Решение № 1360 от 04.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Варна, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г.а Чавдарова

Членове:

Диана К. Стоянова

Радостин Г. Петров при участието на секретаря М. Д. Манолова като разгледа докладваното от Г.а Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20223100501550 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "С.К.", ЕИК 813111955, със седалище и адрес на управление гр.Долни Чифлик, Фуражен цех гр.Долни Чифлик, срещу решение №1117/18.04.22г., постановено по гр.д.№4569/21г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "С.К." срещу М. В. Г. и Г. В. Х. субективно съединени искове за осъждане всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 8257лв или общо сумата от 16514лв, представляваща увеличена пазарна стойност на имот в м.Али Кочевото с кад.№115027 от масив №115 по плана за земеразделяне на землище гр.Д.Чифлик, в резултат на извършените от ПК С.К. със съгласието на арендодателя подобрения в имота, предмет на договор за аренда №55/29.03.04г. през периода 2004-05г., изразяващи се в засаждане на трайни насаждения-ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба-29.03.20г. до оконч.изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановяването му в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, при неправилно възприета факт.обстановка. Въззивникът счита, че ВРС неправилно е приел, че е налице 1 противоречие в показанията на св.П., както и неправилно е изградил изводите си при липсата на доказателства за това откъде е започнало засаждането, като не е отчел и обстоятелството, че това не можело да се осъществява по което и да е време в годината. Намира, че връзката между ищеца и „Интерфрукт Камчия“ не е релевантна за спора и тя не се отразявала на отношенията между страните. Излага, че хипотетичните съждения на ВРС по повод закупуването на ябълковите дръвчета не почивали на никаква логика, а се опровергавали от представени доказателства, че дръвчетата са собственост на ищеца и са заприходени от него в счетоводството. Счита, че по делото липсват доказателства „Интерфрукт Камчия“ да е засадило дръвчетата, както и че са възникнали задължения за последния по повод прекратяване на договора за аренда. Намира, че от събраните по делото доказателства се установява факта на засадени ябълкови дръвчета в процесния имот, както и наличието на съгласие за това с оглед клаузата на раздел 4, т.3 от договора. Счита, че дори и да се приеме, че засаждането фактически е започнало през 2003г., то същото било извършено със знанието и непротивопоставянето на арендодателя, потвърдено с процесния договор. Излага доводи за несъгласие с изготвената експертиза относно изчисленията й за разликата между пазарната стойност на имота преди засаждане на дръвчетата и към момента на прекратяване на договора, като счита, че релевантен е моментът на заприходяването им като ДМА през 2007г. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен иска. В съдебно заседание поддържа подадената въззивна жалба, като моли същата да бъде уважена и да му се присъдят разноските, сторени в производството по делото.

Въззиваемите страни М. В. Г. и Г. В. Х. са депозирали отговор, с който считат жалбата за неоснователна и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. В съдебно заседание поддържат становище за неоснователност на въззивната жалба и молят обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като му се присъдят разноските, сторени в производството по делото.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ С.К. против М. В. Г. и Г. В. Х., с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.12, ал.2 от ЗАЗ за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 8257лв /с оглед извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, представляваща увеличена пазарна стойност на имот, находящ се в местност „Али Кочевото“, с кадастрален № 115027 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр.Долни Чифлик, в резултат на извършени от ищеца със съгласието на арендодателя подобрения, изразяващи се в засаждане на трайни насаждения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 29.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

2

В исковата молба ищецът твърди, че ответниците са наследници на М. Г. М., поч. на 14.12.06г., с която ищецът бил сключил на 29.03.04г. договор за аренда №55, вписан в СлВ-Варна на 06.07.04г., по силата на който последната в качеството на арендодател предоставила на ищеца за ползване недвижим имот, представляващ нива с площ от 3,830дка, находяща се в землището на гр.Долни Чифлик, местност „Али Кочевото“, с кадастрален номер 115027, обособен в парцел № 27 от масив № 115, за срок от 15 години. Твърди, че след сключване на договора в периода 2004-2005г. със съгласие на арендодателя, дадено при сключване на договора съгласно чл.3 от раздел IV, арендаторът засадил трайни насаждения-620бр.ябълкови дръвчета, които по-късно били включени в овощна градина от 220 дка. Излага, че дори и да не се приеме изрично писмено съгласие, то налице е конклудентно такова, тъй като в продължение на целия срок на договора арендодателят не се е противопоставил на извършеното подобрение. Счита, че съгласно чл.12, ал.2 от ЗАЗ и чл.9, раздел III от арендния договор при прекратяване на договора, арендодателят дължи сумата, с която е увеличена стойността на имота вследствие на извършените с негово съгласие подобрения.

