Определение № 33 от 07.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. Пловдив, 07.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500006 по описа за 2025 година Производството е по реда на 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх.№11614/28.11.2024г. от адв.С.

Д. П. против Определение №933/15.11.2024г. по гр. дело №639/2024 г. на Окръжен съд - гр. Хасково, с което се оставя без уважение молба вх. № 10200/24.10.2024 г. с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от адв. С. П., в качеството му на пълномощник на ответника Д.С.Г., действащ в качеството на ЕТ „Д.Г.“, за допълване на Определение № 860/22.10.2024 г. по гр.д. № 639/2023 г. на Окръжен съд – Хасково, в частта му за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъборазност на атакуваното определение, за което са изложени конкретни съображения. Иска се да бъде обезсилено предходното Определение № 860/22.10.2024 г. по делото, в частта му, с която е оставено без уважение искането на ответника за осъждане на ищеца да заплати адвокатския хонорар по делото на ангажирания от него адвокат, както и да се отмените атакуваното пред ПАС определение на ОС-Хасково, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като бъде осъден ищеца да заплати следващия се адвокатски хонорар в минималния размер съгласно Наредба № 1 на ВАдвС

В законния срок, ищецът И. В. М. е подал отговор по частната жалбата, с който оспорва същата като неоснователна, за което излага конкретни 1 съображения.

Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу поделжащ на обжалване акт на първоинстанционния съд. По същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Видно от материалите по делото, първоинстанционното производство е образувано по искова молба от И. В. М., с която против Д.С.Г., действащ в качеството на ЕТ „Д.Г.“, са предявени няколко иска, съединени според твърденията и искането на ищеца при условията на алтернативност, в основата на всеки от които е претенция на ищеца да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 50 040 лв, на която се равнявал размерът на заплатена от ищеца сума за почистване на съсобствения му с ответника недвижми имот от отпадъци. По време на първоинстанцинното производство, след отмяната на определението на окръжния съд за спиране на делото и връщането му за продължаване на съдопроизводствените действия, от ищеца М. е постъпила чрез системата за сигурно електронна връчване молба с вх.

№7227/23.07.2024г., в която се посочва, че страните водят и още няколко дела, като са постигнали общо споразумение, с което уреждат отношенията си по всички дела, вкл. и по настоящото. Предвид това, ищецът е поискал да бъде одобрено въпросното споразумението, препис от което е представил на съда, като бъде прекратено делото и му бъде възстановена половината държавна такса, внесена по делото. Посочено е, че в случай, че не бъдат приети горните аргументи за прекратяване на делото, ищецът заявява, че оттегля изцяло и моли да се прекрати производството по делото.

Молбата е изпратена на ответника, който е взел становище по същата, в смисъл, че извънсъдебното споразумение не подлежи на одобрение от съда и че съдът следва да се произнесе само по искането за оттгеляне на исковата молба. Потвърждава се сключването на извънсъдебното споразумение, с което страните били уговорили да се прекратят образуваните помежду им дела, както и че разноските по тях остава за всяка страните, както са ги направили.

Посочва, че не е извършвал разноски по нястоящото дело, тъй като поради липса на средства, е бил предстявляван от адвоката си безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и не се явява носител на право да поиска присъждане на разноски в тази връзка, 2 каквито се дължали на неговия адвокат. Ето защо, моли да се прекрати делото поради направеното от ищеца оттегляне на ИМ, както и да бъде осъден ищеца да заплани на предсталявалия ответника адв.С.а П. адвокатски хонорар съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

С определение №860/22.10.2024г., окръжният съд е прекратил производството по делото поради оттегляне на иска от страна на ищеца, на основание чл.232 ГПК. Със същото определение, съдът е оставил без уважение молбата на ответника за осъждане на ищеца да заплати адвокатско възнаграждение на адв.С. П. по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, аргументирайки се с това, че в сключеното от страните извънсъдебно споразумение, страните са уредили всички въпроси по заведените между тях дела, вкл. и относно разноските, в това число и за оказаната безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

В атакуваното определение по чл.248 ГПК, съдът е приел, че действително, възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се дължи на адвоката, а не на страната, но това не означава, че не е възможно този въпрос да бъде разрешен от страните по спор, стига да са постигнали съгласие в тази насока. Счел е, че именно това е направено в настоящия случай, поради което и при постановяване на прекратителното определение се е съобразил с волята на страните относно разноските по производството.

Излжени са доводи, че е недопустимо да се измени или преразглежда от съда така изразената воля от страните във въпросното споразумение относно сторените от тях разноски по заведените помежду им дела.

Така изложените доводи не могат да бъдат споделени. На първо място, с оглед изложената по-горе фактология по развитието на първоинстанционното производство, без съмнение делото е прекратено в хипотезата на чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска от ищеца, за което другата страна е дала съгласие, тъй като е извършено след първото заседание. Представеното от ищеца извънсъдебно споразумение, с което се твърди, че страните са уредили отношенията помежду си по множество заведени дела, е ирелеватно в случая, тъй като делото не е прекратено на основание същото, респ. няма одобрена от съда съдебна спогодба, въз основа на която съдът да е десезиран с разгреждането на спора и с която да уредене въпроса с разноските по производството. Следователно, последните следва да се уредят съобразно 3 общите правила на ГПК и конкретно съгласно чл.78, ал.4 ГПК, който постановява, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Няма спор, че ответникът е представляван пред окръжния съд от адвоката си безплатно, при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, което се установява и от представения договор за правна защита и съдействие.

Независимо че в същия е записано възнаграждение от 5 000 лв, в раздел „срок на плащане“, е посочено „безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, тъй като фирмата не осъществява дейност“, което несъмнено сочи, че адвокатът се е съгласил да представлява клиента си безплатно по делото. По този въпрос няма спор и между страните. Ето защо, на основание чл.38, ал.2 ЗА, на адвоката на ответника, който го е представлявал безплатно пред първата инстанция се дължи възнаграждение за това, определимо съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, в редакцията й към датата на определението за прекратяване на делото - 22.10.2024 г. Ето защо, при интерес от 50 040 лв, в полза на адв. С. П., пълномощник на ответника Д.С.Г., действащ в качеството на ЕТ „Д.Г.“, ще се присъди сумата от 4653,20 лв адвокатско възнаграждение за предоставената на ответника безплатна адвокатска защита в първоинстанционното производство, която ищецът ще бъде осъден да му заплати.

Тъй като окръжния съд е стигнал до друг извод

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №933/15.11.2024г. по гр. дело №639/2024 г. на Окръжен съд - гр. Хасково, с което се оставя без уважение молба вх. № 10200/24.10.2024 г. с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от адв. С. П., в качеството му на пълномощник на ответника Д.С.Г., действащ в качеството на ЕТ „Д.Г.“, за допълване на Определение № 860/22.10.2024 г. по гр.д. № 639/2023 г. на Окръжен съд – Хасково, в частта му за разноските, вместо което постановява:

ДОПЪЛВА Определение № 860/22.10.2024 г. по гр.д. № 639/2023 г. на Окръжен съд – Хасково, в частта му за разноските, като ОСЪЖДА И. В. М., ЕГН:**********, с адрес гр.Х., ул.Х. №6 да заплати на адв. С. П., пълномощник на ответника Д.С.Г., действащ в качеството на ЕТ „Д.Г.“, сумата 4 от 4653,20 лв адвокатско възнаграждение за предоставената на ответника безплатна адвокатска защита в първоинстанционното производство.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5