали главници, в размер на 8 453.63 лева(осем хиляди четиристотин петдесет и три лева и шестдесет и три стотинки) за периода от 15.12.2011 г. до 15.06.2017 г.;
• Предсрочно изискуема главница в размер на 6 900.87 лева (шест хиляди и деветстотин лева и осемдесет и седем стотинки);
• Изискуема редовна лихва в размер на 5 800.59 лева (пет хиляди и осемстотин лева и петдесет и девет стотинки), начислена за периода от 15.11.2011 г. до 12.07.2017 г. включително;
• Изискуема наказателна лихва в размер на 4 400.02 лева (четири хиляди и четиристотин лева и две стотинки), начислена за периода от 15.12.2011 г. до 05.10.2017 г. включително;
1
• Законна лихва за забава за периода от подаване на заявлението в съда -06.10.2017 г. до изплащане на вземането;
По процесуалната допустимост на иска:
След проведено заповедно производство, в качеството им на кредитор, е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е врьчена на дльжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, сьдът им указва да предявят иск в едномесечен срок от получаването на съобщението.Правният им интерес за предявяване на иска се обуславя от обстоятелството, че заповедта за изпълнение е издадена, но е връчена на длъжника при условията на чл.47. ал.5 ГПК.Едномесечният срок, в който трябва да се предяви настоящият иск, започва да тече след надлежното им уведомяване на 24.01.2018г., след като получили съобщение по ч.гр.д. № 762/2017г., II състав по описа на Районен съд гр.Пирдоп.
По основателността на иска:
Искането им се основава на следните фактически обстоятелства и правни доводи:На 21.04.2007 г. между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя Г. В. К. е сключен Договор за банков кредит от 21.04.2007г., по силата на който банката отпуснала кредит в размер на 20 300.00 лева (двадесет хиляди и триста лева). Кредитът е първо усвоен на 21.04.2007 г.Договорът за банков кредит от 21.04.2007г. е допълнен и изменен с Анекс № 1 от 14.09.2010 г. към Договор за банков кредит от 21.04.2007 г., сключен между „Райфайзенбанк (България) EAД", кредитополучателя Г. В. К. и солидарния длъжник Г.П.Л..Съгласно чл. 3 от Анекс № 1 крайният срок за погасяване на всички дължими суми по Договора за кредит и Анекс № 1 е 15.08.2020 г.В чл. 8. от Анекс № 1 "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя/съдлъжника са договорили, че кредитът следва да бъде погасен: на 108 (сто и осем) анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 230.14 лева (двеста и тридесет лева и четиринадесет стотинки), дължими на 15-то число но съответния месец, считано от 15.09.2011 г. до 15.08.2020 г., с приложима годишна лихва съгласно Анекс № 1 и Погасителен план към него. "Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ разполага с лиценз за банкова дейност, породи което процесният договор за кредит е кредитна сделка. Договорът за банков кредит е търговска сделка по смисъла по чл.286, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ. По силата на сключения Договор за банков кредит от 21.04.2007г. и Анекс № 1 от 14.09.2010 г. към Договор за банков кредит от 21.04.2007 г., като частноправна последица от правното му действие - между страните по делото е възникнало валидно кредитно правоотношение. Ищецът изпълнил като кредитор задълженията си по процесния договор, включително задължението да предоставят за временно и възмездно ползване паричната сума.Въвеждане на доводи за изискуемост на вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания (неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Редовно изискуеми са вземанията им, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Задължението на кредитополучателя да върне на банката сумата по кредита и 2 да заплати уговорената лихва в рамките на уговорените частични срокове и до изтичане на крайния договорен срок е парично, носимо и срочно задължение с изрично определен от страните срок, съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ. Настъпването на частичните срокове за плащане само по себе си подканя задълженото лице към незабавно и несъмнено изпълнение, самият срок "кани" длъжника и при неизпълнението от негова страна (щом не е предложил изпълнение по начина, уговорен в Договора), той е изпаднал във виновна забава ipso iure.
Извънсъдебна или съдебна покана за плащане на падежиралите вземания не се изисква и няма нужда от известяване, за да се постави длъжника в забава, тъй като денят на изпълнението е точно определен като календарен ден - чл.84, ал.1, изречение първо от ЗЗД.
Правилото, установено в посочената разпоредба следва римското правило dies interpellat pro homine и намира приложение и по отношение на търговските сделки и в частност - при Договора за потребителски кредит, по аргумент от чл.288 от Търговския закон.
Обстоятелства, довели до настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на Банката по кредита: На датите на падеж - от 15.12.2011 г. до 15.06.2017 г. включително, кредитополучателят не заплати дължимите месечни анюитетни вноски (включващи главница и лихва) към банката в необходимия размер, което представлява случай на неизпълнение на основание чл.11 от Анекс № 1 и чл.8.1. от Договор за банков кредит.
