Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1131 от 11.11.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2747/2024
Вид
Решение № 1131
Подписан
11.11.2024
В сила
11.11.2024
Състав
Жаклин Комитова, Иванка Иванова, Петя Алексиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1131 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502747 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 274 ГПК - ЧЛ. 279

ГПК ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.463 АЛ.2 ВР. АЛ.1 ОТ ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 86479/05.08.2024 г., депозирана от Б.

Й. Т., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № *, против РЕШЕНИЕ № 4328 от 17.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 7070/2024 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, ЧЖ-I-Н състав, с което е оставена без уважение жалба вх. № на ЧСИ 01256 от 22.05.2024 г. на Б. Й. Т. – длъжник по изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ - Н. П., рег. № ***, с район на действие СГС, против Разпределение, обективирано в Протокол от 16.05.2024 г. на ЧСИ - Н. П. по същото изпълнително дело.

Направено е искане въззивният съд да отмени решението на СГС № 4328 от 17.07.2024 г.. В жалбата не се сочат конкретни съображения за незаконосъобразност на първоинстанционото решение. Твърди се наличието на незаконосъобразни действия на други органи и лица в рамките на други производства извън изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П., разпределението по което е било обжалвано от длъжника Б. Й. Т. и по която жалба се е произнесъл съдът с обжалваното решение. Сочи се, че е н а л и ц е абсолютно опорочено дело, постановено от незаконен частен търговски трибунал, наречен „Арбитражен съд“. Издаденият изпълнителен лист в полза на АДИС е от 2014 г. и все още тече обжалване във ВКС, поради това липсва влязло в сила арбитражно споразумение. Срокът за обжалване започва да тече от момента на връчването на поканата за доброволно изпълнение, каквато изобщо не била връчвана на длъжника. През 2023 г. ЧСИ 1

- Диммоларова се присъединява към друго спорно и опорочено дело на същия АДИС. След изявление за влязла в сила перемция, ЧСИ отказва и му е връчила покана през лятото на 2023 г.

С писмен отговор вх. № на СГС 106998/07.10.2024 г. ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство „АГЕНЦИЯ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИМОТИ В СТРАНАТА” ЕООД (АДИС ЕООД), ЕИК

130697848, със седалище и адрес на управление: гр. София 1504, район Оборище, ул. „Велико Търново” № 27, представлявано от инж. П. Г. – Управител, оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че съдебният контрол за законосъобразността на разпредението е ограничен до преценката за спазване на разпоредбите на материалното право - чл. 136 ЗЗД и на процедурата по предявяването му на длъжника и всички взискатели - чл.

462 ГПК. В производство по обжалване на разпределение, съдът няма правомощия да се произнася инцидентно за настъпила перемпция на вземането и да преценява наличие на предпоставки за прекратяване по силата на закона и на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк.д. 2/2021 г., ОСГТК, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. Посочените от длъжника твърдения, касаещи присъединеното вземане по изп. дело 20148580401202 по описа на ЧСИ У. Д., не попадат в изчерпателно изброените в цитираното по-горе тълкувателно решение основания за обжалване законосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК, поради което същите са неотносими, респ. неоснователни. Взискателят се позовава на съдебна практика. Моли да бъде оставена без уважение частната жалба, както и да бъде присъдено Ю.сконсултско възнаграждение. Към отговора е приложено копие от решение № 5468/27.10.2023 г. на СГС, ЧЖ-VI-Ж по в.гр.д. № 20231100511949 по описа на 2023 г., с което е оставена без уважение жалба вх. № 41021/2023 г. на ЧСИ У. Д. от длъжника по изпълнението Б. Й. Т. срещу отказ за прекратяване на изпълнително дело № 2014858040202, поради бездействие на взискателя в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Ответникът по жалба – ТД на НАП, присъединен взискател в изпълнителното производство, не изразява становище по същата.

Ответникът по жалба – Ю. Д. Ч., гр.***, ул.“***“ №П 2, ет.2, чрез адв. М. З., не изразява становище по жалбата.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.

275, ал. 1 ГПК, като същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба вх. № 01256 от 22.05.2024 г., депозирана от Б. Й. Т., с която се оспорва разпределението, обективирано в Протокол от 16.05.2024 г., изготвен на основание чл. 460 ГПК по изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П., рег. № ***, 2 с район на действие на СГС, с отправено искане към съда да отмени извършеното от ЧСИ разпределение. Жалбата не съдържа оплаквания за конкретни нарушения допуснати при разпределението. Твърди се погасяване по давност на задължения и настъпила перемпция по отношение на изпълнително дело, образувано при ЧСИ Д..

С обжалваното Решение № 4328 от 17.07.2024 г., съдът е оставил без уважение жалбата на Б. Й. Т. – длъжник по изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П., рег. № ***, с район на действие Софийски градски съд, срещу разпределението, обективирано в протокол от 16.05.2024 г.

От служебната справка по приложеното изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П., се констатира, че същото е образувано на 14.05.2012 г. по молба на взискателя „АДИС” ЕООД срещу длъжника Б. Й. Т. с искане за принудително събиране на суми по Изпълнителен лист от 27.02.2012 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 27.02.2012 г. по ч. гр. д. № 52010/2011 г. по описа на СРС.

Въз основа на молба вх. № 779/06.03.2019 г. по изпълнителното дело е присъединено за принудително събиране и вземането, което кредиторът „АДИС“ ЕООД има срещу длъжника Б. Й. Т. по Изпълнителен лист, издаден по т. дело № 615/2015 г. по описа на ВКС и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20168470400133 по описа на ЧСИ Н. П..

