Решение № 47 от 24.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Кюстендил, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241500500578 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпили въззивни жалби подадени от *** ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ******, чрез пълномощника адв. Е. В. от САК и от Д. А. В. с ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв. К. Д. от АК – Благоевград насочени против Решение № 375 от 22.07.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 192/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт *** ООД, ЕИК: *** е осъдено да заплати на Д. А. В., ЕГН: ********** сумата 18 500 лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука от *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 18 500 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв.

Въззивното дружество обжалва решението в осъдителната част. Поддържа, че решаващият състав е възприел неправилно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, тъй като от тях не се установявала съразмерност между действително претърпените от ищцата неимуществени вреди и определения с решението размер на дължимото й обезщетение. Твърди, че съдебномедицинската експертиза не била взета предвид в нейната цялост. Акцентира върху установено от СМЕ и разпита на вещото лице, че по време на лечението ищцата не е търпяла ограничения по отношение възможността за бавно и внимателно придвижване, като към момента крайникът й бил напълно зараснал и същата е напълно възстановена.

Акцентира върху наличието на вътрешно противоречие в свидетелските показания на доведените от ищцата свидетели, които не съответствали и на заключението на вещото лице, същевременно твърди, че същите били пристрастни и неверни. Поддържа 1 възражение за проявена от страна на ищцата груба небрежност, изразяваща се в неизпълнение на задължението й за хигиенизиране на работното място, респ. избърсване на водата от пода, с което ищцата допринесла за настъпване на трудовата злополука. Изтъква, че определеният от съда размер на обезщетението е несъразмерен с действително претърпените неимуществени вреди от ищцата, респ. съдебният акт е необоснован в тази му част. Иска отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен, евентуално присъдено обезщетение в справедлив размер, съответстващ на реално доказаните претърпени от ищцата неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Д. А.

В. чрез пълномощника си адв. К. Д., с който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания по пространно изложени съображения. Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба, респ. уважаване на депозираната от ищцата В. въззивна жалба.

Д. А. В. обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като навежда съображения за неговата неправилност. Счита решението в атакуваната му част за незаконосъобразно поради неправилно тълкуване и приложение на критерия за справедливост на чл. 52 ЗЗД, като подчертава, че в конкретния случай следва да се отчете пожизнеността на увреждането, което обстоятелство счита за установено в заключението на вещото лице. Акцентира върху интензитета на претърпените от ищцата мъки, физически болки и страдания, продължаващи към настоящия момент, продължителния период от време, за който е била в състояние, налагащо ползване на чужда помощ, респ. била в отпуск по болест. Поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението не съответства на установената съдебна практика при обезщетяване в сходни случаи. Твърди, че в атакуваната част на първоинстанционното решение е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и по[1]конкретно на чл. 235 ал. 2 ГПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Претендира разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество *** ООД чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Е. В., с който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу изложените в нея оплаквания като необосновани. Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба, отмяна изцяло на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което искът бъде отхвърлен, евентуално - присъдено обезщетение в справедлив размер, съответстващ на реално доказаните претърпени от ищцата вреди. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.

Съдът счита, че въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени от страни в първоинстанционното производство, в законоустановения срок и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Същото е и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК 2 на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

По делото няма спор, че страните по него са били в трудово правоотношение, по силата на което Д. В. е изпълнявала длъжността „помощник- готвач“ в ответното дружество, както и че на *** г. е претърпяла злополука в резултат на която е получила фрактура на лява раменна кост в горния й край /при раменната става/ в областите на хирургичната й шийка в големия туберкул. С Разпореждане № 17 от 30.10.2023 г. злополуката е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО, като по делото са приложени изпратените от ТП на НОИ гр. Кюстендил документи, съдържащи се в досие за трудова злополука на пострадалото лице Д. В..

По делото са приложени а Правилник за вътрешния трудов ред на ответното дружество за обект: Бар ресторант *** в гр. С.Б. Инструкция за поддържане на чистотата на работното място- кухня, където е работила ищцата, Протоколи за извършени проверки № ПР2336026 от 16.10.2023 г. и № ПР2327600 от 04.08.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кюстендил. От ТП на НОИ гр. Кюстендил са изпратени документите, съдържащи се в досие за трудова злополука на пострадалото лице Д. В..

