Протоколно определение № 503 от 12.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 503 гр. Пловдив, 12.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Нестор Сп. Спасов

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова и прокурора Божидарка Т. Попова

Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600508 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:25 часа се явиха:

Производството е по чл. 13 от ЗЕЕЗА.

Образувано е по частна жалба на адв. Д. Р., защитник на исканото за екстрадиция лице А. Г., срещу определението по ЧНД № 737/2024 г. по описа на ОС – Хасково, с което по отношение на А. Г. е взета мярка „временно задържане за срок от 30 дена“.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – исканото за екстрадиция лице А. Г. се явява лично, доведен от Ареста – Х., и със защитника си адв.Д. Р., редовно упълномощен.

Явява се преводачът от руски език С. С. К..

Чрез преводача съдът запитва исканото лице дали осъществява добър контакт с него и има ли възражение по отношение на превода.

ИСКАНОТО ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ ЛИЦЕ А. Г. /чрез преводача/:

Разбирам се с преводача. Не възразявам да ми превежда.

СЪДЪТ, след съвещание, намира, че на исканото за екстрадиция лице А. Г., който е ***гражданин и не владее български език, следва да се назначи преводач в лицето на явилия се в днешното съдебно заседание С. С.

К., който да извършва устен превод от руски на български език и обратно, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА С. С. К. в качеството на преводач, който да извършва превод от български език на руски език и обратно

1

Сне се самоличността на преводача:

С. С. К. - 28 г., руснак, руски гражданин, с постоянно пребиваване в България, неосъждан, без родство с исканото лице.

Предупреди се за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2 от НК.

ПРЕВОДАЧЪТ К.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося за даване на неверен превод. Обещавам да извърша верен превод= Депозирано е допълнение към частната жалба от адв.Р.= ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв.Р.: Да се даде ход.

ИСКАНОТО ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ ЛИЦЕ А. Г. /чрез преводача/: Да се гледа делото.

СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, предвид което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.

РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.

Адв.Р.: Нямам искания за отводи. Представям заверени копия на приложената към допълнението медицинска документация.

ИСКАНОТО ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ ЛИЦЕ А. Г. /чрез преводача/:

Нямам искания за отводи. Да се приемат копията на медицинската документация.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.

СЪДЪТ, след съвещаниеq

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от адв. Р. копия от медицинска документация за исканото лице за екстрадиция СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв.Р.: Уважаеми апелативни съдии, изцяло поддържам така подадената жалба.

В това производство, както заявих и пред първия съд, не следва да изследваме обосновано предположение за извършено престъпление, а да се изследва дали има възможност за това искане да бъде допусната екстрадиция.

Както съм посочил подробно в молбата, националната практика, а и законодателството ни и европейското законодателство към този момент прави 2 невъзможна екстрадицията на украински гражданин за У.. Предвид това обстоятелство считам, че другите две предпоставки сами по себе си не могат да наложат задържане под стража. Но все пак, ако съдът прецени, че следва да бъде наложена някаква мярка на моя подзащитен, то моля да има предвид следното – съпругата на моя подзащитен е ангажирала имот в Х., видно от доказателствата по делото, с което се преодолява и опасността от укриване. А.

Г. ще има адрес, на който да пребивава и на който да бъде намерен за целите на правосъдието.

На следващо място неговото поведение говори за добросъвестно влизане на територията на РБългария. Същият, след като е разбрал, че има червен бюлетин от Интерпол за него, доброволно е влезнал в страната ни и е задържан на границата. Абсолютно няма доказателства по делото, които да говорят за едно потенциално укриване. По същия начин стоят нещата с опасността от извършване на престъпление, като по делото няма нито едно доказателство или обстоятелство, от което да се направи някакъв извод за тази опасност.

На следващо място не следва да се игнорира и медицинското състояние на А. Г., видно от представените документи. За него едно задържане под стража, било то и с период от 30 дни, е изключително мъчително и тежко, предвид което, ако прецените, че трябва да бъде взета най-тежка мярка за неотклонение, която ограничава свободното му предвижване, то, моля нека същата да бъде домашен арест с гривна за проследяване, която едновременно ще изпълни целите на мерките, но и ще защити принципите на хуманност в наказателното право.

Предвид всичко изложено пред вас, а и в частната жалба, и в допълнението към нея, моля да не взимате никаква мярка за неотклонение спрямо А. Г., тъй като спрямо него екстрадицията би била невъзможна, и искам да акцентирам отново върху това обстоятелство, тъй като то е заложено в националното законодателство, а има и практика на апелативните съдилища в България. Алтернативно, ако прецените, че следва да се вземе някаква мярка за неотклонение, то моля същата да не бъде задържане под стража, защото в крайна сметка става въпрос за един чужд гражданин, доброволно влезнал в Р България, който в момента стои в ареста, чакайки документите от У. за дело за екстрадиция, което е с предрешен изход. Поради което Ви моля да наложите по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража.

