Решение № 2499 от 23.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2499 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100509381 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 7747/16.05.2023 г. по гр. д. № 41914/2022 г. на Софийски районен съд, 46 състав, е отхвърлен предявеният от „Ел Би Булгарикум“ ЕАД срещу Н. Е. К. иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 127,78 лева - вреди, причинени на дружеството за периода на управление на ответника, формирани както следва: 1. сумата от 11 196,67 лева, представляваща неправомерно получени от ответника плащания за периода от 17.11.2016 г. до 17.11.2019 г. на основание действалите за посочения период колективни трудови договори в дружеството; 2. сумата от 3931,11 лева, представляваща неправомерно получени от ответника плащания за периода от 18.11.2019 г. до 29.10.2020 г. на основание действалите за посочения период колективни трудови договори в дружеството и в резултат на неправилни изчисления на дължимото възнаграждение, ведно със законната лихва върху вземанията от датата на исковата молба (02.08.2022 г.) до окончателното плащане. Със същото решение Н. Е. К. е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да заплати на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД сумата от 13 733,61 лева, представляваща сбор от получени без правно основание суми за периода от 17.11.2016 г. до 29.10.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба (02.08.2022 г.) до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за сумата над уважения размер от 13 733,61 лева до пълния предявен размер от 15 127,78 лева.

1

Присъдени са разноски съобразно изхода на спора.

Решението е постановено при участието на С. А. И. и М. Н. К. – трети лицапомагачи на страната на ответника.

Срещу първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е подадена въззивна жалба на Н. Е. К., представляван от адв. Г.З.-М.. Поддържа се, че решението, в обжалваната му част, е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Излагат се съображения, че районният съд е нарушил принципите на равнопоставеност на страните, състезателното начало в процеса и правото на защита на ответника. Сочи се, че по делото безспорно се установява, че членовете на Съвета на директорите се определят от едноличния собственик на капитала на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, а именно „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, пред който се отчитат и който ги освобождава от отговорност. При положение че членовете на Съвета на директорите са били освободени от отговорност за дейността си през процесия период, въззивникът счита, че е недопустимо ангажиране на отговорността им, в т.ч. и по реда на чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД. Подчертава се, че при извършения одит не е установено нарушение на счетоводната и отчетна политика при дружеството-ищец, а одиторските доклади са приемани без забележка. Освен това за целия процесен период „Ел Би Булгарикум“ ЕАД е било под постоянно наблюдение и одит, отчитало е дейността си и същата е била приемана както от едноличния собственик на капитала „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, така и от Министерство на икономиката и индустрията, като не са били установени нарушения на правилата за определяне, начисляване и изпращане на работните заплати и възнагражденията на членовете на директорите. Също така, съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в нито един момент членовете на Съвета на директорите не са и не са могли да участват или да повлияят на процеса на формиране, изчисляване, начисляване и изплащане на работни заплати и възнаграждения нито на работниците и служителите, нито за своите. Поради това се счита, че имущественото разместване е възникнало по независещи от ответника обстоятелства, поради което не може да отговаря за основанието за изплатените му социални придобивки за коледно-новогодишните и великденските празници за процесния период. На последно място се сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното възражение за изтекла погасителна давност. По изложените съображения се оправя искане за отмяна на решението в обжалваната му част и цялостно отхвърляне на претенцията на ищеца.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, чрез адв. И.Г., с доводи за неоснователност на жалбата. Сочи се, че освобождаването на членовете на Съвета на директорите от отговорност е под условие, като е 2 предвидено, че при констатирани нарушения, довели до щети на дружеството, както и за неправомерни действия, се носи съответната отговорност за периода на управление.

Поддържа се, че решението за освобождаване от отговорност на члена на Съвета на директорите не обхваща вреди от поведение, което не е било достояние на персоналния субстрат, образуващ върховния орган на дружеството, за да може същият да формира обосновано волята си за снемане на отговорност на конкретния член на Съвета на директорите. В случая процесините суми били получени именно въз основа на решения на Съвета на директорите, в които не е изрично посочено, че такива плащания се дължат и на самите членове, поради което за едноличния собственик на капитала това обстоятелство не би могло да стане известно при обикновен прочит на документацията, свързана с приемането на ГФО, респективно без извършване на конкретна нарочна проверка. Освен това ответникът е получил сумите за социалнобитово обслужване не само като член на Съвета на директорите, а и на основание трудовото си правоотношение, въпреки че в договорите за възлагане и управление такова право не е предвидено за него, а и липсва решение на Общо събрание на работниците и служителите в тази насока. Излагат се съображения за неоснователност на възражението за погасителна давност. Счита се, че в случая е приложим общият давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който, според въззиваемата страна, започва да тече от откриване на дееца, доколкото ставало въпрос за претенция за непозволено увреждане въз основа на мандатно правоотношение. Поради това се прави искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се разноски.

