Решение № 31 от 23.01.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. М., 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М., ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500364 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба на А. М. К. ЕГН ********** от гр. Б., обл. В., чрез процесуалния си представител адв. С. П., МАК, против Решение № 181/29.05.2025 год., по гр.д. № 823/2024 год. по описа на РС Л., с което е ОТХВЪРЛЕН искът на А. М. К. ЕГН ********** против Д. К. М. с ЕГН ********** за делба на недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул.“С.“№ **, вх.

*, ет. *, ап. **, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1015.1, с предназначение на сградата „жилищна многофамилна“, построена в ПИ с идентификатор ***.1015, с предназначение на самостоятелен обект – жилище, апартамент с площ от 87,88 кв.м., ведно с прилежащите части: мазе № 13, както и 2,30% от общите части на сградата и с правото на строеж, при граници и съседи на същият етаж: ***.1015.1.14, под обекта ***.1015.1.10, над обекта ***.1015.1.1 при равни квоти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението се обжалва изцяло от ищцата А. К. с твърдения, че е неправилно, незаконосъобразно и постановено в разрез с доказателствата по делото.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което допусне делба между страните.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата 1 страна Д. К. М. от гр. Л., чрез пълномощника адв. К. В., АК В..

Въззиваемата страна оспорва жалбата, като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от надлежна страна в процеса, отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК, поради което е допустима.

При въззивното разглеждане на делото не са допускани нови доказателства. Приетите писмени доказателства са копия на вече представените от ответника с отговора му по чл. 131, ал. 1 ГПК и приложени в първоинстанционното производство писмени такива.

В откритото съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.

С. П., МАК, който поддържа жалбата.

Въззиваемият се представлява от адв. К. В., САК, който с писмена молба не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Оспорва жалбата като неоснователна, намира обжалваното решение за правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Настоящият съдебен състав, като прецени направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в производството, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на МОС за това са следните:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените във въззивната жалба доводи, които в случая се ограничават до твърдения за нищожност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като краен резултат.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск за делба на жилищен имот – апартамент в гр. Л., подробно индивидуализиран, с твърдения, че ищцата и ответника са негови съсобственици като наследници на К.М.Л., б.ж. на гр. Л., поч. 12.07.2007 год.

В отговора си, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е оспорил иска с възражения, че имотът е бил съсобствен в режим СИО на родителите му. След смъртта им, съответно през 1996 год. и 2007 год. той го е владял изцяло за себе си. Неговият брат и баща на ищцата е напуснал бащиния си дом още след навършване на пълнолетие и бил наясно, че жилището не е негово.

Винаги при редките си посещения се обаждал предварително. Той бил човек със зависимости от алкохол и хазарт. Затова волята на наследодателите била след смъртта им жилището да остане за ответника, който след смъртта на 2 родителите им поел изцяло грижите за имота, а също бил принуден да смени ключалката, тъй като брат му идвал да иска пари и при отказ проявявал агресия. Двамата братя се отчуждили напълно. Ответникът не знаел, че брат му е бил женен и никога преди делото за делба не бил виждал дъщеря му.

Счита, че е придобил имота по давност, като намерението му за своене било демонстрирано още към брат му приживе. Ищцата никога не е посещавала имота и не е имала достъп до него. Отделно от това, на 20.08.2015 год. (като непълнолетна) ищцата била продала наследството си от баща си на трето, неучастващо лице.

От доказателствата по делото се установява, че:

С Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.

117 ЗТСУ № 1902/08.11.1982 год., т. 9, К.М.Л. и Н.М.Л. са закупили жилище, апартамент от 87,88 кв.м., с адрес: ул. Г. Д. № **, вх. *, ет. *, ап. **, заедно с избено помещение и по 2,30% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.

Видно от представената по делото скица, имотът е самостоятелен обект с идентификатор ***.1015.1.13 в сграда с идентификатор ***.1015.1, с предназначение на сградата „жилищна многофамилна“, построена в ПИ с идентификатор ***.1015, с предназначение на самостоятелен обект – жилище, апартамент с площ от 87,88 кв.м., ведно с прилежащите части: мазе № 13, както и 2,30% ид.ч. от общите части на сградата и с правото на строеж, при граници и съседи на същият етаж: ***.1015.1.14, под обекта ***.1015.1.10, над обекта ***.1015.1.16.

Н.М.Л., б.ж. на гр. Л. е починала на 27.06.1996 год., а К.М.Л., б.ж. на гр. Л. е починал на 12.07.2007 год. като техни наследници са синовете им:

1/ Д. К. М. (ответникът по делото) и

2/ М. К. М., поч. 04.11.2012 год., чиито единствен наследник по закон е дъщеря му, ищцата А. М. К..

От представени квитанции за получени суми, издадени от касиера на етажната собственост, отв. Д. М. е заплащал разходи по поддържане и ремонт на сградата на 06.07.2020 гад., 15.09.2021 год., 05.11.2022 год. и 16.07.2023 год.

С Договор за продажба на наследствени права по чл. 212 ЗЗД от 20.08.2015 год., сключен между Д.К.И. като пълномощник на Н.А.А., действаща като родител и законен настойник на А. М. К., като продавач и Ю.М. К. в качеството му на управляващ и представляващ ЕТ „М.“, ЕИК ***, гр. В., продавачът А. М. К., действаща със съгласието на майка си Н.А.А. и чрез пълномощника Д.К.И. е продала на купувача наследствените си права от наследодателя М. К. М., б.ж. на гр. Л., като съвкупност от права и задължения, за сумата от 5000 лева. Договорът е с нот.аверка на подписите рег. № 7157/20.08.2015 год. на нот. А.П., рег. № ***, р-н на действие РС М.. Видно от договора, при сключването му е било представено съдебно удостоверение по гр.д. № 457/31.07.2015 год., издадено от РС В..