ИСКАНОТО ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ ЛИЦЕ А. Г. /за лична защита чрез преводача/: Моля да ми дадете възможност да говоря не в момента, а след като и прокурорът се произнесе.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, за разлика от защитата на исканото лице, аз не считам, че екстрадицията е невъзможна. Налице е решение на ЕСПЧ по делото Хаджиев срещу България. Там широко е застъпена позицията, че съдът още когато взима временна мярка задържане 45 3 дена, следва да направи сметка дали в същинското производство би могло да се екстрадира исканото лице. Имаме една Декларация, съдържаща вербална нота на постоянния представител на У. в Съвета на Европа от 18.04.2022 г. за невъзможност да се гарантира в пълнота изпълнението на международни договори, между които е Европейската конвенция за екстрадиция, заедно с допълнителни Втори, Трети и Четвърти протоколи, както Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателни дела. От там нататък следват няколко вербални ноти, които са свързани с налични укази на президента на У. за обявяване и продължаване на военното положение, като в този от 02.03.2022 г. е декларирано, че в отделни райони на У. и на цялата теротория на У. по време на военното положение се дерогира задължението на страната по КЗПЧОС. Само че по-нататък са изброени мерките на дерогация, свързани с определени текстове от Конвенцията. Последната нота е № 460/12.08.2024 г. за период от 90 дни, тоест, до 10.11.2024 г. и към настоящия момент не е подновена, но все пак военното положение в У. продължава. Сиреч може би, а и трябва да бъде подновена, но няма подновяване.

От 06.03.2024 г. е налице Уведомление GG9606С, съгласно което продължава дерогацията на чл.5, чл.6, чл.8 и чл.13 от КЗПЧОС, но забележете – с отметка, че „не се засягат основните принципи на справедлив процес и правото на защита, вкл. и принципа „не два пъти за едно и също““.

Внимание следва да се обърне и на съобщението, съдържащо се във вербална Нота 31011/32-119-46585 от 04.04.2024 г., съгласно което У. оттегля дерогацията си по чл.4.3, чл.9, чл.13, чл.14 и чл.16 от Конвенцията. Тук основно внимание считам, че следва да се обърне на чл.9, чл.13, чл.14 и чл.16.

Това са визирашщите правото на свобода на съвестта, мисълта и религията, право на ефективни правни средства за защита, забрана за дискриминация.

Именно заради това аз считам, че независимо дерогацията по чл.15 от Конвенцията, с оглед заявеното от официалния представител на У. в Съвета на Европа, че се гаранти, че основният принцип на справедлив процес и право на защита, а и с оглед от отказа от дерогация по чл.13, чл.14 и чл.16 от м. април 24г, то не са налице пречките, които се поставят от нашето законодателство по чл.7, т.4 и т.5 ЗЕЕЗА.

По отношение на извънредния съд, съдът, в който се разглежда делото, по което исканото лице е обвиняем, не е извънреден.

В този смисъл и независимо от определението на АС - Варна, аз мисля, че не е разгледана както трябва проблематиката, тъй че твърдението на защитата на исканото лице че видите ли производство по същество е невъзможно, не отговаря на истината. В този смисъл следва да подчертая, че липсва каквато и да е обвързаност на исканото лице с територията на България, та да говорим за това, че да му бъде взета мярка домашен арест. От друга страна, тази мярка за временно задържане 30 дни, от които остават 17 дни, е свързана с явяването на лицето в същинското производство, което може да се проведе, ако У. спази своето задължение, което е декларирала, да изпрати 4 съответните документи. Тъй че, не мисля, че по някакъв начин тези 17 дни биха влошили толкова здравословното състояние, още повече че в ареста той не е лишен въобще от медицинска помощ.

В този смисъл, ще помоля да потвърдите първоинстанционния акт.

Адв.Р. – реплика: Чухме много цитирани актове от прокурора, но за мен тук ставаше въпрос за едно много тенденциозно и превратно тълкуване на тяхното съдържание. Хубаво - чл.4 т.3, чл.9, чл.13, чл.14 и чл.16, според последните ноти на У. щели да бъдат спазвани. Но моето искане и в първата инстанция, и сега пред вас, и моите аргументи са свързани с чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА и именно забраната за екстрадиция при невъзможно провеждане на справедлив процес. Това, което не чухте от прокурора, че ще се спазва от У. е чл. 6 от ЕКПЧОС. Чл. 6 е оглавен „Право на справедлив процес“ и това нещо, независимо, че не е удължено с нова нота военното положение, ноторно известен факт е, че войната продължава, а У. не е заявила изрично, че ще спазва чл. 6. Това е абсолютно пречка А. Г. да бъде екстрадиран. И няма способ, механизъм, законодателство, норма или каквото и да е, чрез който това да се преодолее. И ако прокурорът не е съгласен с тълкуването на АС Варна, то следва да напомня, че това е влязъл в сила акт.

На следващо място - оставали 17 дни от 30-дневния срок! Ами, естествено състояние на човека не е да е задържан под стража. Може би за прокуратурата е, но за мен това въобще не се коментира – за здравословното състояние, а сами сте видели какви са заболяванията, свързани с мозъка, с ориентация, с главоболия, с повръщане. Във всеки случай много по-хуманната мярка е домашен арест. И пак ще повторя - вече технологиите позволяват тази мярка да бъде изпълнявана много по-стриктно. Има гривни, с които се проследява движението. А относно аргумента, че няма трайни връзки в България, нека да посоча, че той е задържан на влизането си в България. Кога и как да ги създаде?! Какво трябва да направи, за да покаже на съда, че иска да остане тук и да си изчака потенциалното дело за екстрадиция?! Защо съдът го третира като беглец и престъпник при положение, че този човек доброволно е дошъл в страната. А и същият е положил усилия, в частност чрез своята съпруга, да покаже желанието си да остане тук. Да не говорим, че същият се ползва и от статус на временна защита на всички украински граждани и абсолютно недопустимо е да бъде третиран по този начин. Поддържам искането си да бъде оставен без мярка. Това е нехуманно и абсолютно ненужна държавна репресия срещу един нормален човек, който е неосъждан дори в У.. Там делото е висящо и му е взета мярка за неотклонение. Той е неосъждан. И самият той в обясненията си пред първа инстанция заяви причината да се стигне до там и тези причини не са свързани с негово укриване нито от правосъдието, нито от военна служба.