Определение № 438 от 12.09.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Ловеч, 12.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА М.А

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20244300600351 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 243,ал.8 от НПК.

Постъпила жалба от М. Д. Д. ЕГН **********, постоянен адрес: гр.

София общ. Столична ж.Г.Д" вх.В, ап. 53, тел: –––––––––––––– и Н. С. Т. ЕГН ********** постоянен адрес гр. София, общ. Столична жк"М." 1, бл.13,вх1, ап27,тел: -------------- и адрес за кореспонденция с.О област Ловеч, п.к 5630,ул.

„В.П."№ 17 против определение №144, град Троян 15.08.2024г., което потвърждава постановление от 7.05.2024г. на Районна прокуратура-Ловеч ,ТоТроян, с което е прекратено частично наказателно производство, водено по досъдебно производство №342/2022 по описа на РУ-Троян при ОДМВР-Ловеч в частта му относно извършено престъпление по чл.144 ал.3 във вр.ал.1 от НК и е спряно на основание чл.244,ал.1 т.1 във вр.чл.25 ал.1 т.6 от НПК за престъпление по чл.146, ал1 от НК като законосъобразно и обосновано.

Сочат,че с настоящата си жалба, подадена в срок и на законно основание обжалват постановлението на прокурора от Районна прокуратура с искане с определение на Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и необосновано и да върне делото на прокурора за продължаване на разследването. Недоумяват и преценката, последвала от Районен съд гр.Троян.Сочат,че в нея се твърди, че в показанията си са били 1 изложили, че назад в годините Н. Д. също ги бил заплашвал и го правел често в конфликтни ситуации. Нищо подобно, според тях и молят ЛОС да вземе под внимание показанията им от 13.07.2023 година, в които заявяват, че именно на 20.10.2022 година за първи път получават първите ясни и точни заплахи отправени им по телефона от Н. Д., в които той конкретизира кога ще ги убие, къде ще го направи, с какво ще ги убие и кой от тях ще убие първи. Именно тази заплаха ги накарала за първи път да изпитат страх за живота си и да подадат жалба в РУ Троян на мига. Сочат,че в подкрепа на това имат и свидетели, пред които веднага споделили уплахите си. Уплахите им се поддържат и от експертизата на вещите лица в досъдебното производство.Заявяват,че не се чувстват обидени, а заплашени с убийство. От 20.10.2022 г. начина им на живот е променен коренно. Като артисти и журналист на свободна практика срещат трудности в извършване на своите професионално творчески задължения. Забелязват в поведението на Н. Д., както и на сина М. Д. нарастваща агресия и слаб самоконтрол, които увеличават страха им от извършване на убийство.Сочат,че те са единствените им съседи на тази улица и често ги причакват с нови заплахи на оградата, която граничи с тяхната порта.М.Д. сочи,че излиза от дома си само с автомобил, за да няма пряк контакт с Д., винаги придружавана от съпруга си или от охранителната фирма, а в двора си ходи задължително с дистанционното на паник бутона по препоръка на охранителната фирма, която наели веднага след 20 .10.2022 г след първата им отправена реална заплаха за убийство. Имайки предвид, че бащата и сина Д. притежават законни ловни пушки, с които им било казано, че ще бъдат разстреляни, изпитват ежедневна заплаха за живота си. Сочи,че е с чести паник атаки, обриви по шията, високо кръвно налягане, за които получава помощ от специалисти. Експертизите и на двамата Д. сочат, че са раздразнителни, с отслабен контрол върху емоционалното си поведение, а синът е и с алкохолна зависимост. Към настоящия момент ловните пушки са върнати на Н. Д. и е наЛ. реална, а не хипотетична опасност същият да реализира отправената си закана за убийство.Правят възражение,че в обжалваното от тях постановление липсват обстоятелства във връзка с посочените по-горе доводи.Заявяват,че правят огромна разлика между обида и заплаха. Считат, че при произнасяне по преписката не са спазени принципите на всестранност, обективност и безпристрастност, а разследването е проведено непълно и не са събрани 2 всички доказателства.

Въззивната инстанция като съобрази изложените съображения в процесната жалба приема същата за подадена в законно установения срок,от Л. имащо право на жалба, и разгледана по същество като основателна.

Следва да бъде посочено, че задължение на въззивната инстанция е да извърши анализ на събраните по делото доказателства и съпостави същите с изложените правни изводи от страна на Районен съд Троян./РС/.

