Определение № 14738 от 08.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14738 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508123 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от „Лаудис Билдинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика А.К. частна жалба срещу Определение № 15287/01.04.2025г., постановено по гр.д. № 28244/2024г. по описа на СРС, 175 състав, с което е оставено без уважение искането му за главно встъпване в процеса на основание чл. 225. В частната жалба са наведени твърдения, че обжалваното определение е неправилно, респ. искане за неговата отмяна.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в частната жалба и данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е депозирана в срок и от лице с наличен правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д. № 28244/2024г. по описа на СРС, 175 състав е образувано по искова молба, подадена от Х.Т.М., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено спрямо ответника „Пимаро България“ АД, че ищеца е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 28 829 кв.м., намиращ се в област София, община Столична, район Банкя.

На 25.02.2025 е постъпила молба с вх. № 66389/25.02.2025 г., подадена от А.Г.К. в качеството му на синдик на „Лаудис билдинг“ ЕООД – в несъстоятелност. В молбата е посочено, че с влязло в сила решение по т. дело № 772/2017 г. по описа на СГС, VI-18 състав, Търговско отделение е прогласена недействителност на апорта от „Лаудис билдинг“ ЕООД в „Пимаро България“ АД на имота, който е процесен за производството пред СРС. По този повод за молителя е възникнал интерес от встъпване по делото в качеството му на главно встъпило лице, поради което предявява искове с правно основание чл. 34 ЗЗД, чл. 108 ЗС вр. чл. 3 ГПК срещу ищеца Х.Т.М. и срещу ответника „Пимаро България“ АД. Прави искане за допускането на „Лаудис билдинг“ ЕООД – в несъстоятелност като трето лице със самостоятелни права по спора.

С обжалваното Определение № 15287/01.04.2025г. СРС, 175 състав е оставил 1 искането за главно встъпване без уважение. В съдебния акт са изложени съображения за липса на предпоставките за главно встъпване на „Лаудис билдинг“ ЕООД – в несъстоятелност, тъй като при този процесуален институт се свързват за разглеждане осъдителен иск срещу ищеца, по повод на който молителят има правен интерес и установителен срещу ответника по първоначалния иск, за който молителят нямо интерес, предвид собственото му твърдение за призната като недействителна апортна вноска в „Пимаро България“ АД.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за неправилно.

Главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора. То има правен интерес, както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск. Невъзможността на главно встъпващото лице да защити в едно производство претендираните от него самостоятелни права върху предмета на спора срещу страните /ищеца и ответника/ по първоначалния иск, въз основа на който е образувано производството, обуславят преграждащия характер на определението, с което е отказано конституирането на главно встъпилото лице /така т. 9, б. „б“ от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Предпоставките за допустимост на главното встъпване са: 1) да е висящо дело пред първа инстанция, като не е приключило съдебното дирене; 2) да е предявена обща искова молба за исковете срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск; 3) да се заявяват самостоятелни права върху предмета на спора, като встъпващият трябва да претендира за себе си спорното право. Самостоятелността се състои в несъвместимостта с правото, което се претендира по първоначалния иск, като е необходимо същите да са тъждествени. Главното встъпване е допустимо, ако третото лице твърди, че е носител на право, което изключва правата на страните по спора и предполага тъждественост на предмета на първоначалния иск с този на главно встъпилото лице.

Наличието на висящо производство по делото е безспорно.

Молбата за главно встъпване е депозирана преди датата на първото по делото съдебно заседание.

В молбата са заявени общи твърдения, насочени към двете страни по първоначалния иск. От тези изложени твърдения, ясно и недвусмислено личи самостоятелна претенция на главно встъпващите по отношение предмета на първоначалния иск.

Първоначалният иск и тези на главно встъпващия подлежат на разглеждане съобразно общия исков процес при идентична родова и местна подсъдност.

Налице са всички процесуални предпоставки за допускане на главното встъпване.

Безспорно е, че производството по несъстоятелност има универсален характер, като централно място в него е определено и на ролята на синдика, който е движещата му сила, при това негова е и отговорността за попълване на масата на несъстоятелността. След като основната задача на синдика е свързана с попълване на масата на несъстоятелността и същият е активно легитимиран по отношение на исковете по чл. 647 от ТЗ, няма пречка несъстоятелният длъжник, чрез синдика да предяви предвидения от чл. 621а, ал. 2, т. 2 от ТЗ обусловен от чл. 647 от ТЗ иск. В тази насока е и изричната разпоредба на чл. 658, ал. 1, т. 1 и т. 7 ТЗ, според която синдикът има правомощието да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела. В случая третото лице /“Лаудис Билдинг“ ЕООД – в несъстоятелност/ твърди, че е носител на право, което 2 изключва правата на страните по спора. Налице е и тъждественост на предмета на първоначалния иск с този на главно встъпилото лице. Дали исковете биха били основателни е въпрос по съществото на спора и не следва да се разглежда в настоящото производство, доколкото предмет на обжалване е единствено въпросът за допустимостта на главното встъпване.

Доводите за недопустимост на исковете на главно встъпващия спрямо ответниците по първоначалния иск с оглед наличието на влязло в сила съдебно решение, посочено в обжалвания съдебен акт не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав. Видно от изложените твърдения респ. приложени писмени доказателства, влязлото в сила съдебно решение между сочените страни касае облигационен спор за прогласяване на относителна недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелното дружество на разпоредителни сделки. Иск за собственост между тези страни по делото няма данни да е бил иницииран респ. решен с влязло в сила съдебно решение. Влязлото в сила съдебно решение с формирана сила на пресъдено нещо по облигационния спор следва да бъде зачетено от СРС, 175 състав по арг. на чл. 297 от ГПК при решаване на иска за собственост, който имплицитно се съдържа в ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, предмет на молбата за главно встъпване, но същите не попадат в приложното поле на чл. 299, ал. 2 от ГПК предвид различния си предмет.

С оглед изложеното, настоящият състав на съда счита, че всички предпоставки за допустимост на главното встъпване по смисъла на чл. 225 от ГПК са налице. Обжалваното определение се явява неправилно и следва да се отмени, респ. въпросът по жалбата следва да се реши от въззивния съд, чрез конситтуирането на третото лице - чл. 278, ал. 2 от ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 15287/01.04.2025г., постановено по гр.д. № 28244/2024г. по описа на СРС, 175 състав, с което е оставена без уважение молбата за допускане на главно встъпване на „Лаудис Билдинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК 131013477, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, ет. 1, предсталявано от синдика А.Г.К.,

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

КОНСТИТУИРА „Лаудис Билдинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК 131013477, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, ет. 1, предсталявано от синдика А.Г.К., като главно встъпило лице в производството по гр.д. № 28244/2024г. по описа на СРС, 175 състав, на основание чл. 225 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 175 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4