Приложено е и копие от Пълномощно с нот.заверка на подписите и съдържанието, рег. № 5916 и 5917/14.08.2015 год., т. 1, акт 184 на нот. О.С., 3 рег. № 196, р-н на действие РС В., видно от което ищцата А. М. К., със съгласието на майка си Н.А.А. упълномощила Д.К.И., Г.П.Д. и С.Г.Д. да я представляват като се разпореждат от нейно име и за нейна сметка с притежаваните части от шест земеделски имота в землището на с. Я., обл. М., както и (т. 4) да продадат собствените й 1/2 ид.ч., придобити по наследство от нейния баща М. К. М., ЕГН **********, б.ж. на гр. Л., поч. 04.11.2012 год., акт за смърт № 0405/06.11.2012 год., както и НАСЛЕДСТВЕНИТЕ ПРАВА на осн. чл. 212 от ЗЗД върху описаните в т. 1 недвижими имоти… По делото са разпитани свидетелите: Н.А.А., майка на ищцата, Г.Г.Й., тъст на ответника и Е.Л.Й. и Д.М.Л., двете без родство.

Свид. Н.А. е идвала в процесния апартамент с бащата на дъщеря си един или два пъти, около 1998 год., още преди раждането на детето. Влизала е само в коридора и кухнята. Иначе в апартамента не били допускани. Тогава още бащата К.Л. бил жив. Не били харесвани, затова не били допускани. Даже дядото бил виждал внучката си само веднъж. През 2012 год. от полицията разбрала за смъртта на съпруга си. Не е присъствала на погребението. Не знае кой е поел разходите. Идвала в гр. Л. по-късно, за да даде показания в полицията. Тогава роднините отказали да й дадат документи и ключове от процесния апартамент. После търсила Д. два или три пъти, но той й казал, че нищо няма да й даде. Като навършела дъщеря й 18 години, да го съдела. По повод Договора за продажба на наследство твърди, че е давала пълномощно само за разпореждане със земеделска земя, но за апартамент никога не било ставало въпрос.

Свид. Г. Йорданов освен роднина е и съсед на наследодателите Н. и К.Л.и. Знае, че има такова дете, А., но не я е виждал. Познава баща й М. от малък. След като отишъл в казармата, той „изчезнал“ от града, а и преди това живеел предимно в м. С.. Наследодателите искали апартамента да остане за Д., тъй като М. бил алкохолно и хазартно зависим, многократно споделяли това си желание, но така и не „оправили“ документите. Уговорката била устна, но за нея знаели и двамата братя. Били дали пари на М., купили му лозе в м. С. и там били построили една вила. Д. живеел в имота откакто са го закупили родителите му и не го е напускал. Данъците ги плащал баща му К. до 2007 год., а след смъртта му – от Д., който си плащал своя дял. Някъде към края на 2007 год. М. се опитал да разбие вратата на апартамента. Искал пари. Той нямал ключ, Д. го бил сменил още докато баща им бил жив. М. живеел до смъртта си във вилата си в м. С. на гр. Л.. Когато починал, брат му Д. поел разходите по погребението. Дъщеря му не присъствала.

Свидетелките Е. И.а и Д. Л. са съседки. Знаят, че апартамента се грижели Д. и съпругата му и живеели в него, докато баща им бил жив. В момента са във Финландия от 15-20 години, но летата се прибирали в дома си – процесният апартамент. Свид. Л. знае от бащата К., че апартаментът трябва да остане за Д., а вилата за М..

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи следното:

Делбеното производство е особено исково производство, развиващо се 4 в две фази и при спазването на специалните процесуални правила, предвидено в Част І, Глава 29 на ГПК. Съгласно едно от тези специални правила /чл. 342 ГПК/, в първото заседание във фазата на допускане на делбата всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. Това може да бъде осъществено с различни процесуални средства, включително чрез предявяване на възражение за придобивна давност на някой от сънаследниците за придобиване на изключителна собственост върху делбения имот на основание, което изключва съсобствеността с останалите наследници. Когато е предявено такова възражение, съдът е длъжен на първо място да се произнесе по него и при евентуалното му уважаване да отхвърли предявения иск за делба.

В разглеждания случай ответникът, в подадения писмен отговор по чл.

131 от ГПК твърди, че е изключителен собственик на процесния недвижим имот като своевременно е релевирала възражение за придобивна давност.

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че К.М.Л. и Н.М.Л. като съпрузи са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот /Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 1902/08.11.1982 год., т. 9/.

От удостоверението за наследници е видно, че Н.М.Л., б.ж. на гр. Л. е починала на 27.06.1996 год., като е оставила като наследници преживелият я съпруг К.Л. и двамата си сина М. и Д.. К.М.Л., б.ж. на гр. Л. е починал на 12.07.2007 год.

След смъртта на Н. Л., квотите на съсобственост по отношение на процесния имот са както следва: преживял съпруг – К.Л. – 1/4 ид. ч. и всеки от синовете им, М. М. и Д. М. по 1/2 ид. ч. След смъртта на К.Л., по отношение на процесния имот квотите на съсобственост между страните са както следва: за ищцата – 1/2 ид. ч. и за ответника – 1/2 ид. ч.