Към настоящия момент направените кратки правни изводи от РС - л.17 от мотивите ,които по същество се приравняват на липса на такива,тъй като не са обсъдени всички събрани по делото доказателства от страна на РС, прави невъзможно въззивния съд да извърши такава проверка и да направи извод,че РС законосъобразно и обосновано е приел,че наказателното производство правилно е прекратено от страна на прокурора по отношение на данни за престъпление по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК и е предмет на настоящото производство.

По-конкретно от страна на РС лаконично е направено позоваване в мотивите на експертизата на вещите лица по психологична и психиатрична експертиза д-р Митко М. и психолог М. Д..Не е направен анализ и не са изложени мотиви относно заключението на вещото Л. по съдебно психиатричните експертизи изготвени от вещото Л. д-р Т.Н. и които определено не кореспондират на заключението на вещите лица –М. и Д..

Липсва такъв и на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

По-конкретно вещото Л. Н. категорично в тази насока е посочил, че в началото на конфликта,когато Д. е станала обект на ругателствата и вербална заплаха от страна на Н. Д., Д. се е почувствала преимуществено обидена раздразнена и възмутена от поведението на Н.Д.. По-късно обаче след ескалацията на инцидента и се е почувствала действително заплашена от евентуално тежка агресия и е изпитала реален страх от възможното й осъществяване от страна на Н. Д..

Нещо повече вещото Л. – Н. е посочил, че изхождайки от показанията на свидетелите по досъдебното производство, както и на споделеното от Д. по време на експертното интервю, че в резултат от конфликта предизвикателно поведение на М. Д. съчетано и с оправената й вербална заплаха,тя се е почувствала действително заплашена и застрашена,като това й чувство е 3 засилено от обстоятелството,че заплахите са придружени със заплашващи я действия,което я принуждава да нададе викове за помощ./л. 25 том 2 ДП/.

По сравнително идентичен начин вещото Л.- доктор Т.Н. категорично е дал заключение и относно психичното състояние на Н. Т..По-конкретно е посочил,че в резултат от конфликтното,провокативно и предизвикателно поведение на Н.Д.,съчетано с вербална агресия преминала на по-късен етап в директно отправяне на заплахи за убийство Т. е възприел случилото се като реална заплаха,обстоятелство,което е предизвикало в него чувство на напрежение,несигурност и на моменти дори уплаха за живота и здравето си и най-вече за живота и сигурността на съпругата си.

От страна на РС не са анализирани и писмените доказателства приложени на стр. 118 и 119,а именно амбулаторни листи на името на Д. от които става видно ,че на същата са извършвани прегледи и е назначена лекарствена терапия за овладяване на състоянието й след отправените й заплахи. Все в тази не са анализирани и съпоставени с другите гласни доказателства, показанията на свидетеля на М.А. на лист 112 . А. е посочил,че е председател на ловно-рибарската дружинка в село Ои който категорично сочи, че баща и син Д. са много сприхави хора, като М. Д. има проблем с алкохола.Категоричен е свидетеля, че те лесно избухват и са злопаметни,както и че, когато имат проблем непрекъснато се заканват със саморазправа. Така също свидетелят сочи, че е чувал Н. Д. да отправя заканителни думи и срещу членове на ловната дружинка, казвайки че ще ги „изкорми“ и други такива, както и че той не си овладява нервите. А. категорично сочи, че знае за влошените отношения между Д. и жалбоподателите, както и че те са му се оплакали, че са заплашвани от страна на Д. с ловно оръжие, и че са парадирали с наличието на такова при тях.Липсва анализ и на свидетелските показания на жалбоподателите,респективно съпоставяне с тези на свидетеля А. и касаещи поведението на М.Д. и Н.Д. като цяло в обществото. Нещо повече самия Н. Д. в показанията си –л.93,сочи“..Може да съм казал,че ще ги очистя,че ще ги избия,но това е било в яда ми….“.Също така самия свидетел признава,че преди инцидента е убил лисица защото му ядяла кокошките,но изразява недоумение от къде жалбоподателите знаели за този факт.Респективно този факт,както и като цяло поведението на Н.Д. е следвало да бъде предмет на анализ,ведно с другите доказателства по делото от страна на РС,след който де се направят изводи,дали отправените заплахи към 4 жалбоподателите са предизвикали основателен страх от отправените закани.Така например в унисон с показанията на жалбоподателите са и показанията на св-ля М.С.,който сочи,че на 20.10.2022г.около 14.00 часа е чул,че една жена вика за помощ и бяга по улицата в с.Окато се е приближила към него./л.101/.Също така е чул псувни от непознат за него мъж,отправени към жената,който викал срещу нея „..ще ти еба майката,мършо…“Следвало е по предвидения в НПК процесуален ред да се установи самоличността на мъжа отправил тези псувни,респективно дали това не е жалбоподателката,предвид на това,че същата дава показания именно на тази дата,че е била нападната от М. Д. и се е наложило да вика за помощ./л.88/.В същите показания свидетелката сочи,че дори в присъствието на полицайте Н.Д. е продължил вербалната си атака срещу нея и мъта й,което още повече я уплашило.Следвало е да бъдат подробно разпитани двамата служители на полицията,които да дадат показания с какви думи са заплашвани жалбоподателтие,респективно,те в какво психично състояние са били и как са приели тази вербална атака от страна на Н.Д..