Излага, че след смъртта на М.М. на осн. чл.17, ал.1 от ЗАЗ наследниците й са я заместили като страна по договора, като след изтичане срока на договора /29.03.19г./ е отправена покана за заплащане на остатъчната стойност на засадените насаждения.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците М. В. Г. и Г. В. Х. са депозирали писмен отговор, с който оспорват иска като недопустим и неоснователен. Твърдят наличието на сключен предходен договор за аренда с арендатор ИНТЕРФРУКТ КАМЧИЯ АД от 01.08.02г., с който е разрешено засаждането на трайни насаждения и който договор е бил прекратен с анекс от 29.03.04г. по вз.съгласие считано от 31.03.04г. Доколкото с анекса арендодателят се е задължил да заплати остатъчната стойност на овощната градина до 31.12.04г., счита, че ИНТЕРФРУКТ КАМЧИЯ АД е засадил овощните дръвчета, а наследодателката е заплатила съгласно договореното.

Счита, че със засаждането на насажденията е променен начина на трайно ползване на имота без съгласието на собственика, която промяна увреждала имота. Твърди, че арендодателят не е давал съгласие за промяна на трайното ползване на имота, като засадените овошки не съставлявали подобрение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

3

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл.12, ал.2 от ЗАЗ за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

По делото не се спори, че между М. Г.М. и ПК С.К. е сключен договор за аренда №55/29.03.2004г., по силата на който арендодателят е предоставил за ползване от арендатора собствения си недвижим имот нива с площ 3,830 дка, находяща се в землището на гр.Долни Чифлик, в местността „Али Кочевото“, с кадастрален №115027, обособен в парцел №27, от масив №115, за срок от 15 години. Няма спор още, че след смъртта на арендодателят М.М. ответниците са го заместили като страна по договора за аренда.

Основният спорен по делото въпрос, повдигнат и с въззивната жалба, е извършил ли е арендаторът засаждане на процесния имот с овощни дръвчета по време на действието на договора и дадено ли е съгласие за това от арендодателя.

Видно от сключеният договор за аренда № 55/29.03.04г. имотът, предмет на същия, е описан като нива, като липсва описание за наличието на овощни дървета в него. По делото ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства / митническа декларация, фитосанитарен паспорт, фитосанитарен контролен лист/, от които безспорно се установява закупуването и вноса на овощни дръвчета през м.04.2003г. От показанията на св.К.П., които настоящият състав кредитира като непосредствени и съответни на останалите събрани по делото доказателства, се установява засаждането на дръвчета от ищеца през годината, следваща закупуването им и тяхното карантиниране, а именно 2004г. В подкрепа на този факт е и заключението на вещото лице Е.Б. по допуснатата съдебно-агротехническа и оценителна експертиза, неоспорена от страните, съгласно което възрастта на дръвчетата след извършен оглед е 17-18г., което предполага извода за засаждането им през 2004-2005г. От експертизата се установява и осчетоводяването на овощната градина като ДМА с протокол от 30.07.2007г., когато овощната градина е навлязла в плододаване. От съвкупният анализ на тези доказателства съдът намира, че логически обосновано се извежда извода за извършено от ищеца засаждане на овошките през 2004г., т.е. след сключване на процесния договор за аренда и по време на неговото действие. Този извод не се опровергава от показанията на св.И.Иванов, които не съдържат конкретика и лични впечатления в тази насока, а показанията на св.Ст.Илиев съдът не кредитира, доколкото същите са в противоречие на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Различен извод не може да се формира и от представените по делото анекс №2/29.03.2004г., сключен между М.М. и ИНТЕРФРУКТ 4

КАМЧИЯ АД, с който е прекратено действието на договор за аренда №168/01.08.2002г., доколкото липсват каквито и да е годни доказателства последното дружество да е извършило действия и разходи по засяване на дървета в процесния имот, нито ответната страна е ангажирала и представила доказателства за твърдението си, че е заплатила разходи и остатъчна стойност на овощна градина съгл. чл.3 от анекса. Не се споделят и изводите на ВРС, изведени от представената схема-проект на засаждане, доколкото по делото липсват каквито и да е доказателства за използвания в конкретния случай начин и ред на засаждане.

Съгласно чл.9, ал.3 от ЗАЗ арендаторът може да изменя начина на трайно ползване на обекта на договора и да извършва подобрения в него само с предварително писмено съгласие на арендодателя. Съгласие не е необходимо, когато измененията и подобренията не се отразяват върху ползването на обекта на договора след изтичане на срока на договора. Видно от клаузата на чл.3, раздел IV от договор за аренда №55/29.03.2004г., страните са договорили, че арендаторът има право да засади трайни насаждения върху арендуваната земя, както и да изгради съоръжения, инсталации, огради и други подобрения, необходими за тяхното отглеждане. Доколкото договорът е подписан от арендодателя и същият не е оспорил неговата истинност, следва да се приеме, че той е изразил писменото си съгласие за извършване на подобрения чрез засаждането на трайни насаждения. В подкрепа на това е и липсата на данни през време на действие на договора арендодателят да се е противопоставил на начина на ползване на имота, което ползване несъмнено е било явно за него.

По делото няма спор, че процесният договор за аренда е прекратен на 29.03.19г. с изтичането на уговорения срока. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗАЗ при прекратяване на договора арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения.