Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 268 от 07.07.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 448/2026
Вид
Решение № 268
Подписан
07.07.2026
В сила
07.07.2026
Състав
Аглика Гавраилова, Катина Кавърова, Татяна Черкезова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Русе, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Татяна Черкезова

Катина Кавърова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20264500500448 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030259049, със седалище гр.София, чрез юрк. М. С., е обжалвало Решение № 465 от 01.04.2026г. по гр.д. № 6287/2025г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Община Русе иск с правно основание чл.410 КЗ за заплащане на сумата 1383,58лв.изплатено застрахователно обезщетение. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което претенцията да бъде уважена. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Община Русе, представлявана от кмета П.М., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално определен размер.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и срещу решение на районния съд подлежащо на въззивно обжалване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като недоказан предявения регресен иск за заплащане на сумата 707,41евро /1383,58лв/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и обичайни разноски за определянето му по застраховка „Каско на МПС“, във връзка с настъпил на 28.03.2022г. в гр.Русе инцидент с лек автомобил „Мерцедес ********** Матик" с рег. № P****КК.

По делото не е било спорно, че към посочената дата 28.03.2022г. по отношение на лек автомобил „Мерцедес************ с рег. № P****КК, собственост на П.П.П. е имало сключена застраховка „Каско на МПС“ в „Дженерали застраховане“-АД.Това обстоятелство се установява и от представения заверен препис от полица за застраховка № **************със срок на действие от 18.01.2022г. до 17.01.2023г.С искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 29.03.2022г., П.П. е уведомил застрахователното дружество, че на 28.03.2022г., около 16:00 ч е настъпило събитие: щети, нанесени на МПС в паркирано състояние.Като място на събитието е посочен гр.Русе.Относно описание на събитието П. е уточнил, че в 16:00ч предходния ден /28.03.2022г./ му е позвънил съсед и му казал, че върху автомобила му са паднали множество големи клони. Конкретизирал е, че автомобилът е бил паркиран на бул.“Л. №**.Посочени са кои части от автомобила са увредени : таван, колонка задна дясна, предна лява врата и задна лява врата, предна дясна врата и задна дясна врата. По искането е образувана щета №211141737. От протокол за оглед на МПС е видно, че огледът на автомобила е извършен на 29.03.2022г., като мястото на огледа е бул.“Ц.О.“ №*** в гр.Русе.От данните по протокола за оглед и от показанията на св.П., собственик на автомобила, се установява, че представители на застрахователя не са посетили мястото, на което според заявеното от собственика, е настъпил инцидента.Свидетелят е категоричен, че „застрахователят не е правил оглед на място“. Не се твърди и не се сочат 2 данни мястото на инцидента да е заснето.

Във въззивната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи по категоричен начин както мястото на настъпването на произшествието, така и причините за него.Твърди се, че неправилно показанията на св.П. са преценявани през призмата на чл.172 ГПК и неправилно не е допусната поисканата съдебно-автотехническа експертиза.Въззивният съд намира, че оплакванията са неоснователни.

Основното доказателство за механизма и мястото на инцидента са изявленията на собственика на автомобила П.П. в т.нар.Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ и показанията му в първоинстанционното производство, в което е разпитан като свидетел.Същият обаче е заинтересован, доколкото свидетелства за обстоятелства, които засягат неговата имуществена сфера, като обезщетението което е предмет на настоящото производство е именно сума, която му е изплатена. Това не изключва възможността П. да бъде разпитан като свидетел, но неговите показания следва да се преценяват през призмата на чл. 172 от ГПК като се съобрази неговата възможна заинтересованост. Именно така е ценил показанията на П.П. първоинстанционният съд, като правилно е отчел противоречията между заявеното от него в Искането за оценка относно обстоятелствата кога и как е разбрал за уврежданията и техния вид, и заявеното пред съда за същите обстоятелства.Пред застрахователя П. посочил, че в 16:00ч на 28.03.2022г. му прозвънил съсед и го уведомил за падналите клони, в съдебното заседание е заявил, че паркирал автомобила вечерта. На следващия ден сутринта отивайки към автомобила видял паднали върху него сухи клони.Както беше посочено, твърдяното място на инцидента не е заснето. Няма оглед на това място.Автомобилът е преместен и закаран до ликвидационния център на застрахователя и там е направен оглед на същия.

С показанията си св.Николова установява, че профилактични резитби на дървета в периода около процесния през 2022г. не са правени, но и сигнали и жалби в тази насока не са постъпвали.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че оплакването срещу отказа на първата инстанция да допусне исканата експертиза е неоснователно, тъй като липсват обективни данни, които вещото лице да интерпретира. При констатирани противоречия между заявеното от П.

3 пред застрахователя и показанията в съдебно заседание относно момента, в който е установил вредите и вида на вредите, липсват достатъчно други данни за механизма и датата на инцидента, от които вещото лице да извлече необходимата обективна информация, за да може да изготви заключението си.

Същите са съображенията да бъде отказано това доказателство и пред въззивната инстанция. Основните въпроси, които стоят по делото са за времето, мястото и механизма на настъпване на инцидента. След като са констатирани противоречия в изявленията посочения от застрахователя свидетел П. П. относно тези обстоятелства – време, място и механизъм на инцидента, безпредметно е и вещо лице да прави някакви изводи за релевантни по делото факти, които изводи да се базират на тези показания.

По изложените съображения, съдебният състав намира, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се следват сторените разноски във въззивното производство. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК. В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът, като взе предвид действителната правна и фактическа сложност на настоящото дело, счита че с оглед правилото на чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 евро.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 465 от 01.04.2026г. по гр.д. № 6287/2025г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030259049 да заплати на Община Русе, представлявана от кмета П.М. сумата в размер на 80 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

4

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5