Определение № 1694 от 24.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1694 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501372 по описа за 2024 година Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 10 799 от 09.04.2024 г. по ч.гр.д. № 4164/2024 г. по описа на РС – Пловдив е постановен отказ по заявлението на „ Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД, ЕИК 200644029 с вх. № 25 537/ 07.03.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник В. Ж. М., ЕГН - ********** досежно претендираните със заявлението вземания, произтичащи от Договор за кредит за покупка на стока № CREX - 01942048 от 15.10.2008 г. и Общите условия към него както следва: 225,48 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението; 20,79 лв. договорна възнаградителна лихва за период 30.06.2009 г. – 30.10.2009 г. и 326, 72 лв. – лихва за забава за периода 01.07.2009 г. – 26.02.2024 г..

Недоволен от разпореждането е останал заявителят „ Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД, като го обжалва с оплаквания за неправилност и искане за неговата отмяна и уважаване на заявлението досежно горепосочените вземания.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Процесните вземания се основават на сключен между В. Ж. и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК 130697606 Договор за кредит за покупка на стока № CREX – 01942048 и Общите условия към него представени към заявлението.

1

Видно от договора на длъжника В. М. е предоставен кредит в размер на 490 лв. за закупуване на пералня на стойност 540 лв., подлежащ на връщане чрез 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 49, 26 лв., при ГПР 39, 20 % и възнаградителна лихва съгласно инкорпориран в договора погасителен план, с падеж на първата вноска 28.11.2008 г. и падеж на последната вноска 30.10.2009 г..Твърди се от заявителя, че длъжницата е платила изцяло първите седем на брой погасителни вноски, като след 31.08.2009 г. е преустановила плащанията. Твърди се от заявителя да е титуляр на вземането на основание Договор за цеися от 08.07.2014 г.., да е надлежно упълномощен от цедента да съобщи прехвърлянето на длъжниците и да е сторил това спрямо ответника по заявлението М..

За да постанови отказ по заявлението досежно процесните вземания, районният съд е приел, че служебно дължи проверка за съответствие на договора със ЗПК, тъй като на основание чл. 22 вр. чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7 – 12 и т. 20 и ал. 2, на чл. 12 ал. 1 т. 7 – 9 от ЗПК договорът е недействителен. В случая е приел да е налице такава недействителност поради непосочен в него ГЛП и непосочена методика за формирането на ГПР.

Частният жалбоподател поддържа / основателно /, че договорът е сключен при действието на ЗПК / отм. /, съответно съдът неправилно е приложил материалния закон – сега действащия ЗПК. Твърди, че всички изисквания на ЗПК / отм. /, а именно общите изисквания на чл.чл.6 и 7 от същия, както и специалните на чл. 8 / касаещи договорите за потребителски кредит с предмет придобиване на стока или услуга / са изпълнени. Поддържа, че дори и да се приеме противното, съответно недействителност на процесния договор на основание чл. 14 от ЗПК / отм. / заявлението следва да се уважи за непогасената чиста стойност на кредита – претендираната главница от 225, 48 лева.

При обжалване на отказ за издаване на заповед въз основа на заявление по чл. 410 ГПК и/или чл. 417 от ГПК, въззивният съд и сам следи служебно налице ли са предпоставките за издаване на заповед по заявлението във вр. с императивни правни норми и в тази насока не е обвързан от доводите на районния съд за отказа, съответно от поддържаните в частната жалба оплаквания за неговата неправилност.

В случая заявителят поддържа да е настоящият кредитор досежно процесните вземания на основание частно правоприемство, настъпило преди подаването на заявлението - Договор за цесия, сключен между него и първоначалния кредитор БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК 130697606. В този случай, съгласно задължителното разрешение, дадено с т. 4 г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е задължително към заявлението да бъде представен документът, установяващ частното правоприемство – твърдяния договор за цесия, както и доказателство за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането. Непредставянето им – какъвто в настоящия случай, е самостоятелно основание за отказ за издаване на заповед 2 по заявлението на основание недоказана материално правна легитимация на заявителя.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане за отказ за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК по заявлението е като краен резултат правилно.

И Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД, ЕИК 200644029 срещу Разпореждане № 10 799 от 09.04.2024 г., пост. по ч.гр.д. № 4164/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с която е постановен отказ по заявлението на „ Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД, ЕИК 200644029 с вх. № 25 537/ 07.03.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжник В. Ж. М., ЕГН - ********** досежно претендираните със заявлението вземания, произтичащи от Договор за кредит за покупка на стока № CREX - 01942048 от 15.10.2008 г. и Общите условия към него както следва: 225,48 лв. – главница, ведно съсъ законната лихва от датата на подаване на заявлението; 20,79 лв. договорна възнаградителна лихва за период 30.06.2009 г. – 30.10.2009 г. и 326, 72 лв. – лихва за забава за периода 01.07.2009 г. – 26.02.2024 г..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3