Решение № 4 от 04.01.2024, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Административно наказателно дело 392/2023
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 04.01.2024
- В сила
- 03.07.2024
- Състав
- Рая Димитрова Манолева
Цитирани разпоредби
- чл.18, ал.1 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
- чл.19 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
- чл.20, ал.1 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
- чл.24, ал.1 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
- чл.25, ал.1 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
- чл.40, ал.1, т.2 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
РЕШЕНИЕ
№4 гр. Сандански, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20231250200392 по описа за 2023 година и за да се произнеса, взех предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на Х. М. Т., ЕГН – ********** от с. *** общ. *** и К. И. В., ЕГН – **** от гр. ***, ул.“***“ №***, вх.***, ет.***/пълномощник/, против Наказателно постановление № НП-***/***г. , издадено от Е. Д. И. – Кмет на община ***, с което на жалбоподателя Х. М. Т. за административно нарушение по чл.40, ал.1, т.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, на основание чл.40, ал.1, т.2 и чл.44 от същия закон е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 300/триста/ лева, както и да заплати обезщетение в размер на 449 лева на Е. М. Ц., ЕГН – **********, с адрес – гр. ***, ул.“***“ № ***, ап.***.
С жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП, като се твърди, че обвиненията в същите са неверни и тенденциозни. Иска ес отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - не се явява, явява се лицето К. В., който е посочен също като подател в жалбата в качеството на пълномощник. Съдът е приел, че В. няма качеството на 1 жалбоподател, както и на пълномощник на жалбоподателя и е заличили същия като страна в процеса.
Административно-наказващият орган
– редовно призовани, представлява се от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, като изразява становище, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, и пледира същото да бъде потвърдено изцяло.
По реда на чл.61, ал.1 т ЗАНН е призовано и лицето Е. Ц. – пострадало лице, спрямо което с НП е постановено жалб.Т. да заплати на същата обезщетение в размер на сумата от 449 лева.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират представител по делото и не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
В община *** на ***г. бил получен сигнал от Е. Ц. за причиняване на вреди в собствен земеделски имот от навлезли в имота животни на лицата Т. и В.. Във връзка със сигнала кмета на община *** издал заповед №***/***г., с която назначил комисия от служители на Община ***, която да извърши проверка по сигнала. На ***г. комисията в състав свидетелите Г.П., А. К. и Д.
С. - извършила проверка на място. Освен членовете на комисията на място присъствали подалата сигнала Ц., М. С. – майка на Ц., Д. И., Е. Т., жалбоподателят Х. Т. и И.К. В.. Обект на проверката бил имот с идентификатор *** в землището на село ***, община ***. Било установено при проверката, че на място в имота се намират три броя коне, които били прибрани от жалбоподателя Т.. Макар и съгласно заповедта комисията да следва да установи само състоянието на посочения имот, същите извършили проверка и на съседни имоти, като установил свободно пасящи телета и говеда, като присъстващият на място жалбоподател Х. Т. заявил, че същите се негови. По отношение на имот ***, предмет на проверката било установено, че същият е ограден, но оградата е повредена на места. Имота представлява ливада с предназначение съгласно документите за пасище. Било установено, че в имота на много места има животинска тор – от говеда и коне, включително и засъхнала такава.
За проверката бил съставен констативен протокол от ***г., като 2 предвид констатацията за причинени вреди в имота на Ц. с протокола било направено предложение за изготвяне на оценка по реда на чл.22, ал.1 от ЗОСИ.
На ***г. била изготвена оценка от вещо лице за размера на причинените в имота вреди към дата 27.02.2020г. , като същите били оценени на сумата от 449 лева. Била отправена покана до Х. Т. за съставяне на АУАН.
На ***г. свидетелката А. К. в присъствието на свидетелите С. и С. съставила АУАН №***/***г. срещу Х. Т.. В АУАН била възпроизведена извършената проверка на ***г., направените констатация съгласно съставения констативен протокол. Било прието, че за времето от ноември ***г. до ***г. Т. е пускал без да има право на това собствените си животни – 12 говеда на възраст от 6 до 24 месеца и 29 говеда на възраст над 24 месеца да минават и пашуват в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в село ***, община ***, местността „***“, като животните са унищожили посевите – ливада по цялата площ на имота, като ливадата е опасана и покрита с фекалии. С действията си Т. причинил на собственика на имота – Ц.
– вреди в размер на 449 лева, а извършеното от него било нарушения на чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ.
АУАН бил съставен в присъствието на Т., който го подписал без възражение и получил препис от него. В предвидения от закона срок също не постъпили възражения.
Въз основа на АУАН кмета на община *** издал обжалваното НП, в което при идентично изложена фактическа обстановка наложил на Т. административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ и постановил Т. да заплати обезщетение на Ц. за причинените вреди в размер на 449 лева. НП било връчено на Т. на ***г., като в предвидения по закон срок – на ***г. същият депозирал жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол от ***г., АУАН №***/***г., НП № НП-***/***г., покана за съставяне на АУАН, разписки за връчване на съобщения до Т., справка от БАБХ, жалба от Ц., оценка на причинени вреди, кореспонденция между Ц. и община *** и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К., С., С., П., Ц., И. В., изготвената по делото графическа експертиза, чието заключение съдът 3 приема за пълно, компетентно и обективно изготвено.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. В случая е неоснователно възражението на представителя на АНО, че след като подписа под жалбата от ***г., инициирала производството не е положен от Т., същата е недопустима.