Въз основа на молба вх. № 644/01.03.2021 г. и с разпореждане на съдебния изпълнител от 02.03.2021 г. по изпълнителното дело е присъединено за принудително събиране и вземането, което кредиторът „АДИС“ ЕООД притежава срещу длъжника Б. Й. Т. по Изпълнителен лист от 01.12.2014 г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по т. дело № 7547/2014 г. по описа на СГС, VI-19 състав, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20148580401202 по описа на ЧСИ У. Д..

По изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П. е извършена публична продан на магазин № 2, находящ се в гр. София. ул.

„Гривица“ № 1-3, приключила с влязло в сила на 29.05.2023 г. постановление за възлагане. Имотът е възложен срещу заплащане на сума от 60 500 лв., разпределението на която сума е било обжалвано от длъжника.

С Разпореждане от 12.07.2023 г., въз основа на молба от 05.07.2023 г. и удостоверение по чл. 456, ал. 2 и ал. 3 от ГПК от 04.07.2023 г., към изпълнителното дело е присъединено и вземане на кредитора Ю. Д. Ч. срещу Б. Й. Т. за суми по Изпълнителен лист от 19.08.2016 г., издаден по гр. д. № 42185/2016 г. по описа на СРС, 40 състав. В удостоверението е посочено, че неудовлетвореният остатък по изп. дело № 635/2019 г. по описа на ЧСИ Р. А., рег. № ***, към 04.07.2023 г., е в размер на 5 605,65 лева.

На 14.07.2023 г. е извършено разпределение на суми, постъпили от публичната продан.

Длъжникът е обжалвал Разпределението, като с Решение № 5435 от 26.10.2023 г. по в. гр. д. № 9199/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-1- Н състав, съдът е отменил разпределението от 14.07.2023 г. и вместо него е извършил ново разпределение с оглед основателността на оплакванията в жалбата.

Решението е влязло в сила на 17.01.2024 г.

На 02.02.2024 г., въз основа на Удостоверение по чл. 456, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, издадено на 11.12.2023 г. по изп. дело № 578/2023 г. по описа на ЧСИ - Р.

3

А., към изп. дело № 346/2012 г. по описа на ЧСИ Н. П. е присъединено вземане на кредитора Ю. Д. Ч. срещу Б. Й. Т. за суми по Изпълнителен лист от 19.08.2016 г., издаден по гр. д. № 42185/2016 г. по описа на СРС, 40 състав. В удостоверението е посочено, че неудовлетвореният остатък по изп. дело № 578/2023 г. към 11.12.2023 г. е в размер на 5 097.65 лв.

В изпълнение на влязлото в сила решение на по в.гр.дело № 9199/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ- I - H състав, ЧСИ Н. П. е наредил плащания до взискателите съобразно извършеното разпределение. Сред тях е разпределена и сума в размер на 3 244.01 лв. по изп. дело 635/2019 г. по описа на ЧСИ Р. А.

(лист 533 от копие на изп. дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П.). На 08.02.2024 г. ЧСИ Р. А. е уведомила ЧСИ Н. П., че сумата от 3 244.01 лв. е върната обратно по негова сметка, тъй като изп. дело № 635/2019 г. по нейния опис е прекратено на 17.07.2023 г. Същата сума е предмет на обжалваното разпределение.

На 09.04.2024 г. ЧСИ Н. П. е изискал от НАП издаването на документ, съдържащ информация за наличието или липсата на публични задължения на длъжника на основание чл. 191, ал. 4 от ГПК. От издаденото удостоверение е видно, че към 17.04.2024 г. длъжникът Б. Й. Т. има публични задължения в размер на 45.57 лв.

Гореизложената фактическа обстановка е била установена и от първоинстанционния съд, който е приел, че жалбата, с която е бил сезиран, е неоснователна, като в тази връзка е изложил съображения, че разпределението по чл. 460 от ГПК намира приложение в случаите, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели при спазване реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД. Позовавайки се на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които при проверка по реда на чл. 463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата, единствената служебна проверка, която съдът извършва е дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели, тъй като подадената от длъжника жалба е бланкетна и съдът не е сезиран с твърдение за незаконосъобразност на разпределението по чл. 460 от ГПК, което да се изразява в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях, неправилно приложение на чл. 76 от ЗЗД, неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване, нито да е допусната грешка в пресмятането на сумите. Предвид това, че присъединените по право взискатели са задължителни участници в изпълнителния процес във фазата на разпределението, като условие за неговата допустимост, съдът следи служебно за спазване от съдебния изпълнител на правилата на чл. 458 и чл. 459 от ГПК, гарантиращи правото на участие като страни в изпълнителното производство на присъединените по право взискатели.

Единственото конкретно посочено от жалбоподателя възражение е за изтекла погасителна давност, въпреки че липсва уточнение кое точно негово задължение той счита, че е било погасено по давност. Но едно такова възражение не може да бъде съобразено от органа по изпълнението в рамките на изпълнителния процес, съответно и в рамките на процедура по чл. 460 от 4

ГПК. Това възражение не може да бъде съобразено и в производство по чл.

463 от ГПК, доколкото същото подлежи на разглеждане само в исков процес.

Доводите за погасяване по давност на дължими вземания не са предмет на обжалваното разпределение, а и не се отнасят до съществуването и дължимостта им, с оглед на което могат да бъдат предмет разглеждане от съда само в рамките на исково производство.