Следвало е както наблюдаващия прокурор, така и първоинстанционния съд да изложат мотиви, защо при посочените противоречиви доказателствени материали от тях се приемат едни, а други се отхвърлят,каквото задължение имат съгласно разпоредбата на чл. 305 ал. 3 изречение 2 от НПК.

Тъй като това не е сторено, нито от наблюдаващия прокурор, нито в РС следва постановеното определение да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно и делото да бъде върнато на друг състав на Районен съд Троян,който след като извърши пълен анализ на събраните по делото доказателства да изложи правни изводи, дали е са наЛ. данни за извършено престъпление чл. 144 ал. 3 във връзка с алинея1 от НК,респективно липсва такива доказателства.

Така или иначе въззивната инстанция не разполага с процесуални правомощия и не може да замести нито представителя на държавното обвинение, нито първонстанционния съд и вместо тях да излага мотиви.Нейно правомощие е единствено и само да извърши проверка на обосноваността и законосъобразността на постановения акт и респективно,дали направените правни изводи,ако са налични такива,съответстват на събраните по делото доказателства.

5

Следва да бъде посочено,че при изготвяне на съдебно психологичната и психиатрична експертиза, касаеща М. Д. вещите лица-М. и Д. са се произнесли по въпроси извън специализацията си по психиатрия и психология, като са взели отношение по юридически въпроси,вън от тяхната компетентност,което не е констатирано от РС.

По-конкретно в заключението си на л.186 от делото ,са посочили, че М.

Д. не проявява чувствителност към чуждите преживявания, не успява да ги разчете в дълбочина, както и да прояви нужна емпатия, за съпричастност и разбиране. Направили са извод,че същия не е съзнава, че отправените от него закани към свидетеля М. Д. се възприемат от нея като заплахи извършване на престъпление спрямо нея,и че в резултат на това в същата може да възникне основателен страх от осъществяването й.Извода,дали М.Д. е съзнавал и/или не съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е, и е искал настъпването опасните последици, следва да бъдат направен на базата на анализ на всички гласни и писмени доказателства по делото, и то от представителя на държавното обвинение, и в последствие от първоинстанционния съд/ арг.чл.11,ал.2 от НК/.Така или иначе това не е въпрос, който е в компетентността на вещите лица. По идентичен начин след постъпили вещите лица М. и Д. при заключението си относно поведението на Н. Д.. По-конкретно на лист 215, вещите лица са посочили,че „…процесното деяние е било израз на афектно състояние на освидетелствания, който с отправените заплахи към свидетеля Д. е разтоварил негативния емоционален заряд, без да си дава сметка и без да се интересува какъв емоционален отговор могат да предизвикат думите му в съответната страна. Същия бил раздразнен афектиран с отслабен контрол върху емоционалното си поведение. На базата на което се заключили че Н. Д. не е съзнавал, че отправените от него към М. Д. заплахи се възприемат от Д. като заплахи за извършване на престъпление спрямо нея и в резултат на това може да възникне в нея основателен страх за осъществяването им…“. Вместо да констатира това и да посочи доказателства,въз основа на които приема,че не е осъществен състава на престъплението по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 от НК,РС се е позовал на заключението на вещите лица единствено и само, за да направи извод,че не е наЛ. субективната страна на престъплението.Следва да бъде посочено,че експертизата е способ на доказване в наказателното производство, но не и доказателство по делото по арг. на разпоредбата на чл.136,ал.1 от НПК.

Разпечатката съдържа 28 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/354ff4b5-7e4c-42c9-875f-04d93f9ab44a