Поради настъпване на случай на неизпълнение и във връзка с чл. 9.2. от Договор за банков кредит във връзка с чл. 432 от Търговския закон, банката надлежно упражнила потестативното си право да обяви (направи) изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредит {всички дължими от кредитополучателя на банката суми във връзка с кредита], преди подаване на настоящото Заявление. До задълженото лице е изпратено писмо за обявяване на случай на неизпълнение и предсрочна изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита по Договор за банков кредит от 21.04.2007г. и Анекс № 1 от 14.09.2010 г. към Договор за банков кредит от 21.04.2007 г. На 10.07.2017 г. на кредитополучателя Г. В.
К. е обявена предсрочната изискуемост на вземането по Договор за банков кредит от 21.04.2007г. и Анекс № 1 от 14 09.2010 г. към Договор за банков кредит от 21.04.2007 г. с писмо с изх.номер ИЗХ-001-60881 от 07.06.2017 г. Волеизявлението на банката, обективирано в изпратеното писмо, е редовно връчено на адресатите, породи което последното е породило целените правни последици. Завършен е фактическият състав на обявяване на предсрочната изискуемост. На 13.07.2017 г. е осчетоводена предсрочна изискуемост на вземанията на банката по Договор за банков кредит от 21.04.2007 г. и Анекс № 1 от 14.09.2010 г.
Последици на предсрочната изискуемост:
Правните последици включват отговорност за пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж) -главница, възнаградителна лихва, неустойка и комисиона за управление. В Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т. д. №610/2011 г. на I т.о., Върховният касационен съд е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна 3 изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.
Клаузи за акцесорни вземания
В чл.5. от Анекс № 1 страните са уговорили, че за ползвания кредит кредитополучателя заплаща на банката годишно лихва в размер на СБР за BGN + 3.2 (три цяло и две десети) пункта надбавка.Съгласно чл. 430, ал.2 от ТЗ, уговорената лихва представлява възнаграждение за ползването на предоставения кредит (граждански плод).При забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дьлжима неустойка наказателна лихва, към лихвата в размер на 10 /десет/ пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от вноска/, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване /чл. 9. от Анекс № 1/.Виновното неизпълнение на договорно задължение от страна на длъжника породило договорната му отговорност, която представлява вторично санкционно едностранно правоотношение между кредитора и длъжника. Задълженото лице отговаря за всички материалноправни последици на забавата. В съдържанието на договорната отговорност се включва правото на кредитора и насрещното задължение на длъжника да обезщети вредите.
Поради липса на изпълнение, ищецът счита, че в негова полза са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Банката предприела действия за принудителното събиране на вземанията си - подала в съда заявление за издаване но заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника.
Размер на вземанията:
С настоящата искова молба Банката претендира установяване на вземанията си в размера, в който съществуват към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес (съгласно т.9 от ТР 4/2013 на ОСГГК на ВКС), ведно с дължимата законна лихва върху главницата.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което:
1. Да установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответник
Г. В. К. съществуването и изискуемостта на вземанията им, произтичащи от Договор за банков кредит от 21.04.2007г. и Анекс № 1 от 14.09.2010 г., съгласно издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. 762/2017г., II -ри състав Районен съд гр.Пирдоп, а именно:
• Редовно падежирали главници, в размер на 8 453.63 лева(осем хиляди четиристотин петдесет и три лева и шестдесет и три стотинки) за периода от 15.12.2011 г. до 15.06.2017 г.;
• Предсрочно изискуема главница в размер на 6 900.87 лева (шест хиляди и деветстотин лева и осемдесет и седем стотинки);
• Изискуема редовна лихва в размер на 5 800.59 лева (пет хиляди и осемстотин лева и петдесет и девет стотинки), начислена за периода от 15.11.2011 г. до 12.07.2017 г. включително;
• Изискуема наказателна лихва в размер на 4 400.02 лева (четири хиляди и четиристотин лево и две стотинки), начислена за периода от 15.12.2011 г. до 05.10.2017 г, 4 включително;
• Законна лихва за забава за периода от подаване на заявлението в съда -06.10.2017 г. до изплащане на вземането;
2. При условията на евентуалност - в случай, че установителният иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен частично като неоснователен (т. 1), поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, да бъде осъден ответника да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД следните суми, представляващи изискуеми вземания по Договор за банков кредит от 21.04.2007г. и Анекс № 1 от 14.09.2010 г., а именно:
•
Предсрочно изискуема главница в размер на 6 900.87 лева (шест хиляди и деветстотин лева и осемдесет и седем стотинки);
• Изискуема редовна лихва в размер на 5 800.59 лева (пет хиляди и осемстотин лева и петдесет и девет стотинки), начислена за периода от 15.11.2011 г. до 12.07.2017 г. включително;
• Изискуема наказателна лихва в размер на 4 400.02 лева (четири хиляди и четиристотин лева и две стотинки), начислена за периода от 15.12.2011 г. до 05.10.2017 г. включително;