Безспорно се установи, че втората жалба – подадена на ***г. от Т. е подписана от него, поради които и съдът приема, че същата е подадена в срок и допустима. Разгледана по същество същата се явява и основателна, но по съображения различни от изложените жалбоподателя.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и процедурата по отношение на нарушението, които да налагат неговата отмяна.
Налице са множество нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. На първо място и в двата акта липсва ясно и коректно описание на претендираното за извършено от Т. нарушение. При сравнително голям обем на обстоятелствена част и на АУАН и на НП липсва посочването на деяние, което да представлява нарушение, още по малко такова по чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ. Направен е опит описаното като констатации от проверката на***г. да бъде приведено към състава на нарушението на чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ, но липсва основен съставомерен елемент. Твърди се, че имотът , предмет на проверката е с трайно предназначение пасище, както и че тревата в цялата площ на имота била опасана… Неясно остава за съда – включително и от приложената оценка – каква е опасаната трева, представлява ли същата посев по смисъла на ЗОСИ, кога и от кого е била засята. Цитираната като нарушена разпоредба е кратка и ясна – „влиза или преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанско имущество.“. Т.е има се предвид не всяка земеделска земя, а такава с посеви, трайни или цветни насаждения. С 4 оглед изводите на актосъставителя и на АНО, че се касае за нарушение на именно тази разпоредба е следвало ясно и конкретно да се посочи с какво е бил засят имота и как точно са причинени вредите.
Дори да се приеме, че става въпрос за свободно растяща трева, която не се отглежда и култивира, следва да се опише същата. Още повече е от значение изясняването на посоченото обстоятелство с оглед твърдяният период на извършване на нарушението – ноември ***г. до ***г. малко преди началото на зимата и преди нейния край, когато е общоизвестно, че в България в този период не растат посеви и дори треви, освен при специални условия и грижи. Вместо това и в АУАН и в НП подробно и ненужно са описани обстоятелства, които нямат отношение към претендираното като нарушение действие.
Налице е и противоречие в изложените в двата акта – и в констативни протокол обстоятелства и изводите на контролните органи. Така навсякъде се твърди, че при проверката в имота, предмет на същата са открити три коня, които са изведени от Т.. Впоследствие обаче, в описанието на извършеното от Т. нарушение се твърди че същият е пускал животни – различни по вид и брой говеда и телета, каквито на се установени на място. По никакъв начин не се споменават откритите коне. Неясно е как съставилото акта лице и АНО пропускат да посочат като средство на нарушението безспорно установени животни и вместо това претендират нарушението да е извършено посредством неустановени на място други животни.
Налице е и съществено нарушение на процесуалните правила в проведената процедура по установяване на причинените вреди. Както в КП правилно е посочено, в случая са приложими разпоредбите на чл.18-26 /глава трета/ от ЗОСИ. В чл.25, ал.1 от ЗОСИ е записано “Определянето на обезщетение и налагането на административно наказание за причинени вреди на селскостопанско имущество се извършват от административнонаказващия орган с наказателно постановление, по отношение на което, доколкото не е предвидено друго в този закон, се прилагат разпоредбите на глава трета от Закона за административните нарушения и наказания с изключение на чл.56.“ Тълкуването на разпоредбата ясно сочи, че при производство във връзка с обезщетяване на причинени вреди и санкциониране на установено нарушение с предимство са нормите на 5
ЗОСИ като специален закон по отношение на ЗАНН. В ЗОСИ – за установяване вида и размера на вредите, съответно – за санкциониране на нарушител при такова производство, са предвидени значително по-кратки, при това преклузивни срокове и специфична процедура, за спазването на която не бяха представени доказателства в настоящото производство. Така акта за констатиране на вреди се съставя незабавно от орган по охрана на селскостопанското имущество – чл.18, ал.1 от ЗОСИ. В двудневен срок от съставянето на акта, същият се вписва в специален регистър – чл.19 от ЗОСИ.
В еднодневен срок от вписването на акт кметът назначава лице или лица, които да установят характера и размера на вредите, вида и размер на обезщетението – чл.20, ал.1 от ЗОСИ. В 7-дневен срок от представяне на протокол за оценка на вредите АНО се произнася, включително, като издава НП – чл.24, ал.2, вр. с ал.1 от ЗОСИ.
Безспорно е, че посочените срокове на са спазени в настоящото производство. КП за проверка е съставен на ***г. – 23 дни след входиране на сигнала от свидетелката Ц.. Протоколът за оценка на причинените вреди е съставен на ***г. – два месеца след изготвяне на КП за установяване на вредите. Самото НП пък е издадено на ***г. – повече от четири месеца след изготвянето на протокол за оценка съгласно чл.24, ал.1 от ЗОСИ.
Отделно от всичко изложено – с оглед посочения по-горе период, за който се претендира да е извършено нарушението – не се събраха никакви конкретни доказателства за причиняването на претендираните вреди – въпреки неяснотата относно вида на увреждането – посеви, трайни насаждения, свободно растящи треви – и съответно – за техния размер. В този смисъл съдът приема, че освен всичко друго претендираното нарушение остана недоказано в настоящото производство.