Решение № 9141 от 16.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 57307/2023
- Вид
- Решение № 9141
- Подписан
- 16.05.2024
- Състав
- СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 77 · Закон за устройство на територията
- чл. 378, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 9141 гр. С.., 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110157307 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца ЗК „ДЗИ - О” АД срещу Аг. СО осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 263,69 лева (с вкл. 15 лева ликвидационни разходи), представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по щета № ... по автомобилна застраховка „Каско” за застрахователно събитие, настъпило на 23.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба – 18.10.2023 г. до окончателното изплащане и осъдителен иск с пр. осн. 86 ЗЗД за сумата от 20,44 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.03.2023 г. до 18.10.2023 г. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 23.09.2020 г., в гр. С.., при движение в ж.к. Л.., пред блок ...., в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско+ ” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил Ш.С, с рег. № ..
Поддържа, че щетите са на стойност 248,69 лв. и са сторени ликвидационни разходи в размер на 15 лева. Сочи, че автомобилът е отремонтиран в автосервиз „А. Б.
Б 2010“ ЕООД и за ремонта е заплатена на сервиза на 21.11.2022 г. сумата в размер на 248,69 лева, след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата. Твърди, че причина за ПТП е попадането на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, поради което сочи за виновен за настъпването на щетите ответника, чието задължение било да стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища. Поддържа, че ответникът не е заплатил дължимата сума, въпреки получената от него регресна покана на 17.02.2023 г. С писмо от 27.02.2023 г. ответникът отказал да извърши плащане, поради което претендира изплащането и в пълен размер, заедно с законната лихва за забава за периода от 05.03.2023 г. до 18.10.2023 г. Претендира сторените разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника СтС. о., с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Оспорва времето, мястото и механизма на ПТП, включително наличието на дупка на пътното платно и че тя е причина за ПТП. Изтъква, че липсва протокол за ПТП, че представените документи 1 са частни свидетелстващи документи и нямат материална доказателствена сила, а заявлението за изплащане на обезщетение е съставено от лице, заинтересовано от изплащане на обезщетение. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка.
Твърди, че е изпълнил задълженията си по текущо поддържане на процесния участък в съответствие с нормативната уредба. Оспорва иска и по размер. Твърди платената от ищеца на сума на автосервиз „А. Б. Б 2010“ ЕООД да е платена без основание, тъй като същата е заплатена на 21.11.2022 г. видно от приложените документи възлагателното писмо е със срок на валидност 180 дни, а сумата е изплатена две години след увреждането. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от водача на автомобила поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост. Моли за отхвърляне на иска, евентуално – за намаляване на размера на дължимото обезщетение поради липса на причинно-следствена връзка за част от обезщетените от ищеца вреди и поради съпричиняване. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и са отдели като безспорно по делото следните факти и обстоятелства: че към датата на ПТП е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско ” между ищеца и водача на увредения автомобил, че процесният участък в гр. С.., ж.к. Л.., пред блок .... представлява част от общинската пътна мрежа; че ищецът е заплатил във връзка с процесното събитие застрахователно обезщетение в общ размер на 248,69 лв. на автосервиз А. Б. Б 2010“ ЕООД на 21.11.2022 г. , като е сторил ликвидационни разноски за обработка на щетата в размер на 15 лв.
От уведомление за щета (л.16) се установява, че на 24.09.2020 г. е подадено заявление от П. Н. С. до ищеца за завеждане на претенция за настъпило на 23.09.2020 г. в 16:00 часа в гр. С.., жк. Л.. 9, по улицата пред бл. 908 А ПТП, при което автомобилът при движение попада в дупка /дължина 1 метър, дълбочина около 10-15 см./и уврежда предна броня и спойлер. Същата е заведена при ищеца под щета № 4...
От представените Опис-претенция и калкулаация се установява, че застрахователят по изготвения доклад е прието да се изплати на доверен сервиз „А. Б. Б 2010“ ЕООД. Изготвено е и възлагателно писмо, изддана е фактура ..1/14.10.2022 г. на стойност 248,69 лева за извършения ремонт. Предствен е приемо-предавателен протокол (л.23), видно от който автомобилът е приет след ремонта без възражения.
Изазден е ликвидационен акт (л. 24) и с платежно нареждане от 21.11.2022 г. сумата е заплатена на сервиза, извършил ремонта (л. 25).
От регресна покана изх. ...29.12.2022 г. се установява, че ищецът е отправил до ответника покана за заплащане на сумата от 248,69 лева и 15 лева ликвидационни разходи в петнадесет дневен срок от получаването й. Поканата е получена на 17.02.2023 г., което се доказва от приложеното към делото известие за доставяне. С писмо (л. 27) ответникът е отказал изплащането на обезщетение.
