Решение № 3063 от 03.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 13010/2022
- Вид
- Решение № 3063
- Подписан
- 03.07.2023
- В сила
- 03.07.2023
- Състав
- Николай Диянов Голчев
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3063 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330113010 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против В. В. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1417, 31 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 15.10.2019г.- 06.07.2021г. за имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх. "***", ет. ***, ап. ***, с потребителски номер *** и сумата от 116, 05 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 31.12.2019г.- 31.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 22.06.2022г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4613 от 23.06.2022г., по ч.гр.д. № 9079/ 22г., по описа на РС- Пловдив, IX- ти гр. с-в.
Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 15.10.2019г.- 06.07.2021г, в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, ап. ***, е генерирал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална 1 вода в размер на 1417, 31 лева. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 116, 05 лева за периода 31.12.2019г.- 31.05.2022г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. За процесния период, стойността на потребената услуга е отчитана съобразно показанията на поставеното в имота техническо средство за отчет. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното, за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.
Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява лично в открито съдебно заседание, не се и представлява. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за процесуалните последици на чл. 238 ГПК.
В открито съдебно заседание, проведено на 27.06.2023г. / л. 65- 66 от делото/, процесуалният представител на ищеца изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Както вече бе посочено, ищецът в открито съдебно заседание, отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на дата 13.11.2022г.
(съобщение на л. 24 от делото). Допълнително, ответникът е редовно призован за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, като призовката му е 2 връчена лично на дата 17.05.2023г. (л. 31 от делото ). Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК ( както със съобщението, с което му се връчва исковата молба, така и със съобщението, с което се уведомява за датата и часа на първото по делото ОСЗ), ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да било форма.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД да бъдат уважени изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени разноски в общ размер от 410 лв., формирана както следва: 76 лева- държавна такса за исковото производство, 30, 67 лева- държавна такса за заповедното производство и 300 лв. - заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в заповедното производство. В открито съдебно заседание от 27.06.2023г. процесуалният представител на ищеца заявява, че не претендира юрисконсултско възнаграждение за исковия процес. Предвид изложеното, сумата в размер от 406, 67 лева следва да се възложи изцяло в тежест на ответната страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. В. М., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1417, 31 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 15.10.2019г.06.07.2021г. за имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх. "***", ет. ***, ап. ***, с потребителски номер *** и сумата от 116, 05 лв., представляваща мораторна 3 лихва върху главницата, дължима за периода 31.12.2019г.- 31.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда / 22.06.2022г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4613 от 23.06.2022г., по ч.гр.д. № 9079/ 22г., по описа на РС- Пловдив, IX- ти гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. В. М., ЕГН ********** да заплати н а „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670, сума в размер на 406, 67 лева / четиристотин и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. № 9079/ 22г., по описа на РС- Пловдив, IX- ти гр. с-в.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4