За да постанови обжалваното решение, районният съд приема за установено, че през процесния период дружеството-ищец и ответника са били обвързани от две паралелно действащи правоотношения: трудово (по силата на сключен на 25.06.2016 г. трудов договор за длъжността „оперативен директор“) и мандатно (във основа на решения на едноличния собственик на капитала и сключени въз основа на тях договори за управление). Прието е за установено, че във всички действали колективни трудови договори в дружеството, представляващи допълнителен регулатор на отношенията между работодател и синдикална организация, респективно организации - страни по договора, и техните членове, се е предвиждало, че работодателят осигурява на всеки работник или служител в дружеството средства за социално подпомагане в размер на не по-малко от две минимални работни заплати за страната за коледно-новогодишните и не по-малко от две минимални работни заплати за страната з а великденските празници при наличие на положителен финансов резултат на дружеството. Прието е, че клаузата на в чл. 12 от сключения на 25.07.2016 г. трудов договор, според която служителят се ползва от по-благоприятните условия, установени в КТД в „Ел Би Булгарикум“ ЕАД има значението на изявление на служителя по смисъла на чл. 57, ал. 2 КТ, поради което на ответника му се следва предвиденото в 3

КТД социално подпомагане като служител на длъжност „оперативен директор“.

Прието е за установено, че в решенията на едноличния собственик на капитала и на сключените въз основа на тях договори за управление между деужеството и ответника липсва изрично препращане към уговорки в колективния трудов договор, които да дават право на членовете на съвета на директорите да получават допълнителни възнаграждения за коледно-новогодишните и великденските празници.

Отделно от това е прието, че паричните плащания, които са правени на определени служители персонално, към месечното трудово възнаграждение, не покриват определението за социални разходи по смисъла на чл. 294, т. 1-7 КТ, Прието е, че плащанията, получени от ответника по мандатното му правоотношение за сумата от 12 547,50 лева за коледно-новогодишните и за великденските празници не представляват социални плащанияи същите не се следвали нито по колективния трудов договор, нито от решение на едноличния собственик на капитала, нито от договора за управление.

Прието е, че сумата от 1 186,11 лева, формирана от начислени и преизчислените възнаграждения за периода от 05.05.2020 г. до 30.06.2020 г. е неправомерно начислена поради използване на методиката в Правилника, приет с ПМС № 112 /23.05.2003 г. вместо действащата и приложимата за периода методика в Правилника, приет с ПМС № 85/30.04.2020 г.

При тези данни, районният съд приема за неоснователен иска по чл. 240, ал 2, ТЗ, тъй като по делото не се установява недобросъвестно управление на дружеството, доколкото липсват решения, в т.ч. и на колективен орган на дружеството, в чийто персонален състав да участва ответникът, вследствие на които да са настъпили вреди в размер на процесните суми. Ответникът не е установил основание за имущественото разместване, касаещо сумата в размер от общо 13 733,61 лева ( сбор от 12 547,50 лева неправомерно начислена като социално плащане за коледно-новогодишните и великденските празници за процесния период, и 1186,11 лева - неправомерно начислена за процесния период от 05.05.2020 г. до 30.06.2020 г. нормативен акт).

Поради това искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е приет за частично основателен за сумата от 13 733,61 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, а за горницата до пълния предявен размер от 15 127,78 лева искът е отхвърлен.

Софийски градски съд, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл. 269 ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно. В частите, в които е отхвърлен изцяло искът по чл. 240, ал, 2 ТЗ и частично е отхвърлен искът по чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, решението е влязло в сила като необжалвано, поради което не е предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност. В обжалваната част, решението е процесуално допустимо.

4

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваната част, съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материалноправни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В исковата молба се твърди, че между Н. Е. К. и „Ел Би Булгарикум“ ЕАД са съществували договорни отношения във връзка с възлагане на управлението на дружеството, като са сключени 3 броя договори за управление; че с протокол № 7 от 12.04.2022 г. от заседание на Съвета на директорите на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД (едноличен собственик на капитана на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД) ответникът е освободен като член на Съвета на директорите, като е и прекратен сключеният с него за възлагане на управлението. Поддържа се, че ответникът е участвал като член на Съвета на директорите в три мандата на управление (от 17.11.2016 г. до 17.11.2019 г., от 18.11.2019 г. до 29.10.2020 г. и от 29.10.2020 г. до 18.04.2022 г.), като през това време в дружеството-ищец са действали колективни трудови договори от 12.02.2015 г., 06.01.2017 г., 26.11.2018 г. и 30.11.2020 г. Твърди се, че в първите три КТД било предвидено, че членовете на СД се ползват от социалните придобивки в КТД, а в последния договор липсвала такава клауза. Изложени са твърдения, че въз основа на действалите в дружеството колективни трудови договори за периода на управление през първите два мандата, ответникът Н. Е. К. неправомерно е получил парични плащания - общо 11 196,67 лева през първия мандат за управление, и общо 2 745 лева през втория мандат за управление. Въпреки обстоятелството, че между страните съществува и трудово правоотношение, посочените по-горе суми са изплащани във връзка с действалия договор за управление, а основанието, което било посочено при начисляването и изплащането на тези суми, бил КТД. Поддържа се, че съгласно т. 6.3. от договора за възлагане на управлението от 17.11.2016 г. за член на Съвета на директорите на „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, едноличният собственик на капитала е предвидил възможност членът на Съвета на директорите да има право да ползва социалните фондове и формите на социално обслужване, отразени в раздела по социално-битовото и културно обслужване на сключения колективен трудов договор в дружеството, но само с решение на общото събрание на работниците и служителите в дружеството, каквото не е налице. В договора за възлагане на управлението от 11.10.2019 г. едноличният собственик на капитала не урежда въпроса за възможността членовете на Съвета на директорите да ползват придобивките по действащия в дружеството КТД. Освен това в исковата молба се поддържа, че в периода от месец май 2020 г. до месец октомври 2020 г. включително възнагражденията на членовете на 5