Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 25.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 50/2026
Вид
Решение № 45
Подписан
25.02.2026
В сила
25.02.2026
Състав
Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Бургас, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Дарин В. Христов като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262100600050 по описа за 2026 година

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. А. М. против присъда № 159 от 12.11.2025г., постановена по НОХД № 2975/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас чрез неговия служебен защитник адв.Г.Недялков, с която М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.

1, б. „б“ НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца при първоначален строг режим. Във въззивната жалба по същество не се оспорват фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, а се иска намаляване на наложеното на подс.М. наказание.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбата за неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована и предлага да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият, редовно призован, се явява лично и със защитник адв. Недялков, който поддържа жалбата. Двамата излагат искане за намаляване на наложеното на подс.М. наказание предвид ниската стойност на отнетото имущество.

В последната си дума подсъдимият М. моли за намаляване на наказанието му.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и 1 пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лица с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в необходимия обем и по надлежния процесуален ред достатъчно годни доказателства, нужни за неговото правилно решаване.

При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд възприе за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. А. М., ЕГН **********, роден на *********** г. в гр. Я., **********, ********** гражданин, с адрес: *****************, понастоящем в Затвора Бургас, ************** образование, **********, ***********, ***********. Той е многократно осъждан за престъпления от общ характер.

С Определение по ЧНД № 1816/2019 г. на РС – Сливен, влязло в сила на 29.07.2020 г., на основание чл. 68 НК е приведено в изпълнение общо най-тежко наказание от 9 месеца „лишаване от свобода“, определено по НОХД № 8073/2017 г. на РС – Пловдив и НОХД № 4/2018 г. на РС – Разлог, при първоначален общ режим. Общото наказание е изтърпяно на 04.09.2020 г.

С Определение по ЧНД № 587/2020 г. на РС – Сливен, влязло в сила на 29.07.2020 г., на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК е определено общо наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“ (по НОХД № 1637/2019 г. и № 1662/2019 г. на РС – Сливен и НОХД № 209/2020 г. на РС – Ямбол), при първоначален общ режим. Отделно е постановено наказанието по НОХД № 189/2020 г. на РС – Ямбол в размер на 4 месеца „лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален строг режим. Общото наказание от 8 месеца е изтърпяно на 26.12.2020 г.

С Определение по ЧНД № 257/2022 г. на РС – Ямбол, влязло в сила на 14.05.2022 г., е определено общо наказание от 10 месеца „лишаване от свобода“ (по НОХД № 1307/2021 г. и № 149/2022 г. на РС – Ямбол), при първоначален строг режим. Общото наказание е изтърпяно на 14.12.2022 г.

С Определение по ЧНД № 139/2024 г. на РС – Несебър, влязло в сила на 26.08.2024 г., е определено общо наказание от 8 месеца „лишаване от свобода“ (по НОХД № 1002/2023 г. на РС – Ямбол и № 825/2023 г. на РС – Несебър), при първоначален строг режим. Общото наказание е изтърпяно на 09.09.2024 г.

Безспорно е установено по делото, че на 10.07.2024 г., в гр. Бургас, подсъдимият се намирал в района на бистро „Р.“, разположено в ж.к. „З.“. В същия ден свидетелката В.М.И. изпълнявала служебните си задължения в посоченото заведение. Преди започване на работната си смяна тя оставила в съблекалнята, намираща се до задния вход на бистрото, личната си дамска чанта марка „Guess“, поставена върху шкаф. В чантата се намирали лични вещи, подробно индивидуализирани по вид, марка и стойност, включително дрехи, ключове 2 за лек автомобил, безжични слушалки, слънчеви очила и парфюм, на обща стойност 712 лева. Подсъдимият, движейки се в близост до задния вход на заведението, взел решение да отнеме чужди движими вещи. В изпълнение на това свое намерение той влязъл през задния вход на бистрото, достигнал до помещението, използвано като съблекалня, и взел оставената там дамска чанта заедно с всички намиращи се в нея вещи, след което напуснал заведението.

В края на работния ден свидетелката И. установила липсата на чантата и вещите си. Тъй като в заведението функционирала система за видеонаблюдение, тя поискала преглед на записите от охранителните камери, при който било установено лице от мъжки пол, заснето при извършване на отнемането. Записите били предоставени на органите на МВР. В резултат на проведени оперативно-издирвателни мероприятия подсъдимият бил установен като извършител. Той доброволно предал дрехите и обувките, с които е бил облечен по време на деянието.

В хода на досъдебното производство били назначени и изготвени комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, както и допълнителна такава, които категорично установили, че лицето, заснето на видеозаписите от охранителните камери, е именно подсъдимият Г. М., включително по специфични отличителни външни белези – татуировки по крайниците.