По делото е приетото заключение на вещо лице инж. Й. Д. Й. по допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, 2 от което се установява, че всички увреждания по МПС ш.сб, № .., отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за възстановяване на щетите по лекия автомобил е в размер на 353,98 лева към датата на ПТП.
От показанията на свидетеля П. Н. С. се установява, че същия притежава лек автомобил „Шк..рб“. Автомобилът е собтвеност на фирма „П. ФС“ ЕООД, на която свидетелят е управител. Разказва, че конкретно за събитие, случило се в гр. С.., жк. Л.., не си спомня, но с този автомобил е попадал в доста дупки. Потвърждава, че подписът в уведомление за щета (л. 16 по делото) е негов и това, което е заявил в уведомлението.
Доколкото си спомня, дупката, в която попаднал не е била сигнализирана и обезопасена. Заявява, че е завел няколко щети в тази компания, но поради изминалия период от време, не си спомня подробности около това ПТП. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и кореспондиращи си със събрания по делото доказателствен материал като отчита, че предвид изминалия дълъг период от време е нормално същият да не си спомня по-конкретни обстоятелства около процесното ПТП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата.
На първо място съдът намира довода на ответника, че застрахователното обезщетение е изплатено без годно основание, тъй като същата е заплатена на 21.11.2022 г. (две години сед датата на увереждането), а видно от приложените документи във възлагателното писмо е посочен като срок на валидност 180 дни. В представените и приетите по делото ОУ не е предвидена клауза, съгл. която застрахователя да следва да откаже изплащане на застрахователно обезщетение след изтичане на 180 дни от издаването му, такава не е предвидена и в КЗ. На основание чл.
378, ал. 1 КЗ, правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. За разлика от общата 3 разпоредба на чл. 114 ЗЗД , при застраховките законодателят не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие.
Следователно, приложимият давностен срок, с която се погасява вземането на застрахования за застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Каско", е тригодишен, като съгласно цитираната по-горе норма на КЗ срокът тече от настъпване на застрахователното събитие. От представените по делото доказателства безспорно се установи, че ремонтът е извършен, както и че същият е приет без възражения и заплатен на доверения сервиз. Обстоятелството, че е извършен и заплатен след приблизително две години от датата на ПТП е ирелевантен, след като е в рамките на предвидения давностен срок. В случая, процесното събитие категорично представлява ПТП по смисъла на представените Общи условия, доколкото попадането в дупка представлява събитие, възникнало в процеса на движение на автомобила, което е предизвикало повреда на пътното превозно средство и материални щети и съдът намира възражението на ответника, че обезщетението е изплатено без онование за голословно и изцяло неоснователно.
За събитието не е съставен протокол за ПТП, като ОУ на застрахователя не поставят такова изискване за този вид произшествие. Въпреки липсата на протокол, които да констатира събитието, съдът приема настъпването на събитието за доказано въз основа на събраните по делото писмени доказаталатва и свидетелски показания на очевидеца П. С., които съдът изцяло кредитира. Макар свидетеля да не си спомня конкретика около процесното ПТП, същия потвърждава, че уведомлението за щета е подадеено и подписано от него и че потвърждава отразените в него обстоятелства относно механизма на настъпването на ПТП-то. По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът е дал категорично становище, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е свързан именно с преминаване на МПС през дупка с на пътното платно. Според вещото лице наличните щети по автомобила се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма. Установи се следния механизъм: че на 23.09.2020 г., около 16:00 часа лек автомобил „Шк..рб“ се движи в жк. Л.. и срещу бл.. попада в дупка на пътното платно в резулат на което е увредена предната му броня. Ето защо е налице пълно припокриване на фактите, установени от писмените доказателства, изготвената експертиза и от събраните гласни доказателствени средства.
С оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизма на ПТП за безспорно установени по делото. Обстоятелството, че не са събрани подробни доказателства за параметрите и местоположението на дупката не оборват категоричния извод на съда.
Относно причинно-следствената връзка
4 между процесното
ПТП и претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на останалия доказателствен материал по делото. Според заключението на вещото лице при анализ на механизма на произшествието и съпоставка на щетите от заявлението и описа на застрахователя от техническа гледна точка следва извод, че щетите по МПС „Шк..рб“, са вследствие реализираното ПТП на 23.09.2020 г. По делото се установи и размерът на причинените от ПТП вреди. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно така кредитираното експертно заключение по САТЕ стойността, необходима за възстановяване на лек „Шк..рб“ изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 353,98 лева.