От Епикриза с дата 29.01.2024 г., издадена от “СБР- С.Б.“ АД се установява, че на ищцата е проведена физикална терапия и рехабилитация с цел редуциране на болковия синдром и двигателен дифицит в лява раменна става, като при изписването е констатирано, че е с подобрение на функционалната и двигателната активност.

Свидетелката И. В., която е дъщеря на ищцата, сочи, че след злополуката ищцата била в много тежко състояние, не можела да се движи. Шефката им Е. я закарала в лечебно заведение, за да й окажат помощ. Ищцата потърсила лекарска помощ в гр. София. Предписана й била възглавница, в която ръката й била поставена в положение 30 градус. На нея прекарала повече от месец. След като я свалили, започнала рехабилитация, която започнала след повече от 4 месеца. Според свидетелката към днешна дата майка й не е възстановила работоспособността си, не може да вдига ръката до горе, да вдига тежести, ограничени са движенията й. Заявява също така, че след инцидента ищцата изпитвала страшни болки, не можела да поддържа хигиена си, не можела да се облича, чувствала се в тежест на семейството си, постоянно плачела, приемала успокоителни и обезболяващи лекарства.

Свид. Л. Д., брат на ищцата твърди, че е съдействал на сестра си за лечението й в гр. София. Транспортирал я до болницата, като през цялото време ищцата плачела, тъй като имала постоянни болки. Свидетелят обяснява, че след прегледа лекарят им казал, че операцията в счупената област е много рискована и им препоръчал неоперативно лечение- с уред за градусите на ръката, тъй като лечението било побезопасно. Според свидетеля ищцата и към настоящия момент има болки и ограничение на рамото.

Свид. Ц.А., която е дъщеря на управителката на комплекса твърди, че кухнята е била в лошо състояние и непочистена. Винаги било мръсно и лепкаво. Сочи, че единият хладилник бил изключен и имало вода по пода, не е очевидец наинцидента, знае, че майка й е откарала ищцата на лекар в гр. Дупница.

Свид. Г.М., която е приятелка на един от съдружниците, заявява, че знае, че Д. се е подхлъзнала и паднала, тъй като работното място било непочистено- имало паднали ледчета от ледогенератора. Сочи, че не е присъствала на инцидента.

3

В заключението по назначената съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р В.Н. е посочено, че в резултат на злополуката ищцата е получила полифрагментна фрактура на лява раменна кост в горния й край (при раменната става) в областите на хирургичната й шийка и големия туберкул. Това увреждане е довело до практически значимо затрудняване на движението на крайника за срок по- голям от 30 дни. На ищцата е било проведено консервативно лечение: имобилизация на крайника – първоначално с превръзка, а от следващите дни с ортеза за рамо за период около 1,5 месеца; проведени са били и два едноседмични курса физиотерапия и рехабилитация; приемала е обезболяващи медикаменти. В резултат на увреждането ищцата е била в невъзможност самостоятелно пълноценно да се самообслужва и се е нуждаела от чужда помощ за дейностите, които налагат участие на двете ръце за период от около два месеца след травмата. Според вещото лице възстановителният период до трудоспособност е бил около 6,5 месеца, като пълно възстановяване не е настъпило и до момента. Според експерта към момента на изготвяне на експертизата ищцата е възстановена да изпълнява самостоятелно всички обичайни по- леки житейки дейности, както и е трудоспособна да изпълнява дейности без по- съществено натоварване, освен такива, налагащи пълен обем на движенията на раменната става, като при някои от тях е възможно да изпитва леки до умерени болки в рамото. Според вещото лице в бъдеще може да се очаква, че с течение на времето и при продължаване на лечението с физиотерапевтични и рехабилитационни процедури ще настъпи допълнително увеличаване на обема на движенията в ставата и редуциране на болковия синдром, но най-вероятно няма да настъпи пълно възстановяване на обема на движения, който е бил възможен преди настъпване на травмата.

Предвид на така установената фактическа обстановка, районният съд е уважил частично иска с правно основание чл. 200 от КТ, приемайки че са налице всички предпоставки посочени в разпоредбата на чл. 200 от КТ, поради което работодателят следва да възмезди ищцата за претърпените от нея болки и страдания предвид получените увреждания, които са в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник. Съдът споделя този извод на районен съд.