Така установената фактическа обстановка, се базира на анализа на събраните в хода на ДП и приобщени по реда на чл.373, ал.1 от НПК гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:

Подсъдимият е направил пълно и безусловно самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 НПК, като е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Това самопризнание се подкрепя изцяло от останалия доказателствен материал. На първо място неговите самопризнания кореспондират с показанията на свидетелката В. И. са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират напълно с останалите доказателства по делото. Същата подробно описва мястото, където е оставила вещите си, тяхната индивидуализация, както и начина, по който е установила липсата им и последвалия преглед на видеозаписите. Липсват каквито и да било данни за заинтересованост или мотив за невярно уличаване на подсъдимия. Заключенията на комплексната видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза и допълнителната комплексна експертиза, извършена след освидетелстване на подсъдимия също подкрепят неговите самопризнания.Експертите са установили, че видеозаписите са автентични, годни за анализ и без следи от манипулация. Направено е категорично заключение за идентичност между лицето, заснето на записите, и подсъдимия М., включително въз основа на устойчиви частни признаци – татуировки и морфологични белези. Заключенията са обективни, професионално изготвени и неоспорени от страните. Фактическите изводи се подкрепят и от приобщените писмени доказателства – протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на веществени доказателства, справка за съдимост на подсъдимия, както и материалите от извършените действия по разследването. Същите се намират в пълно съответствие с гласните доказателства и експертните заключения. От заключението на 3 оценъчната експертиза безспорно се установява стойността на отнетите вещи – 712 лева, като всяка вещ е индивидуализирана по вид, марка и пазарна стойност към датата на деянието. Това заключение също не е оспорено и правилно е било кредитирано от първата инстанция.

При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира каквито и да било доказателствени дефицити, които да поставят под съмнение фактическите констатации на първоинстанционния съд. Самопризнанието на подсъдимия е направено доброволно, ясно и безусловно, като отговаря на изискванията на чл. 371, т. 2 НПК и намира пълна опора в събраните в досъдебното производство доказателства. Доказателствата в ДП са събрани при спазване на процесуалните правила, не са налице нарушения, водещи до тяхната недопустимост или негодност, а тяхната съвкупна преценка изключва алтернативни фактически версии. Показанията на свидетелката И. са последователни и обективни, не съдържат вътрешни противоречия и се подкрепят както от видеозаписите, така и от експертните заключения. Експертните заключения са изготвени от компетентни вещи лица, въз основа на годен изследователски материал, като страните не са релевирали възражения срещу тяхната обоснованост и методология. Липсват данни за манипулиране на видеозаписите или за компрометиране на доказателствената им стойност. Нито едно от приобщените доказателства не се намира в противоречие с останалите, като между гласните доказателства, писмените материали и експертните заключения съществува пълна логическа и фактическа съгласуваност.

При това положение въззивният съд приема, че фактическата обстановка е установена по несъмнен и категоричен начин, при пълно покритие на стандарта за доказване в наказателния процес, поради което не са налице основания за нейното преразглеждане, корекция или допълване.

Безспорно е, че от обективна и субективна страна подс.М. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба по чл.194, ал.1 от НК. Той е отнел описаните по-горе движими вещи от владението на В. И. без нейно знание и съгласие и е искал да ги присвои. От събраните доказателства безспорно се установява, че на 10.07.2024 г. в гр. Бургас, в задно помещение на бистро „Р.“, използвано като съблекалня за персонала, подсъдимият Г. А. М. е взел дамска чанта и намиращите се в нея лични вещи на свидетелката В. И., без нейното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.

Фактическата власт на пострадалата върху вещите е била упражнявана до момента на деянието, като същите са били оставени на обичайно място в служебно помещение, достъпно за персонала на заведението. Подсъдимият, възползвайки се от наличието на свободен достъп през задния вход, е влязъл в помещението, взел чантата с цялото съдържание и е напуснал обекта, с което е преустановил владението на пострадалата и е установил свое фактическо господство върху вещите. Деянието е извършено от М. при пряк умисъл. Той е знаел, че вещите не са негови, но въпреки това ги е взел със себе си като е съзнавал, че не е имал право да стори това и това му действие е противозаконно. Правилно РС е приел, че престъплението е извършено в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, 4 б.“б“ от НК предвид наложените му по предишните му осъждания наказания и тяхното ефективно изтърпяване. От справката за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан повече от два пъти на наказание „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като наложените му наказания не са били отлагани по реда на чл. 66 НК и са били ефективно изтърпени. Релевантни в тази насока са следните осъждания на подс.М.: с Определение по ЧНД № 1816/2019 г. на РС – Сливен, в сила от 29.07.2020 г., е приведено в изпълнение общо най-тежко наказание от 9 месеца „лишаване от свобода“, изтърпяно на 04.09.2020 г.; с Определение по ЧНД № 587/2020 г. на РС – Сливен, в сила от 29.07.2020 г., е определено общо наказание в общ размер на 8 месеца „лишаване от свобода“, изтърпяно на 26.12.2020 г. и с Определение по ЧНД № 257/2022 г. на РС – Ямбол, в сила от 14.05.2022 г., е определено общо наказание от 10 месеца „лишаване от свобода“, изтърпяно на 14.12.2022 г.

Инкриминираното деяние е извършено на 10.07.2024 г., т.е. след изтърпяване на горепосочените наказания, като към този момент не е бил изтекъл срокът по чл. 30 НК.Ето защо РС правилно е стигнал до извод, че деянието на подсъдимия следва да бъде квалифицирано като извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК.